Решение № 6078 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16489/2009 г.

Решение № 6078 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16489/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от на началника на Митница - Видин с правоприемник началник митница Лом срещу решение № 161/05.11.2009 г., постановено по адм. дело № 212/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, с което по жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. София е отменено решение № 11/19.05.2009 г. на началника на Митница-Видин, потвърдено с решение № У-4405/0147/29.06.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Русе. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Туристическа информация и регистрация"-АД - гр. София. Ответникът по касационната жалба - "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, в писмено становище иска оставяне на решението в сила . Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с влязъл в сила административен акт - ППСДВ № 6974/27.06.2005 г. на Началника на митница Видин, "ТИР" АД е задължен да заплати митни сборове и други държавни вземания в размер общо на 1739 лв., от които: мито - 592 лв. и ДДС - 1147 лв., както и законната лихва за просрочие, като отговорно лице - титуляр на режима, във връзка с неприключен редовно митнически режим "транзит" по ЕАД № 4102/ Тв -13230/11.09.2004 г. за употребяван лек автомобил "Мазда 323". Дължимите публични вземания са събрани принудително през 2006 г., междувременно през 2005 г. транзитната операция е приключена в митница Видин, като стоката е манифестирана с митнически манифест, а на 21.12.2005 г. е издаден и служебен манифест, с който процесния автомобил е признат за изоставен в полза на държавата. Във връзка със служебното манифестиране на процесния автомобил и след направено искане за възстановяване на на митни сборове и лихви от "ТИР" АД, началникът на митница Видин с решение № 7/26.03.2007 г. е приел, че са налице условията за възстановяване на платените митни сборове в размер на 592 лева поради отпадане на основанието за плащане. След извършена проверка началникът на митница Видин издава обжалваното решение № 11/19.05.2009 г., с което е прието, че решение № 7/26.03.2007 г. е издадено при допуснати грешки, тъй като при манифестирането на 21.12.2005 г. е представено пълномощно, което не е регистрирано при нотариуса под вписания в него номер, поради което митото от 592 лева отново става изискуемо на основание чл. 242, изр. 1 от Регламент/ЕИО/ № 2913/92 г. и аналогичната разпоредба на чл. 219 от ЗМ и вземането отново е взето под отчет. Решението е постановено при нарушение на административно - производствените правила. Липсват мотиви в какво се изразява грешката, довела до възстановяване на митни сборове и от кои точно митнически служители е допусната. Стоката безспорно е преминала в патримониума на държавата, поради което повторното начисляване и събиране на митни сборове води до извода за двойно плащане на дължимото мито. Към административната преписка липсват и доказателства за твърдяното подправяне на пълномощно. Отделно от това е изтекъл и срокът по чл. 206, ал. 3 от ЗМ от възникване на митническото задължение. Касаторът поддържа в касационната жалба, че след като стоката е придобила статут на местна, нейното изоставяне не е следвало да бъде по реда на чл. 4 от ЗМ. В настоящето производство не е предмет на проверка дали стоката е призната по надлежния ред за изоставена в полза на държавата. Недопустимо е обаче да се черпят права от твърдения за собствено неправомерно поведение. Повторното вземане под отчет на платеното вече мито за автомобил, който е и преминал в патримониума на държавата, е без фактическо и правно основание, както правилно е преценил АС, независимо от това дали преценката му за изтекъл срок по чл. 206, ал. 3 от ЗМ е обоснована. Не е налице хипотезата на чл. 242, изр. 1 от Регламент/ЕИО/ № 2913/92 г., тъй като твърдяната допусната грешка / която не е и доказана/ не е при възстановяване на митния сбор, а при манифестирането на автомобила и дори не е свързана с преценката за отпаднало основание за заплащане на митния сбор. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделени