Решение № 7641 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2017 г.

Решение № 7641 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2017 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Л. И. Л., гр. П., подадена чрез адвокат Н. Х. Ш., срещу решение № 2279 от 29.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1364 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., IV състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № Р16001615004463-091-001/30.12.2015 г., издаден от С. А. Г., началник сектор, възложил ревизията, и С. М. И., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, частично потвърден с решение № 324 от 27.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 976,10 лева и лихви 565,47 лева, за 2010 г. в размер на 930,79 лева и лихви 444,23 лева и за 2013 г. в размер на 1776 лева и лихви 310,04 лева, както и задължения за 2013 г. за ДОО в размер на 3 063,75 лева и лихви 566,56 лева, за ЗО в размер на 1 914,48 лева и лихви 354,08 лева и за ДЗОП-УПФ в размер на 1 196,78 лева и лихви 221,31 лева. С решението първоинстанционният съд е осъдил Л. И. Л. да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 899 (осемстотин деветдесет и девет) лева юрисконсулско възнаграждение. В касационната жалба са направени оплаквания, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения развива в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. оспорва касационната жалба в писмена защита от 2.05.2017 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил ревизионен акт № Р16001615004463-091-001/30.12.2015 г., издаден от С. А. Г., началник сектор, възложил ревизията, и С. М. И., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, частично потвърден с решение № 324 от 27.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 976,10 лева и лихви 565,47 лева, за 2010 г. в размер на 930,79 лева и лихви 444,23 лева и за 2013 г. в размер на 1776 лева и лихви 310,04 лева, както и задължения за 2013 г. за ДОО в размер на 3 063,75 лева и лихви 566,56 лева, за ЗО в размер на 1 914,48 лева и лихви 354,08 лева и за ДЗОП-УПФ в размер на 1 196,78 лева и лихви 221,31 лева. Решаващият състав е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено в производството наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В подкрепа на това свое твърдение, съдът е посочил обстоятелството, че Л. Л. е внасяла пари по банковите си сметки, закупувала е МПС и недвижими имоти и е направила разходи, които явно и съществено превишават размера на декларираните и получени средства. При ревизията не е установен произходът на средствата за извършените разходи през 2009 г. в размер на 12 720,25 лева, за 2010 г. в размер на 7 826,95 лева и през 2013 г. в размер на 23 935,56 лева. Установено било, че Л. И. Л. е физическо лице, не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, има участие в капитала на управлението на "Х. 2011" ООД и е едноличен собственик и управител на "И. С." ЕООД, същата е регистрирана като самоосигуряващо се лице. За ревизирания период съдът е анализирал събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и е направена съпоставка между направените разходи и получените приходи на домакинството на Л. от трудови правоотношения с "Ф." ООД и с "П. к." ООД, както и от предоставените парични средства в размер на 20 000 лева - дарени от майката на Л. и 4 000 лева - дарени от роднини по повод раждането на дъщеря й, както и заеми предоставени от Т. М. Т. в размер на - 50 000 лева, Л. Х. Л. в размер на - 8 000 лева. Предвид наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и непредставянето на доказателства за произхода на средствата на основание чл. 124а от ДОПК органите по приходите са установили задължения за задължителни осигурителни вноски, част от които в хода на обжалването по административен ред са отменени съгласно тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ОСС на ВАС разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК относно установяването на дължимостта на задължителните осигурителни вноски са неприложими за периоди преди създаването на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г. В хода на съдебното производство за установяване на възраженията на Л. е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е кредитирал като компетентно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства и неоспорено от страните. В заключението вещото лице е дало различни варианти на паричния поток на жалбоподателката съобразно поставените му задачи. В обжалваното решение е прието, че от заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правилното определяне на публичните задължения на Л.. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели Л. Х. Л., П. А. Л. и Т. М. Т., предвид липсата на обективност и конкретика, изведен е извод, че от показанията не се установяват нови доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин получаването през ревизирания период на пари като дарение и заем от жалбоподателката. В мотивите на обжалваното решение в подкрепа на твърдението за наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, съдът е посочил заключението на вещото лице по ССЕ, според което дори и в най-благоприятния за жалбоподателката вариант с включване в паричния поток на даренията и заемите, които са непризнати от органите по приходите, отново би било налице превишаване на разходите над приходите. Решаващият състав е отбелязал, че след като е налице основание за извършването на ревизията по особения ред, важи и презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. По отношение на предоставените суми в заеми от Т. М. Т. в размер на - 50 000 лева, Л. Х. Л. в размер на - 8 000 лева, съдът е обсъдил предоставените доказателства и свидетелските показания, като е прието, че договорите за заем между Л. като заемополучател и заемодателите Л. Л. и Т. Т. са частни документи и не притежават материална доказателствена сила, според решаващият състав те са съставени не за да обективират едни действително установени между страните облигационни правоотношения, а за да послужат в ревизията на Л. Л.. Съдът е посочил, че този извод се налага от липсата на доказателства за реалната размяна на блага между страните, приел е още, че от справките за доходите на двамата заемодатели не може по безспорен начин да се докаже, че двамата са имали спестени пари, които да са дали в заем на жалбоподателката. Относно дарението от майката П. Л. в размер на - 20 000 лева през 2013 г., решаващият състав е коментирал приложена справка, според която осигуреното лице П. Л. е разполагала със средни за страната доходи за периода 2008 г. - 2013 г., но по делото липсват доказателства за начина на съхранение на парите, които същата е дарила през 2013 г., както и тяхното наличие към момента на предаването им. В подкрепа на този извод съдът е изложил мотиви, че дарението на движими имущества става в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване- чл. 225, ал. 2 ЗЗД, както и, че не е представена декларация за данък дарение по чл. 49 ЗМДТ. При изграждане на изводите си в тази насока първоинстанционният съд е съобразил наличието на родствена връзка и заинтересоваността на П. Л. и съгласно чл. 172 от ГПК показанията й са били преценени с оглед всички други данни по делото, като е прието, че доказателства за наличие на финансова възможност да се направи такова дарение по делото липсват. За дарените 4 000 лева през 2010 г. от роднини по повод раждането на детето на Л., първоинстанционният съд е възприел извода че независимо от представените декларации от лицата, предоставяли тези суми, липсват доказателства за действителното им предаване на Л. и даренията не са доказани. Оспорването е отхвърлено поради доказаност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за ревизираните периоди на годишна база 1.01.2009 г. - 31.12.2010 г. и 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. и необорване на фактическите констатации на РА по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Като последица от определената по реда на чл. 122 ДОПК основа за облагане с преки данъци при условията на чл. 124а ДОПК, съдът е приел за законосъобразен определения от ревизиращите окончателен размер на осигурителния доход за ревизираните години по реда на чл. 122-124 а ДОПК, прието било, че Л. е извършвала трудова дейност през 2013 г., за която са дължими задължителни осигурителни вноски. Настоящата инстанция намира така постановеното решение за неправилно и необосновано. При отделяне на спорното от безспорното първоинстанционният съд правилно е приел, че основаният спорен въпрос е относно това дали е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което да обоснове провеждането на ревизията по особения ред, като отговорът на този въпрос се предопределя от това дали е доказано твърдението на жалбоподателката, че е получила суми - дарение от майката й в размер на - 20 000 лева през 2013 г. и 4 000 лева през 2010 г. - дарени от роднини за раждането на детето й, както и заеми предоставени от Т. М. Т. в размер на - 50 000 лева през 2009 г. и от Л. Х. Л. в размер на - 8 000 лева през 2013 г. По отношение на дарените парични суми от майката на ревизираното лице в размер на 20 000 лева през 2013 г. и 4000 лева през 2010 г. дарени от роднини по повод раждането на дъщерята на Л., в касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че договорът за дарение следва да е в писмена форма и с нотариална заверка на подписите, което е в противоречие със закона когато става въпрос за дарение между близки роднини. Твърди се още, че неправилно не са били кредитирани свидетелските показания и писмените обяснения на дарителите, дадени в хода на ревизията, които не са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Неправилни са изводите на административния съд досежно липсата на доказателства касаещи получените от задълженото лице средства в размер на 20 000 лв. през 2013 г. от родителите й - П. Л. и И. Л.. В случая съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания на родителите на касатора. Доколкото се касае за установяване произхода на средства, придобити безвъзмездно (дарени) между роднини по права линия, допустими са всички доказателствени средства-декларации, включително и свидетелски показания по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Още в ревизионното производство са представени доказателства удостоверяващи възможността на родителите на Л. да й предоставят безвъзмездно сумата от 20 000 лв. М. П. Л. работи, като медицинска сестра в детска ясла, което се удостоверява от приложената служебна бележка и трудова книжка (л. 515 - 517). Б. И. Л. е работил на длъжност ръководител движение на ЖП гара С., за което е приложено удостоверение от ДП "НК ЖИ" - Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - гр. П. (л. 485). От тези доказателства може да се направи извода, че родителите на ревизираното лице са имали средни за страната доходи за периода 2008 г. - 2013 г. и са имали възможност да предоставят твърдяната сума на ревизираното лице. Няма разминаване между писмените обяснения на родителите дадени в ревизионното производство (л. 483) вх. № 19535/26.08.2015 г. и свидетелските показания на П. Л. в съдебно заседание проведено на 13.10.2016 г. Необходимо е да се констатира, че разпитаната по делото свидетелка П. Л. е от кръга на лицата по чл. 172 от ГПК, поради което показанията й се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост. За пълнота следва да се добави още, че в ДОПК допустимостта на гласни доказателствени средства в съдебното производство по оспорване на РА, е ограничено до хипотезата на чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ДОПК, в обхвата на които не съществува ограничение аналогично на това по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК за доказване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв. Нормата на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД изисква дарението на движими имущества да става в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им. Като вид движима вещ, парите могат да бъдат дарени чрез предаването им. Следва да се отбележи, че Л. Л. е внесла твърдените парични средства на каса в ТБ "У. К. Б." АД на 24.04.2013 г. -10 000 лв., за удостоверяване на това обстоятелство е приложен договор за (съвместна) спестовна сметка "многофакторен влог" (л. 449) на 7.05.2013 г. - 10000 лв. е внесена останалата част от сумата. Осъществяваната финансова помощ между майка и дъщеря през годините е житейски оправдано действие, което в случая е в съответствие с обективната възможност дарителите да предоставят безвъзмездно суми в процесните размери. Следва да се отбележи, че фактът на получени посредством дарение суми, е заявен в рамките на ПУФО и е поддържан в хода на ревизията. По отношение на твърдението за дарените парични суми от роднини в размер общо на 4 000 лв., настоящият касационен състав приема, че необосновано административният съд е възприел изводите на приходния орган, като цитираната сума не е включена в паричния поток на ревизираното лице за 2010 г. Установено е, че Л. И. Л. е неомъжена и има едно дете - М. И. И., родена на 9.06.2010 г., ЕГН **********. От данните по делото и от обясненията дадени от ревизираното лице и близките й се установява, че същата през ревизирания период е живяла с дъщеря си в семейната къща на родителите й, които са я подпомагали при издръжката и отглеждането на детето. В хода на ревизионното производство са представени декларации (л. 68 - 72) от лицата дарили суми на Л., както следва: Р. И., Ат. И., Г. Ф, М. Д, П. И, М. Р.. С ИПДПОЗЛ изх. № Р- 16001615004463-040-003/15.09.2015 г. са представени декларации (л. 542 -549 от делото) от лицата: Г. В., М. В., М. Л., Л. Л., Ил. Л., П. Л., П. К., Кр. А., които удостоверяват факта, че същите са предали различни суми пари на Л. по повод раждането на дъщеря й. В подкрепа на тези изводи следва да се отбележи, че видно от извлеченията от банковите сметки на жалбоподателката, въпросната сума е била внесена на каса по сметка в ТБ "У. К. Б." АД на 17.11.2010 г. Съобразявайки житейската логика и обичаите при едно събитие, като раждането на дете в семейството, настоящата