Решение № 9577 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15850/2013 г.

Решение № 9577 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15850/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Васко Апостолов Апостолов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и "Металтранс" ЕООД - гр. Велинград чрез процесуалния си представител адв. Георги Жеков срещу решение № 2003/20.09.2013 г., постановено по адм. дело № 2089/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 131105257/13.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 641/06.06.2012 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на данъчен кредит на "Металтранс" ЕООД в общ размер от 113 006,22 лв. по фактури през данъчни периоди на 2008 г. и 2009 г., издадени от "Неврокоп Комерс-3" ООД, "Металкар-2002" ЕООД и "Биметал" ЕООД, ведно със съответните лихви за доставки на тухли, арматурно желязо, кранове и лагери. В касационната жалба не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод за неправилно прилагане на материалния закон, свързано със законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит и съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно преценката на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи, че неправилно съдът не е съобразил, че доставчиците не са разполагали с обезпеченост (материална, техническа и кадрова) за извършване на доставките и не е установен произхода на фактурираните на ревизираното дружество стоки. Позовава се на съдебна практика на СЕС в Люксембург. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на "Металтранс" ЕООД срещу ревизионния акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Мария Ненова. Ответникът по тази касационна жалба "Металтранс" ЕООД - гр. Велинград в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. "Металтранс" ЕООД - гр. Велинград обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 131105257/13.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 641/06.06.2012 г. на директора но дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив за отказано право на данъчен кредит в размер на 10 600 лв. и съответните лихви по фактура № 781/29.08.2008 г. Касаторът с касационната си жалба сочи, че представя липсващата фактура с твърдения, че била намерена по-късно и не била антидатирана, както и че при поискване може да предостави на съда и оригинала й. Твърди, че ревизията не е направила констатации, с които да оспори реалността на доставката. Иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Жеков, който е представил и писмени бележки, както и иска присъждане в полза на защитаваното от него дружество направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. Първоинстанционният съд за да отмени ревизионният акт в частта за непризнат данъчен кредит на "Металтранс" ЕООД по фактури през данъчни периоди на 2008 г. и 2009 г., издадени от "Неврокоп Комерс-3" ООД, "Металкар-2002" ЕООД и "Биметал" ЕООД, ведно със съответните лихви за доставки на тухли, арматурно желязо, кранове и лагери, е приел, че е доказана реалността на процесните доставки на стоки и този извод съдът сочи, че е направил от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. От тях са направени изводи, че стоките са придобити от жалбоподателя "Металтранс" ЕООД и са налични при него. Според съда установено е осъществено прехвърляне на собствеността върху стоките, както и че жалбоподателят ги е използвал за последващи облагаеми доставки. Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, от която е установено заприходяване на стоките при "Металтранс" ЕООД и реализирането им за последващи доставки, както и плащане на стойността по фактурите, както осчетоводяването им при доставчиците, а също и при жалбоподателя. Съдът е извел изводи, несъвпадащи с констатациите на ревизията, че липсата на реалност на процесните доставки е въз основа на насрещни проверки на доставчиците, които не са представили изисканите им документи. Отразено е в съдебното решение, че жалбоподателят разполага с наета база, в която съхранява стоките, както и има наети товарни автомобили - 2 бр. "Ман" и 1 бр. "Волво", за което е представен наемен договор и свидетелства за тяхната регистрация. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. За да се упражни правомерно от получателя на доставката на стока правото на данъчен кредит, от значение е установяването по категоричен начин, че стоката е предадена от доставчика на получателя. Това е така, защото именно с предаването на родовоопределената стока по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, се приема, че доставката е осъществена. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС изисква да се установи прехвърляне правото на собственост върху конкретната стока, но като се има предвид дефиницията на понятието доставка на стока в чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, в нея се изисква само реално предаване на стоката, без да се държи сметка дали доставчикът е собственик на стоката, което означава, че предаването й може да се осъществи и от несобственик. Затова в случаите на доставки на стоки за целите на ЗДДС е необходимо доказване с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства това предаване на стоката. Произходът на стоките при действието на ЗДДС, считано от 01.01.2007 г. не се изследва, поради липсата на разпоредба, подобна на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.). За законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит получателят трябва да докаже всички предпоставки за това относно пряката доставка, а но не е длъжен да ангажира доказателства и за предходните доставки. Получателят не е длъжен да събира доказателства относно обезпечеността на доставчика си и това е в съответствие със съдебната практика на СЕС в Люксембург, тъй като той не може да отговаря за действията/бездействията на своите доставчици. Негово задължение е след като претендира материалното право на данъчен кредит да установи по категоричен начин с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства реалното предаване на фактурираните стоки от неговия доставчик. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая е доказана реалността на доставките на строителни материали от "Неврокоп Комерс-3" ООД, "Металкар-2002" ЕООД и "Биметал" ЕООД. Установено е, че още в хода на ревизионното производство, че предаването на стоките е станало именно по реда на чл. 24, ал. 2 ЗЗД чрез предаването им, за което са представени приемателно-предавателни протоколи, в които е посочено къде се извършва предаването на стоките, тяхното наименование, тип, модел, мярка и количество. Правилно съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила заприходяването на стоките след получаването им от ревизираното дружество и използването им за последващи облагаеми доставки. Установено е и превозването на стоките с наети от данъчно задълженото лице товарни автомобили, както и от представените товарителници и пътни листове. Те заедно с приемателно-предавателни протоколи представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. В същото време обаче тези документи не са били оспорени от процесуалния представител на приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК и те при съвкупната им преценка и със съдебно-счетоводната експертиза са довели съда да законосъобразния извод за доказани реални доставки на стоки от посочените преки доставчици. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не може да се твърди нереалност на процесните доставки само от извършените по време на ревизията насрещни проверки на доставчиците, които не са представили изисканите им от приходните органи документи. Това е така, защото не може да се възлага в тежест на ревизираното лице да представя доказателства, които не се намират при него, нито той може да отговаря за действията/бездействията на своите доставчици, както вече се посочи по-горе. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, вкл. и в цитираното от първоинстанционния съд решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В същото време, както в хода на ревизионното производство, така и по време на съдебния процес ревизираното дружество е ангажирало достатъчно доказателства и доказателствени средства, от които при съвкупната им преценка да се направи извод, че е доказало положителните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит и отсъствието на фактическия състав на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в тази обжалвана част не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "Металтранс" ЕООД. За да отхвърли жалбата на "Металтранс" ЕООД срещу ревизионния акт в частта за непризнато право на данъчен кредит по доставка на услуга с кран по фактура № 781/29.08.2008 г., издадена от "Трансметал" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство, "Металтранс" ЕООД не е представил тази фактура - оригинала или заверено копие, поради което не е налице условието по чл. 71, т. 1 и чл. 113, ал. 1 ЗДДС и не може по тази причина надлежно да се упражни правото на данъчен кредит. Изложени са мотиви в съдебното решение, че осчетоводяването се извършва само въз основа на първични счетоводни документи и това е в съответствие с принципа за документална обоснованост и способства за предотвратяване на злоупотребите с ДДС. Поради тази причина според съда законодателят е предвидил нарочно установена специфична процедура по уведомяване на контролните органи в случай на изгубване, унищожаване или повреждане на данъчни документи. Наред с това съдът е приел, че освен липсата на фактура, правото на данъчен кредит не възниква, тъй като не е установено извършването на услугата, като този положителен факт е задължение на получателя по доставката да го установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд, че правото на данъчен кредит не се дължи, след като не е представен първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 71, т. 1, чл. 113, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба на "Металтранс" ЕООД е посочено, че се представя фактура № 781/29.08.2008 г., но такава в действителност няма приложена. Но дори да се приеме, че фактурата е налице, както нееднократно ВАС е посочвал в своите решения само наличието й не е достатъчно, за да се упражни успешно правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. Затова и правилно първоинстанционният съд е обсъдил, че освен липсата на фактура за услуга с кран от "Трансметал" ЕООД, ревизираното дружество не е доказало изпълнението на доставката на услуга. Непредставянето на доказателства за изпълнение на процесната услуга не може да доведе до законосъобразно упражняване правото на данъчен кредит. Това право възниква за получателя по фактурата, като и за доставката на стока, така и за доставката на услуга се изисква резултат, както и да се установи по несъмнен начин, че този резултат фактически е предаден на получателя. Само при такова доказване, заедно и с наличието на първичен счетоводен документ за получателят възниква правото да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в тази обжалвана част решението е правилно, тъй като не са налице сочените от касатора отменителни основания и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,