Решение № 5345 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13893/2009 г.

Решение № 5345 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13893/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1181 от 31.08.2009 г. по адм. дело № 1549/2008 г. на Административен съд Пловдив, Първо отделение, 12-ти състав, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) № 210800107/16.05.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с Решение № 504/04.07.2008 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, досежно непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за периода м. 06 на 2007 г. в размер на 8425,20 лв. и лихви за забава в размер на 961,71 лв. по фактура № 302/05.06.2007 г. с предмет "дизелово гориво", издадена на "Стайков и сие - Васлав" СД от доставчика "Интаг - 94" СД, гр. Козлодуй. Изложени са доводи за неправилност на решението - касационни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, като се отхвърли жалбата срещу РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Стайков и сие - Васлав" СД - гр. Смолян, в приложени по делото писмени бележки, оспорва жалбата, желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да приеме, че издаденият РА е нищожен, първоинстанционният съд е приел, че процесния ревизионен акт, издаден на 16.05.2008 г. е нищожен, поради издаването от некомпетентен орган на заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган да издаде РА. За да обяви за нищожен обжалвания РА за процесния период м. 06 на 2007 г., Съдът е съобразил, че по отношение на жалбоподателя е извършена проверка от органите по приходите, приключила с издаден АПВ. ПАС е приел, че АПВ, които се издават от органите по приходите в производството по реда на чл. 129 от ДОПК представляват индивидуални административни актове и те се подчиняват на разпоредбите на чл. 133 - 134 от ДОПК, в които случаи заповедта за възлагане на ревизията следва да се издаде от Директора на съответната ТД на НАП, а в случая тя е издадена от друго лице - началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - гр. Смолян, което опорочава същата до степен на нищожност, която пък влече след себе си и нищожността на самия РА. Решението е правилно. Не се спори по фактическата обстановка и по въпроса, че е налице влязъл в сила АПВ за същия данъчен период, с който на ДЗЛ е установено задължение с издадения в последствие РА. За да преразгледат процесните периоди, данъчните органи е следвало задължително да приложат чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, като материалната компетентност за тези действия принадлежи на териториалния директор. Не са налице основанията, изброени в чл. 133, ал. 2, т. 1-5 от ДОПК, които биха позволили възобновяване на производството за периоди, за които има влезли в сила актове при спазването на процедурата по чл. 134 от ДОПК. Като е издал РА за данъчен период, за който има влязъл в сила данъчен акт и РА, органът по приходи е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. След влизането му в сила, АПВ и РА се ползват със стабилитет, който изключва възможността на органа по приходи да въздейства върху вече определеното данъчно задължение за съответния период на конкретно ревизираното лице. Именно в това се изразява и формалната законна сила на индивидуалния административен акт. Влезлият в сила административен акт гарантира на адресата си окончателно решение по поставения проблем. При липса на изрично изброените основания в чл. 133 от ДОПК за промяна на влязъл в сила административен акт, както и при неспазване на процедурата за тяхното изменение по реда на чл. 134 от ДОПК, органите по приходи са издали РА, който се явява нищожен. Издаденият АПВ е влязъл в сила. Ревизията, приключила с обжалвания РА, включва период, за който е издаден цитираният АПВ и РА. Законът придава формална законна сила на влезлия в сила административен акт и разпоредбата на чл. 133 от ДОПК допуска възможността изменението му само при установяване на основанията, посочени в ал. 2, т. 1-5. Съдът правилно е постановил в Решението си, че издаването на РА за данъчен период, за който има вече влязъл в сила данъчен акт, съставлява грубо нарушаване на съществени процесуални правила и обуславя нищожността на РА. Не се спори и за това, че актовете за възлагане на ревизията, въз основа на които е издаден РА, предмет на обжалване пред съда, са издадени от орган по приходите - началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП гр. Смолян, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа, издал актът за възлагане на данъчната ревизия, при наличие на влязъл в сила АПВ за същия ревизиран период. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. След като АПВ не е обжалван и е влязъл в сила, ревизиращите органи е следвало да се съобразят с него, като уведомят териториалният директор по реда на чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Не е съществувала пречка за това по реда на чл. 113, ал. 3 от ДОПК органът, възложил ревизията, със заповедта за изменение да изключи процесния период от ревизираните данъчни периоди и за този период да се възложи ревизия по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК от компетентния орган. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение