Решение № 1069 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2012 г.
ВАСII отделение23.01.2013 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА № решение № 4503/01.08.2012 г., постановено по адм. д. № 9782/2011 г. на Административен съд - София-град. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1069 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Методи Трайков Иванов от гр. София срещу решение № 4503/01.08.2012 г., по адм. д. № 9782/2011 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮЗР-447/06.10.2011 г. на н-к РДНСК, Югозападен район. Ответникът, н-к РДНСК, Югозападен район не е изразил становище по касационната жалба. Ответниците, физически лица Лазар Чулев и Спас Ангелов Ташев, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, а Ицо Трайков Славчев и Делчо Трайков Иванов в съдебно заседание, изразяват становище, че касационната жалба е основателна. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура, е, че решението е недопустимо, поради неконституиране на заинтересувани страни в процеса, респективно, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Методи Трайков Иванов, срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-447/06.10.2011 г. на н-к РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна жилищна сграда", находящ се в поземлен имот № 275, кв. 34 по плана на гр. София, м. "Факултета". За да постанови решението си съдът приел, че строежът е незаконен, изпълнен без строителни книжа - разрешение за строеж и одобрен проект, както и че е нов такъв, изпълнен от жалбоподателя през 2006 г., поради което се касае за незаконен строеж, подлежащ на премахване. Решението е и правилно. Съдът е установил безспорно правнорелевантните факти и обстоятелства относими за спора, като е събрал всички поискани доказателства, след което е обсъдил същите поотделно и съвкупно и във връзка със заключенията на вещото лице, приети от съда и неоспорени от страните. От анализа на доказателствения материал безспорно е установено, че процесният строеж е новоизграден от жалбоподателя през 2006 г., за който не са издавани строителни книжа - не е одобряван проект и не е издавано разрешение за строеж. Обосновано е прието, че строежът не е стара жилищна сграда, а нова, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице, че страната съществувала сграда е съборена и на нейно място е изградена нова, която е разшитера по квадратура. С оглед установените правно релевантни факти, че е извършен нов строеж без строителни книжа, съдът правилно е приел, че заповедта е издадена в съответствие на материалноправните норми, при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като е издадена след съставяне на констативен акт, връчен на жалбоподателя, поради което заповедта е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Не се установяват и допуснати съществени процесуални нарушения, твърдяни в касационната жалба, като такива не се установяват и от служебната проверка. Касае се безспорно за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който освен това с оглед датата на извършването му е и нетърпим, поради което подлежи на премахване. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, не се установяват касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК