Решение № 6209 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2020 г.

Решение № 6209 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Габерски от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Юрукова, против решение № 2814 от 30.12.2019 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 603/2019 г. В касационната жалба, в съдебно заседание и с писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е направил какъвто и да е било анализ на събраните по делото доказателства, включително показанията на свидетеля Габерска. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт, като развива тезата, че извършените административни проверки и проверки на място са извършени в нарушение на чл. 26 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 9/2008 г.). Счита, че съдът неправилно не е кредитирал допуснатата аграрно-икономическа експертиза и моли Върховния административен съд да отмени изцяло обжалваното решение на съда и решението на административния орган за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът при повторното разглеждане на делото правилно е приел, че административният орган е отказал законосъобразно изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане и е наложил финансова корекция в размер на 48 892 лв. Според участващия по делото прокурор в случая са извършени три проверки на място, с които безспорно е доказано основанието за прилагане на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., а от доказателствата за реализирана продукция е видно, че тя не е достатъчна, за да обоснове икономическото развитие на стопанството, за което е била предназначена отпуснатата финансова помощ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на С. Габерски за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2814 от 30.12.2019 г. е отхвърлена жалбата на С. Габерски, срещу решение № 01/112/10621/3/01/04/01, изх. № 01-013-6500/86 от 26.01.2018 на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- Благоевград, с което е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 01/112/10621 от 20.05.2014 г., определена финансова корекция в размер на 48892, 00 лева, представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по посочения договор и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ОД на Държавен Фонд "Земеделие" - Благоевград сумата в размер 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Благоевград е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган в изискуемата писмена форма и същият съдържа необходимите реквизити - фактически и правни основания. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички оплаквания на оспорващия земеделски производител. Преценил е, че при издаване на атакувания акт са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати отклонения и противоречия с приложимите специални материалноправни норми. Първостепенният съд е извел заключение, че в случая не се поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/2008 г., до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, предвид обстоятелството, че при извършените три проверки на място в стопанството на жалбоподателя, не е установено наличие на отглеждани гъби кладница, а само трупчета, като в контролните листове от извършените проверки на място било отбелязано – "няма култура" и "има трупчета, но няма гъби". Съдът е посочил, че административният орган е обосновал, че икономическия размер на стопанството не се поддържа и не е увеличен в съответствие с договорните задължения на бенефициера, с което са нарушени чл. 4. 7 и т. 4. 4., б. "б" и б. "й" от Договор № 01/112/10621 от 20.05.2014 г., сключен между ДФ "Земеделие и С. Габерски. Първоинстанционният съд е преценил, че констатациите на административния орган не са били оборени от оспорващата страна нито в административното производство, нито в съдебно производство. Съдът е решил да не кредитира заключението на вещото лице, представило агротехническата експертиза, защото то е изчислило ИЕ за културата "Гъби", като във формулата е участвала като величина само площта, на която са разположени дървените трупчета, което е в разрез с установеното от трите проверки на място, извършени в различен сезон от годината – през късна пролет и през есента, при които проверки не е установено да се отглеждат гъби в стопанството. Оттук съдът извел заключение, че ползвателят не е изпълнил основните дейности и цели, залегнали в бизнес плана и вложената в приложимата Наредба идея на законодателя за прилагане на мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР 2007 - 2013 г. При това положение е счетено, че след като не са изпълнени основните дейности по бизнес плана, то законосъобразно, на основание на чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и чл. 4. 7 и т. 4. 4., б. "б" и б. "й" от Договор № 01/112/10621, ДФ "Земеделие" отказва да извърши второ плащане и изисква връщане на изплатените суми заедно със законните лихви към тях. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото и основно показанията на свидетеля Габерска. Следва да се им предвид, че поисканите от жалбоподателя в първоинстанционното производство гласни доказателства са били недопустими, защото разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК не допуска опровергаването съдържанието на официални документи, каквито са контролните листове от извършените проверки на място, със свидетелски показания. Освен това настоящият съдебен състав счита, че разпитаното лице Габерска е било пряко и непосредствено заинтересовано от изхода на спора, тъй като е майка на жалбоподателя по делото, поради което съдът правилно не е кредитирал показанията на този и съответно не се е позовал на тях в правните си изводи. Неоснователни са и възраженията на касатора, свързани с нарушения при извършените на стопанството административни проверки и проверки на място. При осъществените на 31.10.2016 г., 02.06.2017 г. и 09.11.2017 г., проверки на място, по реда на приложимата към мярката Наредба № 9/2008 г. е констатирано, че измерената площ е заета от дървени трупчета, но по тях не са налице култивирани гъби. В представена декларация бенефициерът е посочил, че в избраните за проверката периоди няма плододаване, тъй като са били неблагоприятни климатичните условия(студена зима, сухо лято и студена есен), без да са ангажирани доказателства, установяващи тези твърдения. Проверките на място от служители на ДФЗ са извършени в присъствието на Габерски, като в контролните листове е записано, че– "няма култура" и че "има трупчета, но няма гъби". Правилно е отчетено от първостепенния съд, че в бизнес плана си бенефициерът е заявил, че към годината, избрана за извършване на проверката, икономическият размер на стопанството ще бъде в размер на 11. 63 ИЕ, тоест изискуемото нарастване е 7, 53 ИЕ, съгласно чл. 2. 4 от договора, посредством отглеждане на 1080 кв. м култивирани гъби кладница на пънчета. И при трите проверки на място обаче е установено, че не се поддържа минимално изискуемия размер на стопанството от 4 ИЕ съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Установеното неизпълнение на поетите договорни и нормативноустановени задължения е дало основание за прекратяване на договора, сключен с ползвателя на помощта, ведно с искане да възстанови вече изплатената му сума, вкл. законната лихва върху нея, съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Съдът точно е посочил, че не може стопанството да остане с първоначално заявените ИЕ, както и че увеличението не може да бъде постигнато само с определени квадратни метри, заети с дървени трупчета, на които няма гъби. Наред с горното, обосновано не е кредитирана заключението по допуснатата съдебно-агротехническа експертиза, според което при изчисляване на ИЕ за културата "гъби" във формулата участва само площта на стопанството, на която са разположени дървените трупчета. Това е така, защото съгласно Приложение № 5 - "Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство" към приложимата Наредба, под код 3094 са посочени "гъби" в кв. м, а не "трупчета, подготвени за отглеждане на гъби". От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза пък е установено, че последно отчетената продажба на 25 кг. гъба е на 15.09.2016 г., която е дата предхождаща извършената първа проверка на място на стопанството на 31.10.2016 г. С оглед на това и в резултат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, правилно е прието за установено от решаващия съдебен състав, че Габерски не е спазил задължението си за поддържане размера на стопанството и икономическият размер не е увеличен до 11. 63 ИЕ. Във връзка с развитите от жалбоподателя доводи, поддържани и пред настоящата касационна инстанция, следва да се има предвид, че без правно значение са причините, поради които не са отглеждани гъбите кладница. Несъстоятелни са и обясненията на бенефициера, относно периода на плододаване или че времето е било топло или студено, доколкото при всички проверки (извършени през пролетта и есента) не са установени гъби и е констатирано наличие само на дървените трупчета, върху които не е установено наличие на култивирани гъби. Изискването по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/2008 г. за общия икономически размер на земеделското стопанство е обективно и неизпълнението му само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители, предвидени в чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски стопанства и производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики. При липсата на произведени гъби кладница, чието развитие и специализирано производството е декларирал Габерски в своя Бизнесплан (т. III "Описание на намеренията и целите за развитие на стопанството"), не може да се претендира подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане. Още повече, че в случаите по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата няма нормативноустановена възможност за предоставяне на срок, в който земеделският стопанин да приведе стопанството си в съответствие със законовите изисквания, а е регламентирано постановяване на отказ от финансиране и връщане на получените до момента плащания. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид това и след като към момента на издаване на атакувания акт са налице посочените в него фактически и правни основания, то същият е законосъобразен и правилно е оставен в сила от първоинстанционния съд. В заключение следва да се отбележи, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание, каквото възражение е направено от касатора. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по заявлението за подпомагане, респективно по заявката за второ плащане, е уредена с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 33, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9/2008 г. При констатираното от фактическа страна в административното производство неизпълнение на задълженията по договора законосъобразно и в съответствие с чл. 33, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9/2008 г. е отказано изплащане на финансовата помощ по второ плащане и връщане на полученото първо плащане по договора По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените по делото разноски, се оставя без уважение. От ответника не е заявено искане за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,