съдебна инстанция приема за доказано твърдението на ревизираното лице за получената сума в размер общо на 4 000 лв. от близки и роднини по повод раждането на дъщеря й. Това обстоятелство се подкрепя както от показанията на разпитаната по делото свидетелка П. Л., така и от приложените по делото писмени доказателства, доколкото с оглед размера на сумите (който очевидно не е голям) и близките приятелски и родствени връзки между лицата, не са съставяни писмени документи за тях По отношение на изводите на първоинстанционния съд относно получени средства по договори за заем с физическите лица Т. Т. (50 000 лв.) и Л. Л. (8 000 лв.) в касационната жалба също се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че от страна на приходния орган и решаващия съд не е направено разграничение между гражданско-правните отношения между страните в облигационната връзка и установяване на съдържанието на същата, от една страна, а от друга страна публично правните отношения свързани с установяването на приходите и доходите на един данъчен субект и облагането им с данък през съответния отчетен период. В продължение се посочва, че наличието на тези отношения се установява чрез съответните допустими доказателствени средства съобразно правната им сфера (ГПК за облигационните и ДОПК за публично-правните отношения), от което се гради извод, че всички развити доводи за необходимостта от доказване на реалното предаване на сумата предмет на договора за заем, касаят единствено гражданското правоотношение и не се отнасят до предмета на ревизионното производство - определяне на задълженията на ревизираното лице по ЗДДФЛ. Изложени са още доводи относно същността на ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите насочени към установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и видовете допустими доказателства по ДОПК, от които се прави извод, че по делото са налице годни и валидно събрани доказателства, които могат да послужат за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Посочва се, че твърдението за налични суми чрез договори за заем съставлява неизгоден за задълженото лице факт, който е потвърден и чрез разпита като свидетели на лицата, дали парите в заем, а въпросът от къде те имат сумите е без значение по отношение на задълженото лице. Развити са и оплаквания относно това, че нито специалните закони, нито ДОПК изискват съставянето на документ за установяване на факта на предаването на конкретната парична сума, като доводите в тази насока не са били обсъдени от първоинстанционния съд. По така направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: В хода на ревизията е установено, че за ревизираните данъчни периоди са налични обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което е довело до провеждане на ревизията по особения ред. За опровергаване на констатациите, че е налице несъответствие между приходите и разходите, още в хода на данъчното производство ревизираното лице е изложило доводи и е ангажирало доказателства, че е получило заем от физическите лица Т. Т. в размер на 50 000 лв. през 2009 г. и от Л. Л. в размер на 8 000 лв през 2013 г. Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателя предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателя се задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз "предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи" следва изводът, че договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. Предвид този характер на договора по време на ревизията са били събрани доказателства дали физическите лица заемодатели са притежавали паричните суми, които са предоставили според договорите за заем на Л. И. Л. и било ли е извършено действително такова предаване. С оглед на събраните по реда на ДОПК доказателства е прието, че не е доказано с надлежни средства обстоятелството, че заемодателите са притежавали паричните суми. Този извод на органа по приходите е направен на база на анализ на други факти и обстоятелства, установени по време на ревизията и предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на данъчно-задълженото лице е да обори тези констатации. В случая твърдението за получени в заем парични средства не е неблагоприятен за задълженото лице факт, а благоприятен такъв, тъй като установяването му опровергава констатацията за несъответствие между приходите и разходите. Договорите за заем нямат достоверна дата, т. е. те съставляват частни писмени документи по смисъла на чл. 180 от ГПК и нямат обвързваща сила спрямо трети лица, в случая каквито са органите на приходната администрация. Писмената форма на договора за заем, в това число и нотариалната заверка на подписите, действително не е условие за неговата валидност, но с оглед реалния му характер следва да са налице доказателства за реалното предаване на паричните суми. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че не са на лице доказателства за реално предоставяне на жалбоподателката в заем сумата от 50 000 лв. (в значителен размер) от Т.. От внимателния прочит на приложения договор за заем между Т. Т. и Л. Л. (л. 283) от 12.11.2008 г. се установява, че в него липсват данни за начина по които е регламентирано получаването на сумата, липсват двустранно подписани разписки за предаване на сумата. Приложена е запис на заповед (л. 285), в която заемодателя се задължава да предаде на заемополучателя уговорената сума, но по делото липсват данни за предаване на сумата, както е уговорено в клаузите на записа на заповед. По аналогичен начин стои въпроса с твърдението за предоставените средства в заем на Л. от Л. Л. в размер на 8 000 лв. По делото е представен договор за заем между Л. и Л. (л. 416) от 4.05.2013 г., както и запис на заповед в полза на заемополучателката по договора за заем. И по отношение на този заем липсват данни за начина по които е регламентирано получаването на сумата, липсват двустранно подписани разписки за предаване на сумата предмет на договора, както е уговорено в клаузите на записа на заповед. Правилно е прието от съда, че от данните по делото не се установява предаването на сумите на жалбоподателката от заемателите Т. и Л.. Това предаване не се доказва чрез писмени документи /разписки/, нито се установява от съдържанието на договорите, че сумите са предадени на датите на сключването им. При условията на чл. 172 от ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК решаващият съд е изложил мотиви защо не кредитира показанията на двамата заемодатели, разпитани като свидетели в първоинстанционното производство. Мотивите в тази насока са логически обосновани и се споделят от настоящата съдебна инстанция. В тази насока следва да бъде добавено, че от 1.01.2010 г. нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ въвежда изискване за деклариране на предоставените/получените парични заеми, като нито задълженото лице, нито заемодателите са спазили законовите изисквания за деклариране на дадените, съответно получените заемни средства. Косвено доказателство, че представените писмени доказателства относно заемните договори са съставени за обслужване на защитната теза на задълженото лице е обстоятелството, че договорите за заем и приложенията към тях са с идентично съдържание, а съставянето на запис на заповед от заемодателя в полза на заемополучателя е в противоречие с нормалното в практиката такава да се издава от заемополучателя като гаранция за по-лесно връщане на получената в заем сума. В случая не става въпрос за смесване на два вида правоотношения - облигационно правни по отношение на договора за заем и публично-правни относно определяне на задълженията за данъци на ревизираното лице. Сключването на договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му е обстоятелство по чл. 122, ал. 2, т. 10 от ДОПК за определяне на данъчната основа и след като твърди наличието на сключени договори за паричен заем, задълженото лице следва да докаже изпълнението по същите. Предвид изложеното, дължима е отмяна на решението на съда, в частта на изводите по ЗДДФЛ за ревизираните периоди - 2009 г., 2010 г., 2013 г. и относно задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. с оглед констатациите на настоящата инстанция за необходимост от преизчисляване на данъчните основи за всяка една от процесните години. В тази част е налице пречка за осъществяване ефективен касационен контрол на първоинстанционното решение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - П.. При новото разглеждане на делото следва служебно на основание чл. 171, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК да се допусне изслушване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която при съобразяване на началното салдо към 1.01.2010 г. и 1.01.2013 г. с включване на дарената от майката на ревизираното лице сума в размер на 20 000 лв. и тези дарени от близки и роднини по повод раждането на дъщерята на ревизираното лице в размер на 4 000 лв. Едва тогава да се прецени налице ли са били основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, как са определени данъчните основи за всеки един данъчен период, да се изложат мотиви досежно установяването на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ, респективно за задължителните осигурителни вноски за периода 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. и дали всяко от посочените установявания е законосъобразно. При този изход на процеса по разноските следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,