Решение № 8646 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 88/2012 г.

Решение № 8646 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 88/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Панчарево"-Столична община чрез процесуалния му представител, срещу решение от 18.07.2011 г. по адм. д. № 1494/2006 г. на Софийския градски съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответниците по касационната жалба Венко Димитров Божилов и Богомила Димитрова Вълкова, чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Ответници по делото Лалка Георгиева Гочева, Иванка Маркова Велчева, Валентин Ганчев Шиеков, Орлин Мартинов Диков, Диана Сашова Иванова, Сашо Йорданов Петров, Ангел Георгиев Цветков, Силвия Георгиева Илиева и Василка Богданова Богданова, Любомир Добрев Желев, Надежда Венева Хаджиангелова и Велчо Марков Велчев, Рени Ангелова Иванова и Соня Георгиева Цветкова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Венко Димитров Божилов и Богомила Димитрова Вълкова срещу заповед № РД-09-355/25.12.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС "Панчарево", с която е одобрен застроителния, регулационния и кадастрален план на с. Панчарево, м. "Дебело гуно". Претендират в жалбата си заповедта да се прогласи за нищожна, алтернативно - за незаконосъобразна и неправилна. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. Развил е доводи, че в ДВ бр. 15/20.02.1990 г. е публикувано съобщение за заповед № РД-09-352/22.12.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС, с която е одобрен застроителния и регулационния план на с. Панчарево. Според съда не е налице редовно съобщаване на заповедта, поради което жалбата не е просрочена във връзка с доводите за незаконосъобразност. С протокол № 7/1988 г. са предоставени права в областта на териториалното и селищно устройство на органи на Столичния съвет, общинските съвети, Столичния изпълнителен комитет, главния архитект. Функциите по чл. 74 ППЗТСУ (отм.) за одобряване на планове се предоставени на Председателите на ИК на определени Общински народни съвети, сред които не е Панчарево. Заповедта не е мотивирана и е непълна, имотът на жалбоподателите граничи от двете страни с други улици, а улица тупик се прокарва през имота. Поради това са налице достатъчно основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед разликата в датите и номера /355 и 352/ между постановената и публикувана заповед, редовно съобщаване липсва, поради което жалбата е в срок. Касационната инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка съответствието на съдебното решение с материалния закон, намира съдебния акт за постановен при противоречие с материалния закон. В случая се касае за нищожен, а не за незаконосъобразен административен акт. Към момента на постановяването на акта издателят му няма материалната компетентност да издава заповеди със съдържание като оспорената. Такава компетентност принадлежи на кмета на Столична община, като няма данни за делегиране на тези функции на издателя на обжалваната заповед. Липсата на компетентност сочи винаги на висока порок, който прави акта нищожен. Същият следва да бъде прогласен за такъв, тъй като правният интерес, процесуалното правомощие обжалване към момента на подаване на жалбата включва правото на такава претенция. Тя е налице още от изменението на чл. 37, ал. 2 ЗАП, която норма като процесуална има незабавно действие. Предвид изтъкнатите съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго в смисъл на прогласяване нищожността на обжалваната заповед. С оглед изхода на спора разноски в полза на ответниците Венко Димитров Божилов и Богомила Димитрова Вълкова не следва да се присъждат, тъй като решението не се потвърждава, а се отменя, а касационна жалба от тях няма депозирана. Разноски не следва да се присъждат и в полза на касатора, тъй като въпреки отмяната на съдебното решение от касационната инстанция административният акт не се потвърждава, тоест касационната жалба е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,