Решение № 10023 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2015 г.

Решение № 10023 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Секюрити Къмпани" ЕООД, гр. София срещу Решение № 7208 от 16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 6989/2014 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт № 18 от 17.04.2014 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Комисията за регулиране на съобщенията. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че изводът на тричленния състав, че дружеството е уведомено за издаденото от КРС разрешение на 16.08.2013 г. не е съобразен с обстоятелството, че съобщението за акта е връчено на непознато лице. Намира, че мотивите на съда са в противоречие с чл. 87 от Закона за електронните съобщения, както и, че с оспорения АУПДВ е определен неточно периодът, за който се дължи такса за ползване на радиочестотен спектър. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли за отмяна на атакувания съдебен акт, на обжалвания АУПДВ и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС е законосъобразността на АУПДВ № 18 от 17.04.2014 г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с който е установено публично държавно вземане от "Секюрити Къмпани" ЕООД общо в размер на 3 161. 06 лева, представляващи сбор от установените размери на еднократната административна такса за издаване на разрешение № 01888 от 1.08.2013 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR и годишна такса за ползването му в периода от 01 август до 14 ноември 2013 г., ведно със следващите се лихви за забава. За да се произнесе по основателността на депозираната жалба тричленният състав е приел следното от фактическа и правна страна: Със заявление вх. № 08-01-387 от 8.07.2013 г. "Секюрити къмпани" ЕООД е поискало от председателя на КРС издаването на разрешение по реда на глава V, раздел III на Закона за електронните съобщения с конкретно посочени технически характеристики, за срок от пет години. Такова разрешение е издадено на 1.08.2013 г. по силата на Решение № 531 от 1.08.2013 г. на КРС, прието на осн. чл. 30, т. 10 вр. чл. 81, ал. 2, т. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЕС без провеждане на търг или конкурс за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR. Препис от това решение е изпратен на адреса на управление на дружеството - заявител с уведомително писмо изх. № 08-01-387 от 15.08.2013 г., в което е посочено, че в 14-дневен срок и преди получаването на разрешението адресатът следва да заплати "еднократната административна такса" в размер на 2 400 лв. и "съответната част от годишната такса за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс" - 2 660 лева. Съобразно приложеното по делото известие за доставяне, визираният препис от решението и уведомителното писмо са връчени на 16.08.2013 г. на адреса на управление на дружеството на служителя Топалова. Тъй като дружеството - адресат не е внесло посочените в уведомителното писмо от 15.08.2013 г. такси и не е получило разрешението, то тяхната дължимост е установена от КРС с оспорения АУПДВ № 18 от 17.04.2014 г. Преди неговото издаване, със заявление изх. № 012 от 2.10.2013 г. " Секюрити къмпани" ЕООД е уведомило административния орган, че поради отпадане на необходимостта да ползва индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди "се отказва" от предоставяне на "така посочената услуга" и че за него "не е налице задължение за каквито и да било други действия, включително и финансови" предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 5 ЗЕС (л. 29). С писмо, получено на 23.10.2013 г. отново от служителката Топалова, Зам. председателят на КРС е уведомил дружеството, че в случая законоустановеният ред за прекратяване действието на вече издаденото разрешение е предвиден в чл. 117, ал. 2, т. 3 ЗЕС. Уточнил е, че за периода от издаване на разрешението до прекратяването му се дължат както еднократната административна такса, така и годишната за ползване на ресурса, "изчислена до момента на прекратяване действието на разрешението". Съпоставяйки насрещните твърдения и възражения на страните, тричленният състав е счел, че спорът по делото се концентрира върху въпроса обусловена ли е дължимостта на горепосочените такси от получаването на самия акт, обективиращ разрешението и от ефективното използване на индивидуално определения радиочестотен спектър. В тази връзка съдът е съобразил характеристиките на разрешението на КРС в качеството му на констативен акт, произвеждащ действие от датата на издаването му, с оглед на което е достигнал до извод, че законоустановените такси се дължат независимо от реалното ползване на радиочестотния спектър. Преценил е, че сочените от жалбоподателя процесуални нарушения в административното производство не са съществени, поради което не мотивират заключение за незаконосъобразност на издадения АУПДВ. Настоящият петчленен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата, че дружеството не е надлежно уведомено за издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. Те не се подкрепят от събраните в касационното производство писмени доказателства, които не опровергават удостоверения от длъжностно лице в кръга на службата му факт на връчване на съобщението за акта на адреса на управление на дружеството. Отново на същия адрес и на същото лице са връчени както писмото от 21.10.2013 г. на Зам- председателя на КРС, така и Решение № 851/14.11.2013 г., поради което правилен е изводът на тричленния състав, че дружеството - заявител е било редовно уведомено за издадено разрешение, а неспазването на тридневния срок по чл. 87, ал. 1 ЗЕС не е съществено процесуално нарушение. Само по себе си това нарушение не би могло да рефлектира върху волята на административния орган, тъй като тя вече е обективирана в издадения административен акт. Неговата законосъобразност не е обусловена от спазването на срока за съобщаването на акта, а по аргумент от чл. 87, ал. 2 ЗЕС моментът на уведомяването е релевантен за началото на срока, в който заявителят следва да внесе по сметка на Комисията дължимите такси. Не биха могли да бъдат споделени и аргументите, че след като на 4.10.2013 г. дружеството е заявило, че е отпаднала необходимостта от ползването на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, то периодът, за който се дължи таксата за ползване му е до 4.11.2013 г., към която дата е изтекъл срокът за произнасяне на КРС. Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 3 от ЗЕС действието на издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс може да бъде прекратено по мотивирано писмено искане на предприятието, на което е издадено разрешение. По аргумент от ал. 4 от същата норма действието на издаденото разрешение се преустановява след предварително писмено уведомяване на предприятието, като Комисията изрично посочи конкретните основания и мотиви. Както правилно е приел и тричленният състав, в заявлението на дружеството от 4.10.2013 г. не се съдържа изрично и мотивирано искане за преустановяване действието на издаденото разрешение, поради което с оспорения АУПДВ законосъобразно е определен крайният момент на периода, за който се дължи такса за ползването на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. Това е датата на издаване на Решение № 851, с което КРС е прекратила действието на издаденото разрешение и до която дружеството дължи посочената такса, регламентирана в разпоредбата на чл. 140 ЗЕС. Задължението за нейното заплащане не е отпаднало поради неизползването на определения радиочестотен спектър, тъй като определящо е, че той е бил зает от момента на издаване на разрешението и през периода на действието му не е могъл да бъде предоставян от КРС на друг правен субект. Ето защо, като е приел, че с оспорения АУПДВ законосъобразно са установени по основание и размер публичните вземания от "Секюрити Къмпани" ЕООД, тричленният състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 451.27 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия