Решение № 753 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13885/2015 г.

Решение № 753 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13885/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Б. А. Б. и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1433 от 9.10.2015 г., постановено по адм. д. № 423 по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ГД "ИН" е осъдена да заплати на Б. А. Б. обезщетение в размер на 1600,00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ГД "ИН", изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жизнена площ в спалното помещение, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20,00 часа до 06,00 часа, възможност за проветряване и вентилация на килията, достатъчно отопление, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, ефективно хигиенизиране на столовата и санитарните възли, и достатъчна като количество и качество храна, в периода на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Б., за периода от 7.11.2012 г. до 25.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът на Б. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата част за размера над 1600,00 лв. до пълния предявен размер от 36000,00 лв., е отхвърлен. Наред с това, ГД "ИН" е осъдена да заплати на Б. разноски в размер на 352,00 лв. С касационната жалба на Б. съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение в размер на 1600,00 лв. до претендирания размер от 36000,00 лв., ведно със законната лихва, както е поискана. Твърди се, че в тази част то е неправилно и необосновано, предвид което се иска неговата отмяна в същата част и присъждане на търсеното обезщетение. Поддържа се становище, че присъденият размер на обезщетението е прекалено занижен при съобразяване дългия период на изтърпяване на наказанието при описаните в исковата молба условия и наведени там основания, които съдът следвало поотделно да обсъди и приложи към принципните положения на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Обосновава се неправилност на изводите на съда за неоснователност на искането за присъждане на обезщетение и за претърпените неимуществени вреди, свързани с медицинското обслужване в Затвора - Б.. Н. било необходимо конкретно страдание, за да се присъди обезщетение, но от представените по делото медицински документи било видно, че имал здравословни проблеми, за които не му е оказана медицинска помощ. Излагат се съображения по същество на спора. Претендират се разноски. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Б. сума в размер на 1600,00 лв., представляваща обезщетение за посочените неимуществени вреди, в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Б. сума в размер на 352,00 лв. съдебно-деловодни разноски, както и в частта, с която съдът е приел за неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че в посочените части то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосноваността му - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че Б. не е доказал реално претърпени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на ГД "ИН", както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от събраните гласни доказателства. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, този касационен жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и § 6 (сега § 9) от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Твърди, че не е налице нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ЗИНЗС. О. оспорва размера на присъденото обезщетение като завишено и несправедливо. В частта за разноските твърди, че решението е неправилно, тъй като Б. не е заплатил адвокатско възнаграждение. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваните от ГД "ИН" части и оставяне в сила на същото в частта, която се обжалва от Б., а при условията на евентуалност - намаляване на присъденото обезщетение до минимален размер. Тази касационна жалба се оспорва от Б. в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Касационният жалбоподател Б. се явява в съдебното заседание пред настоящия съд, поддържа своята жалба и оспорва тази на ГД "ИН". Касационният жалбоподател ГД "ИН" се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име поддържа предявената касационна жалба и оспорва подадената от Б. касационна жалба. По същество моли жалбата на ГД "ИН" да бъде уважена, а тази на Б. да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Касационната жалба на ГД "ИН" в частта за разноските е частично основателна, а в останалата й част, както и касационната жалба на Б. са неоснователни. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения от Б. срещу ГД "ИН" иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 36000,00 лв. за периода от 7.11.2012 г. до 25.02.2015 г., включително, когато е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Б., настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора, изразяващи се в неосигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода: достатъчна жизнена площ, достатъчно отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен, климатизация и възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел за времето от 20,00 ч. до 06,00 ч., тоалетни принадлежности и условия за поддържане на лична хигиена, на хигиена в спалното помещение, ефективно почистване и дезинфекция в баните, тоалетните и в столовата, навременно медицинско обслужване и лечение, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба (26.02.2015 г.) до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че през исковия период Б. е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Б.. П. е в различни килии, в които средната площ, която се е падала на всеки затворник е била, както следва: по 2,62 кв. м. в килия 306 за периода от 7.11.2012 г. до 13.11.2012 г., по 3,20 кв. м. в килия 109 за периода от 13.12.2012 г. до 18.02.2014 г., по 1,77 кв. м. в килия 404 за периода от 18.02.2014 г. до 8.10.2014 г., по 1,32 кв. м. в килия 213 за периода от 8.10.2014 г. до 24.03.2015 г. В килиите нямало санитарни възли и течаща вода. През деня всички помещения били отворени и лишените от свобода имали достъп до течаща вода и тоалетна. Хигиената в спалните и общите помещения се поддържала ежедневно от хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената във всяко спално помещение. След 20,00 ч. спалните помещения се заключвали и лишените от свобода ползвали бутилки с вода, но нямали достъп до санитарните възли. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща студена вода, а по установен график - и топла вода (всеки вторник и четвъртък на седмицата), като нямало проблеми с водоснабдяването. При постъпването в затвора Б. е представил епикризи за проведено лечение по повод на перфорирала дуоденална язва и дифузен перитонит язва през 2006 г. и 2010 г. По време на престоя си в затвора Б. редовно е посещавал медицинския център по повод на стомашни болки. На 10.10.2011 г. е консултиран с невролог. Относно условията в спалното помещение и общите помещения в Затвора съдът се е позовал и на показанията на разпитаните по делото свидетели П., К. и В., които е посочил, че кредитира и е обсъдил подробно. Намерил е за относими и е отчел и констатациите, направени в Доклади до българското правителство за извършено посещение в няколко затвора в България от Комитета за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказание (КПИ) от 04 до 10 май 2012 г. и в периода март - април 2014 г., и на публичното изявление на КПИ относно България от 26.03.2015 г. Като е съобразил, че Б. претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди заради лошите материални условия в Затвора - Б., вследствие на които е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение в исковия период, съобразил е чл. 3 КЗПЧОС, практиката на Съда по правата на човека и на националните съдилища и установените по делото факти, съставът на АС - Б. е намерил иска за доказан по основание. Приел е, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото същите като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на Б. условия на живот, съобразени с хигиенните изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото му достойнство, а именно - достатъчно жизнена площ в спалното помещение, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, включително и през нощта, възможност за проветряване и вентилация на килията, достатъчно отопление, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, ефективно хигиенизиране на столовата и санитарните възли, достатъчна като количество и качество храна. Като е съобразил чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС, съдът е посочил, че такива задължения са установени за органите и служителите по изпълнение на наказанията посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода, но в случая не са изпълнени задълженията за осигуряване на нормални условия на живот за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на Б. в Затвора - Б.. Н. следващо място е приел, че в конкретния случай липсата на елементарни хигиенни и битови стандарти, свързана с принуждаването на ищеца да се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда пред очите на всички обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до санитарен възел през нощта, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално, психически здраво човешко същество емоционални страдания, които обосновават настъпила неимуществена вреда за Б.. Според съда той е преживял емоционални страдания с оглед липсата на чист въздух, достатъчно жизнена площ, необходими за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество, както и предвид факта, че е бил принуден с риск за здравето му да се храни в нехигиенична столова и да обитава спално помещение, населено с гризачи и други вредители, без да му бъдат осигурени необходимите продукти за дезинфекция на килията, както и условия за поддържане на лична хигиена. Тези лоши материални условия в Затвора - Б. за посочения период съставляват, според съда, само по себе си нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 КЗПЧОС, способно да породи у лицето стрес и емоционално страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, тоест неимуществени вреди, каквито той твърди, че е претърпял, както и риск за здравето му. При съобразяване чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обезщетението е определено в размер на 1600,00 лв. по справедливост, при отчитане характера на деянието, естеството на увреждането, степента на претърпените морални страдания и времето на престой на Б. в затвора, а до претендирания размер от 36000,00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Доводите на Б., че не му е осигурено навременно медицинско обслужване и лечение, съдът е счел за общи и неоснователни. Посочил е, че не се твърди, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да бъде направен извод, че той е имал конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение. Съобразил е показанията на свидетелите и е приел, че не е установено на Б. да е отказвано лечение. Въз основа на представената по делото медицинска справка, съдът е приел за установено, че по време на престоя си в затвора ищецът редовно е посещавал медицинския център по повод на стомашни болки и е получавал адекватно на заболяването си лечение. Предвид това е намерил исковата му претенция за недоказана на посоченото основание. При този изход на спора, съдът е присъдил на Б. разноски в размер на 352,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 342,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. С позоваване на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, не е уважил искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, в която съдът е приел иска на Б. за доказан по основание и относно размера на присъденото обезщетение. В тази част то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Б. е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респективно за частична основателност на предявената от Б. искова претенция във връзка с незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, които не са изпълнили задълженията си да осигурят на Б. условия на живот, съобразени с хигиенните изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото му достойнство, а именно - достатъчно жизнена площ в спалното помещение, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, включително и през нощта, възможност за проветряване и вентилация на килията, достатъчно отопление, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, ефективно хигиенизиране на столовата и санитарните възли, достатъчна като количество и качество храна, предвид което е определил по справедливост размер на обезщетението, на основание чл. 52 ЗЗД, във връзка с § 1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на ЗОДОВ, до размера на присъденото обезщетение от 1600,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба - 26.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, който се споделя от настоящия състав. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" срещу възприетото от съда, че твърдените и приети за установени вреди, претърпени от Б., са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на лоши битови условия. Това от своя страна води до извод за наличие на бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения и условията в затвора съобразно стандартите на вътрешното право, Конвенцията и КПИ. С оглед приетото и установено по делото, следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Б. във връзка с условията там надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди, описани в исковата молба, следва да бъдат обезщетени. Във връзка с оплакванията на касатора ГД "ИН" по приложението на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, настоящият състав съобрази установените отлагателни срокове в съответствие с посоченото в неговата касационната жалба. Въпреки това обаче, по силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода в помещенията, полагаемата площ от тях за всяко лице предвид техния размер, както и установените по делото условия, при които е пребивавал Б., са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството му. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят до извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Б. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - Б. като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Тази искова претенция е доказана по основание. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на Б. и ГД "ИН" относно размера на присъденото обезщетение. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, съдът е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху Б., който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите. Така определено, то е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и размерът му не се явява занижен, както твърди Б., нито завишен - каквото становище поддържа ГД "ИН". Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът му се определя от съда по справедливост при съобразяване на критерия по чл. 52 ЗЗД. Понятието за справедливост не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които както се посочи, предвид присъдения размер на обезщетение се явяват отчетени. Над присъдения размер на обезщетение претенцията за неимуществени вреди правилно е преценена от състава на АС - Б. като неоснователна, предвид което е отхвърлена. Касационният жалбоподател Б. не сочи други относими факти към преценка относно размера на обезщетението, които са останали несъобразени от първоинстанционния съд, а определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел и да го превръща в източник на обогатяване. Преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извода, че вреди в по-голям от присъдения с обжалваното решение размер не са установени и доказани по делото. Затова според настоящия касационен състав, присъденото обезщетение е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице. Неоправдани са оплакванията на касационния жалбоподател Б. срещу възприетата от първоинстанционния съд неоснователност на претенцията му във връзка с "медицинското обслужване" в Затвора - Б.. В исковата молба той твърди, че е претърпял неимуществени вреди от действията и бездействията на служители от ГД "ИН" поради несъобразяване на медицинското обслужване в Затвора - Б. с изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, ненавременно медицинско обслужване и лечение, както и поради условията на живот в Затвора - Б.. О. поддържа, че там не са изпълнени изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, без да въвежда никакви конкретни твърдения, както в исковата молба, така и в хода на производството. Установено е по делото, че при постъпването в Затвора - Б. на Б. е извършен първичен медицински преглед. В здравния му картон е вписано заболяването "язва", а същият при постъпването му в Затвора - Б. е бил в добро общо състояние. Установено е също така, че по време на престоя там Б. е посещавал медицинския център по повод на стомашни болки. От доказателствата по делото не се установява в исковия период той да е страдал и да е имал нужда от медицинска помощ, която да не му е осигурена, да е търсил такава, но тя да му е отказана или да е ненавременно осигурена. Казаното от свидетелите В. (л. 149) и П. (л. 150), съответно: "Ищецът беше нахапан от дървеници и ми сподели това. Той търсеше медицинска помощ, защото има язва. " и "Б. е получавал кризи, но ние му търсим хапчета. Вечер повръща в кофата, ако се случи" е лишено от всякаква конкретика. Освен това свидетелите не установяват Б. да е търсил медицинска помощ в тази връзка, която да му е отказана или да е ненавременно оказана. Наред с това, в исковата молба такива твърдения не са направени от Б.. Нещо повече, свидетелят В. е казал пред съда, че не е бил свидетел на случай, в който на Б. да е отказвано лечение (л. 149), свидетелят П., че "Б. е опериран от язва, повръщал е. Отива при лекаря и му дават два ранитидина от понеделник до четвъртък" (л. 149, гръб), а свидетелят К., че "Ищецът ходи до лечебницата, оплаква се от стомаха и единствено му дават ранитидин" (л. 150, гръб). По тези съображения, исканията му във връзка с "медицинското обслужване" в затвора, правилно са преценени от първоинстанционния съд като неоснователни. По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение изводите на съда са в съответствие със закона. Правилно е съобразено от него, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Оплакванията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с присъдената в полза на Б. сума в размер на 342,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение са частично основателни. В хода на първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който се установява, че на 25.02.2015 г. Б. е заплатил в брой на представлявалите го в първоинстанционното производство адв. Р. и на адв. А. сума в размер на 4000,00 лв. за процесуално представителство и защита по делото пред АС - Б. (л. 41 от делото). Затова необосновано се твърди от ГД "ИН", че Б. не е плащал адвокатски хонорар и такъв не следва да му бъде присъждан. Доколкото съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, а сумата от 4000,00 лв. е платена на двамата представлявали Б. адвокати, при липса на уговорка досежно разпределението на сумата между тях, решението в частта на присъдените разноски следва да се отмени за сумата над 98,88 лв. (88,88 за адвокатско възнаграждение за един адвокат и 10,00 лв. държавна такса) до присъдените 352,00 лв., а в останалата част да остане в сила. В този случай се касае за действително платени разноски по представения договор за правна защита и съдействие, поради което изводът за размера на сумата, която се следва на Б. не е обвързан от минималния размер на възнаграждението съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да се изчислява по този ред, по какъвто начин вероятно, макар да не е изложил мотиви, неправилно е процедирал първоинстанционният съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение