Решение № 205 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12597/2014 г.

Решение № 205 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12597/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Альоша Веселинов Налбантов от с. Драгиново, против решение № 421 от 31.07.2014 г., постановено по адм. дело № 192/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция (РА) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., с УРН 407888 и Заявление УИН: 13/020512/61879 за кампания 2012 г. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на съдпроизводствените правила, в противоречие на материалния закон, и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Ответната страна - Изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. С постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Альоша Веселинов Налбантов против уведомително писмо на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., с УРН 407888 и Заявление УИН: 13/020512/61879 за кампания 2012 г. С обжалваното писмо на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г.: СЕПП (Схема за единно плащане на площ) и НР1 (Плащания за природни ограничения в планински райони). За да постанови обжалваното решение, съдът е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на представената по делото административна преписка съдът е установил, че административен акт е издаден след извършена административна проверка и проверка на място от РА по подаденото заявление, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ЗПЗП. Всяка проверка на място се описва в доклад за проверка, съставен от компетентния контролен орган или друг подчинен на него орган, която следва да съдържа посочените в чл. 54, ал. 1 от б. "а" до б. "в" части от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители. Видно от приложената по делото пред първоинстанционният съд административна преписка при извършените проверки на място на заявените от оспорващия Налбантов площи, такъв доклад е бил съставен в съответствие с изискванията на регламента. Същият е бил информиран за всяко едно от установените неспазвания в рамките на 3 месеца след датата на проверката на място, както и е бил информиран с констативен протокол, че трябва да предприеме действия за отстраняване на установеното неспазване. В хода на производството по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, като в заключението си вещото лице е посочило, че административният орган правилно е изчислил, че процентното съотношение на недопустимата за подпомагане площ към установената като допустима е в размер повече от 20 %. Съгласно чл. 58, ал. 2 от Регламент № 1122/2009, ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ свързана с площи за съответната група култура. С оглед установените и необорени факти изводът за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт е правилен. Пред настоящата инстнация не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд