Решение № 2009 от 23.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Петкова, чрез пълномощник адв. Кожухарова, против решение 158 от 26.09.2022 г., постановено по адм. дело 219/2022 г. по описа на Административен съд - Ямбол. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Петкова против решение 1 от 19.07.2022 г. за налагане на финансова корекция и решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 28/06/1/0/00773/3/01/04/02 от 05.08.2022 г., издадени от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Ямбол. Осъдена е и да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като необосновано и издадено в противоречие с приложимия материален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Основно се възразява срещу извършения неправилен анализ на събраните доказателства, и се претендира, че всички дейности по бизнес плана са изпълнени в пълнота. Ответникът директорът на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Ямбол, в представен писмен отговор, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Москова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на В. Петкова против решение 1 от 19.07.2022 г. за налагане на финансова корекция и решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 28/06/1/0/00773/3/01/04/02 от 05.08.2022 г., издадени от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Ямбол. С решението за налагане на финансова корекция директорът на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Ямбол е отказал на В. Петкова пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24447,50 лева, представляваща второ плащане по Административен договор BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019 г. и е определил финансова корекция в размер 24447,50 лв. В решението за поправяне на очевидна фактическа грешка е записано: Текстът в акта, на стр. 5, абзац: II. ОПРЕДЕЛЯМ на В. Петкова, финансова корекция в размер 24447,50 лева (словом двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), съгласно таблица 1. да се чете, както следва: II. ОПРЕДЕЛЯМ на В. Петкова, финансова корекция в размер 25582,17 лева (словом двадесет и пет хиляди петстотин осемдесет и два лева и седемнадесет стотинки), съгласно таблица 1. Видно от таблица 1 сумата е 25582,17 лева, от които 24447,50 лв. (главница)и 1134,67 лв. (лихви за периода от 14.07.2021 г. до 26.01.2022 г.). За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че оспорените актове са валидни, като издадени от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, без да са налице нарушения на процесуалните норми и в съответствие с нормативна уредба. С оглед доказателствата е споделил извода на административния орган, че имот 35028.8.36 е недопустим и не следва да се взема предвид при изчисляване икономическия размер на стопанството, т.к. въпросният имот е бил собственост на съпруга на ползвателя към датата на подаване на проектното предложение и не е деклариран в таблица 1А Данни за земеделски площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда, поради което приема, че ползвателят на помощта не е изпълнил част от целите и специфичните резултати, заложени в Приложение 3 Таблица за специфични цели и резултати от Административен договор BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019 г., а именно: Увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем - СПО (минимум с 4000 евро СПО). Обосновал е извод, че неизпълнението на заложени в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон и е необосновано. Административен съд Ямбол подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Възражението, че съдът не е спазил процесуалните правила е направено бланкетно, без да се посочат конкретни нарушения и настоящата инстанция приема, че е неоснователно. Основните оплакванията в касационната жалба са изложени и пред първоинстанционния съд, като същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Напълно съответни на приложените по преписката доказателства са изводите на първоинстанционният съд, че в случая ползвателят на помощта не е изпълнил част от целите и специфичните резултати, заложени в Приложение 3 Таблица за специфични цели и резултати от административен договор BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019 г., а именно: Увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО (минимум с 4000 евро СПО). От събраните по делото доказателства е видно, че между Държавен фонд Земеделие и В. Петкова е сключен Административен договор BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019 г., съгласно който касаторката е ползвател на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1.Стартова помощ на млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия, във връзка с което е представила и проектно предложение. Съгласно договора проектното предложение получава безвъзмездна финансова помощ 48895 лв., предоставяна на два етапа - първо плащане на левовата равностойност на 12 500 евро в срок до два месеца от датата на сключване на договора и второ плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро в срок до три месеца от подаване на искане за второ плащане. При заявката за второ плащане Петкова е декларирала, че към момента за подаване на искането стопанството се състои от три имота, сред които е и спорният имот ПИ с идентификатор 35028.8.36, за който е сключила договор за наем за земеделска земя на 22.07.2020 г. с П. Петков (съпруг) и С. Петков (брат на съпруга й). Спорният въпрос е дали гореописаният имот може да послужи като имот, с които ползвателят В. Петкова доказва увеличен размер на стопанството измерен в СПО 4000 евро, така както е заложено в бизнес плана, който е неразделна част от сключения административен договор. Настоящият състав с оглед представените по делото доказателства нотариален акт, удостоверение за семейно положение и родствени връзки, удостоверение за сключен граждански брак, намира че ползвателят доказва нарастване с имот съпружеска имуществена общност придобит през 2011 г., като същият не е бил деклариран към датата на кандидатстване по мярката 11.06.2018 г. в таблица 1А като имот, собственост на ползвателя. Без значение в случая е дали е можела да го обработва. Правилно е съобразено от съда, че при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството не се включва земята, която към датата на подаване на проектното предложение е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга т. 11.5.2 от условията за изпълнение на подмярка 6.1. Възражението, че административният орган е следвало да обсъди дали е налице умисъл в непосочването на процесния имот в таблица 1А се приема за неоснователно. Настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния орган и на съда, че е налице неизпълнение на заложените специфични резултати, което се явяват и нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Административен договор BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019 г., съгласно който Петкова се задължава в срок до изтичане на пет години от сключването на този договор да спазва точно одобрения бизнес план. Налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция, като в случая не е налице нарушение на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, предвиждащ за една и съща нередност да може да бъде наложена само веднъж финансова корекция. Издаденият преди това АУПДВ, макар и за същата сума, не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил отменен по съдебен ред. Целта на посочената забрана е да се избегне повторно санкциониране на бенефициента във връзка с едни и същи обстоятелства, какъвто не е настоящият случай. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за необоснованост и допуснати нарушения при постановяване на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено на 100 лв. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,