Решение № 14686 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2017 г.

Решение № 14686 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Евро – Бизон" АД, със седалище гр. Хасково, чрез И. Василев в качеството му на прокурист, срещу решение № 297 от 26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 227/2016 г. от Административен съд – Хасково. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. При проведено съдебно заседание на 08.10.2018 г., процесуалния представител на дружеството адв. П. Ялнъзов, поддържа жалбата и представя допълнение към касационна жалба. Със същото са изложени допълнителни аргументи към първоначалната касационна жалба. При подробно изложени доводи, се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не се представлява и не изразява становище по касационната жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 297 от 26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 227/2016 г. от Административен съд - Хасково, е отхвърлена жалбата на "Евро – Бизон" АД против Уведомително писмо изх. № 01-2600/2732 от 15.04.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта с която е отказано финансово подпомагане на дружеството по мерки 213 "АЕП" направление "Биологично растениевъдство" и мярка 214 "АЕП" направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", редуциран е размера на сумата заявена за подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период по мярка АП01 в размер на 7913, 95 лева. Дружеството е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие", разноски по делото в размер на 300 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съобразно заповед №ОЗ-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, както и да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените до участие парцели, животни и пчелни семейства по мярка 214 "Агроекологични плащания". На следващо място съдът е приел, че административния акт е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В процесното решение също се сочи, че въз основна на събраните писмени доказателства приобщени по делото се опровергават доводите изложени в жалбата, отнасящи се до обстоятелството, че дружеството е било лишено от възможността да направи възражения по констатациите от проверката на място. Съдът е констатирал, че индивидуалния административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа подпис на издателя си, предвид което е приет за неоснователен довода на жалбоподателя, че административния акт е немотивиран. На следващо място е възприето, че са изяснени всички факти и обстоятелства свързани с издаването на административния акт, поради което не е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, както и че оспореното уведомително писмо е съответно на закона, тъй като с подаденото заявления за подпомагане по мярка 214 "АЕП" от страна на дружеството са заявени за подпомагане парцели по направление "Биологично растениевъдство" и мярка 214 "АЕП" направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи в висока природна стойност". В конкретния случай е постановен отказ от изплащане на заявеното подпомагане по тези две направления с код АР01 и АРР13, и частично по АР07, както и че са наложени санкции за бъдещ период. По АП01 е установено наддеклариране в размер на 100 %, по АП13 в размер на 37, 25%, а по АП07-6%, наложени са санкции за бъдещ период по АП01 в размер на 7913. 95 лева, а по АР07 е оторизирана сума в размер на 12070. 49 лева. Въз основа на доказателствата по делото съда е установил, че по отношение два от парцелите заявени за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство", а имено: 53895-921-1-1 и 53895-375-1-1 и три от парцелите заявени по направление с код АРР13 - 53895-25-2-1, 53895-930-1-1 и 53895-960-1-1 е установено застъпвания с други лица, с конкретизирани в писмото размери. Във връзка с установените в административното производство застъпвания, вкл. по отношение на тези пет парцела, с писмо с изх. № 02-260-2600/14670 от 14.09.2013 г., жалбоподателят е бил уведомен за установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и му е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. "Евро –Бизон" е представил такива само за част от установените застъпвания в имот 53895-921-1-1 и то за площ от 1. 12 ха по направление "Биологично растениевъдство" и само за площ в размер на 0. 45 ха касаеща имот 53895-930-1 по мярка с код АРР13. След прилагане на предвидените в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. процедури като недопустими за подпомагане поради разрешени не в полза на жалбоподателя застъпвания по "Биологично растениевъдство" са били определени общо 3. 2 ха, от които 3. 04 ха в имот 53895-921-1-1 и 0. 16 ха в имот 53895-375-1-1, а по АРР13 общо 7. 12 ха, от които 2. 39 ха в имот 53895-25-2-1, 2. 68 ха в имот 53895-930-1-1 и 2. 05 ха в имот 53895-960-1-1. Наличието на застъпване не се оспорени, единствено се твърди, че то не е в размерите посочени в обжалваният акт. Съдът е установил, че тези твърдения изцяло се опровергават от събраните по делото цитирани писмени доказателства и най- вече от приобщената съдебно-техническа експертиза. Предвид което съдът е достигнал до извода, че твърденията на дружеството, че застъпванията са в размери по-малки от посочените в обжалвания административен акт са недоказани. Видно от уведомителното писмо по отношение на 7 от парцелите заявени за подпомагане с код АР01 и АР07(Биологично растениевъдство), а именно: 53895-918-1-1 със заявена площ 6. 29 ха, 53895-967-3-1 с площ 1. 88 ха, 53895-916-1-1 с площ 5. 66 ха, 53895-71-1-1 с площ 1. 9 ха, 53895-921-1-1 с площ 55. 16 ха, 53895-375-1-1 с площ 17. 52 ха и 53895-72-1-1 с площ 6. 24 ха са установени несъответствия. Несъответствия са били установени и по отношение на 12 парцела, конкретно посочени в УП парцели заявени по направление с код АРР 13. По отношение на имотите заявени по направление "Биологично растениевъдство" и направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи в висока природна стойност" е била извършена проверка на място № 246564 и № 246565 от РТИ, обективирани в представени по делото контролни листове. При извършената проверка на място в контролните листове е посочено какво е установено. Същите констатации по отношение измерената на място допустима площ са посочени и в оспореното уведомително писмо. На следващо място съдът е приел, че контролните листове (КЛ) от проверките на място, са официални документи, не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от жалбоподателя и обвързват съда с материална доказателствена сила, досежно размера на допустимата/недопустима площ установен от извършилите ги длъжностни лица. Констатациите в тях не само не се опровергават, но се подкрепят изцяло и от изготвените и приети по делото съдебно-техническа и съдебно-агротехническа експертиза, при извършването на които вещите лица са преценявали и снимковият материал изготвен при проверките на място, съпоставяйки го с отразеното в КЛ и са дали заключение, че правилно са отразени допустимите/недопустимите площи. Съдът е кредитирал изцяло изготвените по делото заключения, като пълни, ясни и обективно дадени от лица разполагащи с необходимата компетентност и съответстващия на останали събран по делото доказателствен материал. За пълнота на изложението следва съдът е счел за неотносимо към предмета на делото представеното от жалбоподателя уведомително писмо 01-262-2600/647 от 01.12.2014 г. и приложения към същото КЛ за извършени проверки на място през 2014 г., доколкото същите касаят период следващ периода визиран в оспореното по настоящото производство период, поради което са неотносими към предмет на доказване. За прецизност на мотивите си административния съд е изложил съждения, че в противовес на твърденията на жалбоподателя, видно от заключението на вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза, къпината е упомената в НС 4. 2, който е базово изискване, но дори и да не е, но дори и да не е така, националният стандарт не може да отмени задълженията на бенефициентите по Агроекологични плащания да поддържат заявената площ чрез паша или коситба, като недопускат повече от 100 кв. м. храсти на хектар. Безспорен е фактът, че къпината е вид храст, поради което дали на площите и в размерите посочени в контролните листове за проверка на място и респ. в оспореният административен акт е имало къпини или друг вид храсти не е от съществено значение по делото и неможе, само на това основание да опорочи обжалваното писмо до степен на незаконосъобразност. Същественото в случая е че площ по –голяма от 100 кв. м. в затревено пасище е била заета от храсти. По смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища приложима към 2013 г. тази площ не представлява земеделска такава, респ. не е допустима за подпомагане на основание чл. 15, ал. 1, от същия подзаконов нормативен акт. На последно място първоинстанционния съд е намерил, за безспорно установено обстоятелство, че заявената за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" и направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" от "Евро –Бизон" АД, площ в посочения в уведомителното писмо размер, е недопустима за подпомагане. Както и че правилно и в съответствие с установеното е определен и процента наддеклариране от жалбоподателя – над 50% по АП01, 37% по АП13 и 6% по АП07. След като по безспорен начин по делото се установява, че по част от заявените за подпомагане площи от жалбоподателя в размера, посочен в процесното уведомително писмо, се установява двойно застъпване, което не е отстранено в полза на оспорващия, респ. заявил е площи в установения в административният акт размер, които не се стопанисват от него, то по делото се доказва наличието на материалните предпоставки на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, даващо основание на административния орган да откаже плащане по 214 "АЕП" за 2013 г., за направление с код АР01 и АРР13, както и да санкционира площ в размер на 4. 4 ха по АП07. Предвид гореизложеното административния съд е направил обобщение, с което е посочил, че в хода на валидно проведено административно производство, компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти и административният акт е в съответствие с целта на закона, поради което и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатите и приети - съдебно-техническа експертиза и съдебно агро-техническа експертиза, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на твърденията на оспорващата страна. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Неоснователно е възражението на касатора за липса на мотиви по отношение на оспорения акт. Видно от съдържанието на уведомителното писмо (УП), в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Изложените основания и описаните в табличен вид имоти, площи на декларирани парцели, площи след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП, приети за недопустими за подпомагане по всяко от двете направления, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касатора, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. От съдържанието в процесното УП се установява, че на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане във връзка с декларираните в общо заявление за подпомагане за 2013 г. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" и направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 -2013 г., според които за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, както и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Наведеният в касационната жалба довод за неточно тълкуване на материалноправните разпоредби е неоснователно. Противно на твърдяното от касатора, съдът правилно е тълкувал относимите разпоредби. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,