Решение № 2146 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2019 г.

Решение № 2146 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалният кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба от "АДВАНС ТЕРАФОНД" АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. София срещу Решение № 216/13.06.2019 г., постановено по адм. д. № 720/2018 г. по описа на Административен съд –Стара Загора, с което жалбата на касатора срещу решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ, обективирано в Протокол от 20.11.2018 г., в частта в която е определена пазарната оценка на обезщетение за засегнати от сервитут 0. 876 дка и от стъпка на стълб в размер на 0. 060 дка от ПИ 010005 находящ се в землището на с. Васил Левски, община Опан, негова собственост. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и на съдопроизводствените правила-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на ново, с което да се измени решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ като се завиши пазарната оценка. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа изцяло касационната жалба. Ответниците редовно и своевременно призовани не се представляват. От ответника "Електроенергиен системен оператор" ЕАД чрез процесуалният му представител е постъпило писмено становище, с което оспорва основателността на касационната жалба, без да излага конкретни доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за която съдебния акт е неблагоприятен. Разгледана по същество същата е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на "Адванс Терафонд" АДСИЦ със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, обективирано в Протокол от 20.11.2018 г., в частта му в която на осн. чл. 210, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 64, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката е определена пазарна оценка на обезщетение за засегнатите от сервитут 0. 876 дка от ПИ 010005 находящ се в местността на с. Васил Левски, община Опан в размер на 476 лв. и 0. 060 дка трайно заета площ от стъпка на стълб в размер на 43 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по приемането му, но определената оценка на сервитутното право не е пазарна и не е съобразена с критериите по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Приел е, че пазарната стойност на сервитута следва да се определи по формулата Ссерв=Сзем/654 лв. /дка/ х Кс/0. 9/х Ксп/1/, където Ссерв. е пазарната стойност на сервитута, Сзем. -пазарната стойност на земята, Кс-коефициент отчитащ срока за който се учредява сервитута, като е приет в максимална стойност поради безсрочния характер на сервитутното право и Ксп –коефициент, отчитащ ограниченията които сервитута налага на собственика на земята във връзка с нейното ползване, който коефициент също е в максимален размер. При тази формула съдът е приел че обезщетението за сервитутна площ от 3. 095 дка следва да бъде 464. 05 лв., а за 0. 068 дка трайно заета площ от стъпка на стълб-35. 32 лв., което обезщетение е по-ниско от това определено от Комисията по чл. 210 ЗУТ. Съобразявайки изложеното, съдът е отхвърлил жалбата, тъй като изменението на решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ с определяне на пазарна оценка по-ниска от обжалваната би влошило интересите на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Обоснован е извода на административния съд, че оценката на Комисията по отношение на сервитута на засегнатата част от имота на жалбоподателя е изготвена в нарушение на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, който определя че един от основните критерии за определяне размера на дължимото се от титуляра на сервитута обезщетение е справедлива пазарна оценка на имота или на части от него, която попада в сервитута. В административната преписка липсват данни от които да се установи какъв е използвания от оценителя подход за определяне на справедлива пазарна стойност и съответно размера на дължимото обезщетение, нито какви сделки са били използвани като пазарни аналози, както и към кой момент са били направени проучванията на пазара на земеделските земи. При тази констатация правилно административния съд е назначил съдебно-оценъчни експертизи-първоначална и допълнителна. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за сервитута се определя при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограниченията и справедлива пазарна оценка на имота или частта от него попадаща в границите на сервитута.. За определяне на справедлива пазарна цена следва да се приложи метода на сравнимите продажби, който предполага издирване на извършени покупко-продажби на недвижими имоти, които в достатъчна степен съвпадат по отношение на влияещите върху стойността им характеристики с тези на подлежащия на оценка имот. В този смисъл правилно административния съд е приел, че пазарната оценка следва да се определи въз основа на средната пазарна цена на всички издирени от в. л. по първоначалната експертиза сделки за покупко-продажба на земеделски земи от вида на посочените, в землището на с. Васил Левски и в землищата на съседни населени места на територията на Община Опан, вписани в службата по вписвания гр. Стара Загора за период една година преди датата на издаване на обжалваното решение, която възлиза на 654 лв. /дка. При така правилно определената пазарна стойност на имота и формула за изчисляване на пазарната стойност на сервитута, необосновано съдът определя стойността на сервитута в размер на 464. 05 лв. и за трайно заетата площ от стъпка на стълб на 35. 32 лв., като сочи и че сервитутната площ е от 3. 095 дка., а тази на трайно заетата от стълб-0. 068 дка. По делото няма спор, а и видно от заключението на в. л. сервитутната площ от процесния имот е в размер на 0. 876 дка, а на заетата трайно площ от стълб- 0. 060 дка. При това положение, при посочената пазарна стойност на имота и при прилагане на възприетата от съда формула обезщетението за сервитута възлиза на 515. 61 лв., което надвишава първоначално определеното от Комисията по чл. 210 ЗУТ обезщетение в размер на 476. 00 лв. По отношение на обезщетението за площ от стъпка за стълб, същото изчислено по сочената формула възлиза на 35. 32, което не надвишава това определено от комисията по чл. 210 ЗУТ. С оглед на изложеното, решението на Административен съд-Стара Загора в частта в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решението от 20.11.2018 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, в частта в която на осн. чл. 210, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 64, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката е определен размера на обезщетението за сервитутно право върху ПИ 010005 в землището на с. Васил Левски за обект "Нова ВЛ 400 кV", "п/ст Пловдив -п/ст Марица-изток", за сервитутна площ от 0. 876 дка в размер на 476 лв., като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени. Вместо него и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което да се измени решението обективирано в Протокол от 20.11.2018 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ като обезщетението от 476. 00 лв. се завиши на 515. 61 лв. В останалата част решението на Административен съд-Стара Загора следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя се дължат такива за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от жалбата, а именно 932. 42 лв. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено нито пред първата, нито пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение