Решение № 10627 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2010 г.

Решение № 10627 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димитър Николов Павлов от гр. София срещу заповед № РД-172/19.05.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "държавен експерт" в отдел "Отбранителна политика" в Дирекция "Политика, сигурност и отбрана" към Министерство на отбраната, считано от 17.05.2010 г.. Поддържа се, че служителят е заемал държавна служба в МВР преди назначаването си в МО, поради което не е налице хипотезата на първо назначаване на такава служба и едногодишният срок за изпитване на служителя в случая е неприложим. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и се претендират направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Застъпва тезата, че след като по реда на чл. 111, ал. 1 от ЗДСл жалбоподателят не е представил служебната си книжка и е декларирал, че за първи път постъпва на държавна служба, органът по назначаването няма задължение да проверява това обстоятелство. Поради това жалбоподателят не може да черпи права от своето неправомерно поведение и заповедта е издадена в съответствие със закона. Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от активнолегитимирано лице. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Със заповед № РД-26-671/08.07.2009 г. на основание чл. 15 и във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл жалбоподателят е назначен на длъжността "държавен експерт" (по заместване) в отдел "Кадрова политика" в Дирекция "Управление на човешките ресурси" към МО, считано от 08.07.2009 г.. Със заповед № РД-26-672/08.07.2009 г. и на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл е преназначен на длъжността "държавен експерт" в отдел "Отбранителна политика" в Дирекция "Политика, сигурност и отбрана", считано от 09.07.2009 г.. Тази длъжност е заемал до 19.05.2010 г., когато с оспорената заповед на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие, считано от 17.05.2010 г.. Съгласно тази разпоредба, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Спорният въпрос е приложим ли е чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, на което правно основание е прекратено правоотношението между страните, с оглед на представените по делото писмени доказателства. Същите удостоверяват, че за периода от 06.03.2006 г. до 24.10.2008 г. жалбоподателят е назначен и е работил по служебно правоотношение като държавен служител - гражданско лице на длъжност "началник сектор" в Дирекция "Информация и архив" - МВР, от която длъжност е освободен при условията и по реда на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - навършване на пределна възраст от 60 години. Съобразно действащата нормативна уредба, отговорът на този въпрос е отрицателен. Според чл. 2, ал. 1 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, а ал. 2 регламентира, че длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник." Съгласно дефинитивната норма на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Разпоредбата на § 2 дава правомощие на министъра на вътрешните работи да определя наименованията на длъжностите на държавните служители - граждански лица в МВР. Установява се по безспорен начин от представените документи, че Павлов не е назначен за първи път на държавна служба в МО, а е заемал такава служба в МВР в продължение на 2 години, 7 месеца и 18 дни. Този факт препятства възможността последващото му назначаване, макар и по реда и при условията на ЗДСл, да е обвързано с едногодишен изпитателен срок. Следователно министърът на отбраната не може да прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, което незаконосъобразно е сторено и то със задна дата спрямо тази на издаването на заповедта. Ирелевантно за спора е подаването на декларация от страна на жалбоподателя на основание чл. 111, ал. 2 от ЗДСл и непредставяне на служебната книжка пред органа по назначаването. Няма данни такава да е изготвена от МВР, а и това не освобождава органа от задължението да провери дали са налице материалноправните предпоставки да приложи нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, преди да предприеме действия по прекратяване на служебното правоотношение. Предвид изложеното заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, каквито МО следва да му заплати в размер на 500 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,