Решение № 7670 от 10.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Й. Йорданов, чрез адв. Йорданов против Решение 296/07.10.2021 г., постановено по адм. дело 270/2021 г. по описа на Административен съд -Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Заповед 8121К-5994/20.4.2021г. на Министър на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.1, чл. 194, ар.2, т.2 и т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал.1, т. 7 пр.2 ал.2 и т.13 от ЗМВР , чл. 197, ал 1, т. 6 , чл.226, ал.1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и са прекратени служебните му правоотношения с МВР. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника юрк. Райкова, оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ар. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 пр. 2, ал. 2 и т. 13 от ЗМВР, чл. 197, ал 1, т. 6, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. От събраните по делото данни е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т. т. 15, 19, 20 и 24, т. 25, т. 83, от ЕК правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение, изразено в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата, като същият е бил надлежно запознат с тези правила. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че за посочените лица, за които са съставени АУАН за управление на МПС след установена употреба на алкохол, съответно са взети кръвни проби, касаторът е приел облага и поел ангажимент да съдейства на водачите, за да могат да избегнат административно-наказателната или наказателната отговорност. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Не са налице нарушения на от чл. 207, ал. 8, т. 3 от ЗМВР, както твърди касаторът, тъй като той и защитникът му са били запознати със съдържанието на приобщената експертиза. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,