Решение № 14674 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2020 г.

Решение № 14674 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2020 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на А. Костадинов, от [населено място], чрез адв. В. Ушатова против Решение № 17 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 86/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлен иска му срещу "Паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Благоевград, за сумата в размер на 1 000 (хиляда) лева представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители на дружеството, репатрирали собствения му лек автомобил марка "Фолксваген" с рег. [рег. номер на МПС]. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Поради това, иска отмяната на решението и уважаване на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответната страна – "Паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Благоевград, ЕИК *********, чрез пълномощника си по делото адв. Радулова изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на постановеното решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е отхвърлен иска на А. Костадинов, от [населено място] срещу "Паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Благоевград за сумата в размер на 1 000 (хиляда) лева представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители на дружеството, репатрирали собствения му лек автомобил марка "Фолксваген" с рег. [рег. номер на МПС], както и е осъден да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 300 лева. За да стигне до този правен резултат Административен съд – Благоевград е установил, че се твърдят претърпени вреди от незаконосъобразни действия на служители на ответника, които са репатрирали собствения му лек автомобил от улицата на която живее. От представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът е установил още, че ищецът на 3.07.2018 г. е паркирал собственото му МПС на ул. "Менча Карничева" № 36 в гр. Благоевград, като след подаден сигнал, служители на ответното дружество са преместили автомобила му без негова знание, тъй като същия бил паркиран пред гараж на същата улица, с което възпрепятствал влизането и излизането в него. Съдът е установил, че служителите на ответникът са оправомощени "да издават устни принудително-административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата" (Заповед № 1260/23.10.2017 г. на Кмета на Община Благоевград, както и "принудително да задържат МПС чрез използване на техническо средство "скоба" и/или репатрират със специализиран автомобил до наказателен паркинг автомобили, паркирани в нарушение на ЗДвП и Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред, действаща на територията на Община Благоевград. При тази фактическа установеност и след обсъждане на събраните по делото доказателства и дадените свидетелски показания, е стигнал до извода, че така предявеният иск е неоснователен. Съдът е приел, че по делото не се доказва наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие от страна на ответника при репатрирането на автомобила на ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на "Паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Благоевград. Липсата на елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изключва възможността за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество. Твърденията, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са следствие на незаконосъобразно действие на ответното дружество, не намират опора в закона и в събраните по делото доказателства. В тази връзка мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. След като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. Неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател, че съдебното решение e постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава незаконосъобразност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Във връзка с изложеното, при установено отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие прави иска неоснователен и това е достатъчно, и самостоятелно, основание за отхвърлянето му. В тази връзка не е необходимо разглеждането на останалите доводи на касатора по същество. При тези съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Искането на ответникът за присъждане на разноски в настоящото производство е направено своевременно и е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като по делото не са представени писмени доказателства, че са понесени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение