Решение № 211 от 20.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 653/2013 г.

Решение № 211 от 20.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 653/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения К. Б. К. за възобновяване на нохд№ 434/2011 г. по описа на Районен съд- Ихтиман. В искането се сочи, че предходните инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила и са постановили актове, несъобразени с материалния закона - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, позволяващи възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Осъденият чрез защитника си твърди, че е санкциониран без категорични доказателства, установяващи авторството на деянието. Противоречивите свидетелски показания не са коментирани по предвидения в НПК стандарт. Въззивната инстанция не е изложила мотиви защо възприема изводите на първостепенния съд относно преценката на гласните доказателства, което е самостоятелно основание за възобновяване съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. В заключение осъденият иска възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на обвинението. В съдебното заседание пред касационната инстанция искането се поддържа от подателя по изложените съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на така заявената претенция с довода, че доказателствената съвкупност уличава искателя като извършител на инкриминираното деяние. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното: Районният съд в гр. Ихтиман с присъда № 58 от 14.06.2012 г. признал подсъдимия К. Б. К. за виновен в това, че на 30.05.2010 г. в с. В., причинил на И. В. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст на две места, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Съдът осъдил подсъдимия да заплати на И. Д. сумата 2 500 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите държавни такси. Софийският окръжен съд с решение от 27.08.2012 г. по внохд № 334/2012 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Решението не е проверявано по касационен ред и влязло в сила на 27.08.2012 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Осъденото лице и защитникът му оспорват атакувания съдебен акт, като не се съгласяват с извода на съда за безспорно установяване на авторството на деянието. Те се позовават на противоречивите свидетелски показания, упреквайки предходните съдебни инстанции в необективност и едностранчивост, проявени при проверката на тяхната надеждност. Така поддържано основаното оплакване на осъдения не намира подкрепа в данните по делото. Спецификата на инцидента, при която бил увреден свидетеля Д. /сбиване след конфликт между две компании на употребили алкохол лица/, ясно поляризирала свидетелските показания. Още първостепенният съд оценил тази особеност и положил усилия за изясни правнорелевантните факти, като държи сметка за възможна заинтересованост на разпитваните лица. Ето защо показанията на пострадалия, категорично уличаващи подсъдимия, били кредитирани при съпоставка с показанията на св. К., М., Т., Г., Т. и С. и данните от съдебномедицинската експертиза. Съдебният състав подчертал, че подсъдимият е идентифициран като лицето, ритало пострадалия в лицето, не само от пострадалия Д. и К., която към момента била в близки отношение с него, но и от случайно озовалия се на местопроизшествието свидетел Е. М.. Показанията на последния са откроени като особено важни, тъй като той не попадал в кръга на двете компании и по отношение на него не съществували зависимости, които да изкривят както възприемането на побоя, така и неговото описание пред съда. В обсъжданите съдебни мотиви достатъчно ясно, макар и пестеливо, на стр. 3 и стр. 4, са изложени основанията, поради които въззивната инстанция не приема доводите, изложени от жалбоподателя в подкрепа на оплакването за процесуални нарушения при проверката на доказателствения материал. Въззивният съдебен състав не се е ограничил с формално възприемане на установените от районния съд факти, а на свой ред се позовал на тяхната доказателствена подкрепа. Не е вярно твърдението на искателя, че съдът безмотивно е игнорирал показанията на група свидетели - Г., Г. и Г., оневиняващи подсъдимия. В мотивите към първоинстанционната присъда, на стр. 3, възприети и от втората инстанция, се съдържат съображенията, поради които съдът не е дал вяра на тази част от показанията на изброените свидетели, в която те изключват участието на подсъдимия в побоя върху Д. Тази преценка е базирана на цялата доказателствена съвкупност, отчита предшестващото инцидента поведение на пострадалия, засягащо св. Г. и св. Г., и се отличава с неоспорена от противостоящите й доказателства логичност. Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Изводите за авторството на деянието не са опорочени и не подлежат на ревизия по реда на възобновяване на наказателни дела. Изложеното по-горе обуславя отхвърляне и на оплакването за нарушение на закона, тъй като то е аргументирано единствено с функционалната му зависимост от заключението на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 424, ал. 1, т. 5 от НПК