Решение № 8725 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2015 г.

Решение № 8725 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. Т. П." АД, със седалище С., чрез пълномощника адв. В. П., срещу решение № 2041 от 26 март 2015 г., постановено по адм. дело № 7423/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2251400034/17 април 2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1109/19 юни 2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП"). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции. В касационната жалба е инкорпорирано искане за спиране на производството по делото и отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по чл. 234 от Договора за функциониране на Европейските общности и чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК, относно тълкуването на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност, а именно трябва ли се тълкува процесната разпоредба в смисъл дали издателят на фактура дължи начисления в нея данък добавена стойност (ДДС) дори и при липса на облагаема сделка. Поставени са още три подвъпроса относно искането за отправяне на преюдициално запитване. Ответникът - директорът на Д "ОДОП", чрез юрисконсулт Иванов, оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност. Предоставя преценката за допустимост на искането за отправяне на преюдициално запитване на съда. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "Д. Т. П." АД срещу РА № 2251400034/17 април 2014 г., издаден от Й. Д. М., на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1109/19 юни 2014 г. на директора на Д"ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта му на установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), в размер на 64 840,00 лева и лихви за забава в размер на 37 316,61 лева за данъчните периоди на месеците януари, февруари, март, април, май, юли, август, октомври, ноември и декември 2008 г., както и задължения за корпоративен данък в размер на 34 240,00 лева и съответните лихви в размер на 13 845,53 лева, във връзка с отказано право на данъчен кредит в размер на 96 800 лева по фактури, издадени от доставчиците "Кинго" ЕООД, "Ф. И." ЕООД и "И. Х. М. Груп" ЕООД. Първоинстанционният съд е установил, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в изискуемата форма по чл. 120 от ДОПК и има необходимите реквизити и съдържание. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт е приел за недоказано по категоричен начин, че жалбоподателят, носещ доказателствената тежест в процесното производство, е доказал наличието на действително извършени доставки с трите дружества - съконтрагенти по договорите, свързани с доставка на услуги по изработването и публикуването на рекламни банери, декори и скечове за нуждите на седмичното предаване "Комиците" - български телевизионен продукт, и реалити шоу "Сървайвър", излъчвани в програмата на "БТВ М. Г." ЕАД, собственост на "Б. Н. корпорейшън" ЕАД. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за недоказано по категоричен начин, че именно доставчиците "Кинго" ЕООД, "Ф. И." ЕООД и "И. Х. М. Груп" ЕООД са изпълнили за дружеството - касатор доставките на стоки и услуги, обективирани в счетоводните и данъчните документи по делото. Прието е, че само въз основа на издадените фактури за процесните услуги не се установява да е налице реална доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. П. това жалбата на "Д. Т. П." АД е отхвърлена. Съдът се е произнесъл и за лихвите, които се дължат за посочените неплатените и начислени задължения, като е прието, че те не са погасени с изтичането на тригодишната давност, уредена в чл. 111 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и тази, указана със специалната разпоредба на чл. 171 от ДОПК - пет и десет годишна давност. Относно другите начислени задължения от ревизиращия орган по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), решаващият съд е установил, че е задълженото лице и неговите преки доставчици не предоставят документи, установяващи извършените стопански операции, поради което отчетените разходи от касатора са недоказани и не е налице преобразуване на финансовия резултат на начетеното дружество. Направен е извод, че не е налице реалност на заплащането за възнаграждения и услуги. Посочено е, че досежно корпоративния данък се дължат лихви върху дължимите суми за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г., които са формирани съгласно чл. 86 от ЗКПО. Също така с решението, предмет на инстанционен контрол, е постановен осъдителен за ревизираното дружество диспозитив при съобразяване на чл. 161 от ДОПК, като му е възложено да заплати на държавния орган сумата 5 057,26 лева за осъщественото процесуално представителство на учреждението от юрисконсулт. Искането за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности следва да бъде разгледано преди доводите по същество на касационната жалба, тъй като е с преюдициален характер. За да възникне необходимост, респективно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението - обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС по реда на производствата срещу държави. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС, когато разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение. В случая, както и решаващият съд е отбелязал, решения на СЕС по поставените пред него спорни въпроси, вече има постановени. Тези решения ще бъдат коментирани и от касационната инстанция в изложението по-долу, а това прави искането за отправяне на преюдициално запитване неоснователно и подлежащо на отхвърляне. Постановеното решение е неправилно. Оплакванията на дружеството, изложени в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил изводите си с приобщения доказателствен материал по делото, както и с тълкуванията на СЕС, изложени в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като е изложил аргументи за тезата си, че правото на приспадане на е свързано винаги с наличието на реално осъществена облагаема доставка, са основателни. В случая първоинстанционният съд е приел, че наличието на фактури и счетоводни документи, отразени в съответните регистри не е достатъчно условие, за да се прие, че е налице реалност на спорните доставки. Тук следва да се отбележи спецификата на естеството на осъществяваните доставки на стоки и услуги по спорните периоди при условията на ЗДДС. В. от справка в търговския регистър, за част от предмета на дейността си акционерното дружество е посочило, че се занимава с набиране и подбор на професионални екипи, артисти, режисьори, сценаристи за киноиндустрията и телевизията, изработка на рекламни клипове, рекламна дейност, създаване и предоставяне на артистични изпълнения, спектакли и шоу програми, телевизионни предавания, филмови продукции, концерти и осъществяване на съпътстващите ги дейности, придобиване, ползване и отстъпване на права върху обекти на интелектуалната собственост, както и други. При така посочените дейности на ревизирания търговец не е спорно, че основаната му дейност е свързана със заснемането на телевизионни продукти. Спорът е концентриран върху въпроса дали услугите, представляващи изработване на сценарии от А. Е. за нуждите на предаването "Комиците", са извършени именно от издателя на фактурите "И. Х. М. Груп" ЕООД. Поставя се въпросът следва ли жалбоподателят да се интересува в какви правоотношения са поставени посочения по-горе сценарист и дружеството-доставчик. В приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочило номерата на фактурите, както и обстоятелството, че същите са осчетоводени при касатора, като са посочени и банковите операции, при които са извършвани плащанията. В тази хипотеза, съдът е приел, че управителят на дружеството "И. Х. М. Груп" ЕООД е част от измама, но такъв еднозначен извод настоящият касационен състав не може да формира. По делото липсват данни, установяващи по надлежния ред, че вписването на К. И. И. (по делото лицето е записано и с друга фамилия - Дренска) като управител на "И. Х. М. Груп" ЕООД е станало след изгубване на личната й карта, като е използвана самоличността й. Представянето на една декларация не опровергава обстоятелството, че е надлежно изпълнена процедурата по вписване на търговското дружество в търговския регистър, част от която е представянето на нотариално заверено съгласие с образец от подписа на управителя - чл. 141, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ), което е предпоставка за вписването на дружеството. Според чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР) на вписването е придадено декларативно действие и за това подлежащото на вписване в търговския регистър обстоятелство е имало такъв ефект. За това и всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, както и за обезщетение за вреди - чл. 7, ал. 4 от ТЗ. Следва да се отбележи, че издадените фактури от "И. Х. М. Груп" ЕООД са за месеците януари, февруари, март, април, май, юли, август, септември, октомври и ноември 2008 г., а представената по делото докладна записка от осмо РПУ на СДВР относно установяване самоличността на управителя на "И. Х. М. Груп" ЕООД е от 09 октомври 2013 г., което я прави неотносима към процесните данъчни периоди. По аргумент за противното, като е счел сделките между търговците при абсолютна симулация на фактурираната доставка, решаващият съд е констатирал и безспорност на извършените доставки. От събраните пред първата инстанция доказателства не се установява касаторът да е знаел, че участва в данъчна измама. На следващо място е важно да се отчете и факта, че изготвянето на сценарий представлява част от драматично произведение, в случая за телевизионно предаване, като в него се определя текстуалната част на т.нар. "филмова книга". В него са описани репликите на героите, планът - описание на техните действия и развитието на отделните сцени по място, време и съдържание. Посоченият за един от сценаристите на телевизионното предаване "Комиците" А. Е., съгласно чл. 62 от Закона за авторското право и сродните му права, е носител на авторски права върху изготвеното въз основа на негов сценарий аудио-визуално комедийно шоу "Комиците". Правото върху обект на авторското право е изключително право, което означава, че никой друг не може да реализира правомощията, произтичащи от него, освен носителят на правото върху обект на авторското право, който има пълни права върху него - може да се разпорежда с него както намери за добре и да забрани трети лица да го използват без негово съгласие. Освен неимуществени права, върху авторството има и имуществени права, което включва възможността да разреши ползването му от трети лица. За това, както основателно сочи в касационната си жалба "Д. Т. П." АД, правоотношенията между сценариста - собственик на авторското право, върху труда му може да бъде с предмет, уговорен в трудов или в граждански договор. В случая специалните отношения по възлагане изготвянето на сценарий е между страните Еленков и дружеството доставчик "И. Х. М. Груп" ЕООД, като касаторът е осъществявал плащания по банков път на дружеството - доставчик. В подкрепа на посоченото са представените по делото платежни нареждания, касаещи процесните периоди, като са осчетоводени от жалбоподателя при редовно двустранно счетоводство в съответствие със Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. За това неправилен е извода на инстанцията по същество, че за "Д. Т. П." АД не е изпълнимо правото им за приспадане на данъчен кредит. От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че касаторът притежава данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС и чл. 115 от същия закон, в които данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки и услуги, по които той е получател, а съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата задължително трябва да съдържа данни относно количеството и вида на стоката и вида на услугата. Следователно е изпълнено изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, във връзка с чл. 71, т. 1 от ЗДДС, транспониращи чл. 178, § 1, б. "а" и чл. 226, § 1, ал. 6, и двете разпоредби от Директива 2006/112 ЕС, според които, за да е налице упражняване правото на приспадане на данък следва да притежава данъчни документи, каквито по делото са представени и са подробно описани и анализирани в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Налице е изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, транспонираща нормата на чл. 168, § 1, б. "а" от посочената по-горе Директива, стоките и услугите да се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки. В съдържащите се в делото приемо-предавателни протоколи между "Д. Т. П." АД и "И. Х. М. Груп" ЕООД са посочени данните на двете търговски дружества, за които се отнасят възложените услуги за изготвяне на скечове с комедиен характер за нуждите на телевизионното предаване "Комиците" и с които жалбоподателят е посочил, че дружеството-изпълнител, чрез А. Е., е изготвил и предал на "Д. Т. П." АД договорените сценарии. В случая по делото са представени изготвените от Еленков сценарий като за същите е посочено и на кои дати са излъчени в телевизионното предаване "Комиците". Също така следва да се отбележи - с оглед характера на използвания продукт, че във финалните надписи на актьорското комедийно шоу е изписано името на А. Е. като сценарист. Поради това изводът на първоинстанционния съд за липса на реално осъществени доставки е необоснован. Пред инстанцията по същество са представени всички договори, фактури и приемо-предавателни протоколи, от които надлежно се установява изпълнителя, на който на "Д. Т. П." АД е възложил изпълнението на услугите за процесните периоди от време. Само при възложена и извършена насрещна проверка на доставчика по чл. 45 от ДОПК, във връзка с чл. 56 от ДОПК, щеше да е налице извод за липсата на реалност на доставките, но от събраните доказателства по делото е видно, че това не е направено, нито е било поставяно като цел на развилото се съдебно-административно производство. В заключението си вещото лице е посочило, че на процесното дружество е изпращано писмо, което не е било получено - т.е. не е могъл да използва тяхната счетоводна документация за установяване на твърденията, сочени от органа, за абсолютна симулативност на доставките. От фактите и доказателствата по делото се установява противно на приетото от решаващия съд, а именно, че доставките не само са осъществени между страните, а и са използвани в създавания от касатора телевизионен продукт. Налице е безспорност на доставките, извършвани между "Д. Т. П." АД и "И. Х. М. Груп" ЕООД, което изключва констатациите на административния съд за абсолютна симулация. Соченото знание от страна на данъчнозадълженото лице за данъчна измама не може надлежно да бъде установено от данните по делото. Не се установява, че това лице "е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки (вж. Решение по дело Mahageben и David)", както изрично се сочи в решение на Съда на ЕС по дело С-285/11, образувано въз основа на отправено преюдициално запитване от "Боник" ЕООД. Изложеното се подкрепя и от цитираната от процесуалния представител на касатора съдебна практика на СЕС, изложени в решение от 21 юни 2012 г. по съединение дела С-80/11 и С-142/11. При тези данни, при наличието на неоспорени и приети писмени доказателства по делото, в това число и заключението на вещото лице, настоящата инстанция намира, че оспореното решение в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, тъй като данъкът е начислен правомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е налице право на данъчен кредит, както и е налице недължимост на определения по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО корпоративен данък. По касационните оплаквания на "Д. Т. П." АД срещу решението в частта му, касаещо доставки от "Ф. И." ЕООД, обективирани във фактури за периодите за месеци септември, октомври, ноември и декември 2008 г. за изработване на рекламни банери за интернет реклама: Административният съд е приел, че не са представени доказателства за собствениците на интернет сайтовете и за публикуваните интернет реклами, за които са издадени фактури и съответно е извършено плащане, поради което е направил изводи за липса на реална доставка на рекламен продукт. Относно услугите за изработване на телевизионни декори също е прието, че "Д. Т. П." АД при условията на чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, не е доказал фактите, установени с липсата на реално изпълнение на доставките по процесните фактури. Прието е също, че липсват данни относно това от кого са изработени декорите. Посочено е също, че доставчикът не е разполагал с необходимия човешки капацитет, за да извърши тези услуги. По отношение на доставките на услуги по договор с "Ф. И." ЕООД - рекламни услуги, съдът неправилно е извършил преценка на релевантните факти и обстоятелства. Предмет на договорните отношения е изработването на рекламни банери за интернет реклами, обективирани в договор между двете дружества от 5 май 2008 г., както и протоколи за приемане на проекти от 7 май 2008 г. и от 31 декември 2008 г. По отношение на спорните доставки пред административния съд са представени ксероксни фотокопия на фактури и приложени по тях касови бонове, както и доказателства за изпълнението на доставките по процесните фактури, като е доказал наличието на тяхното реално изпълнение. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се констатира, че касовите бележки, издадени за процесните фактури, са с номерата на регистрираните касови апарати на дружеството "Ф. И." ЕООД и съвпадат със счетоводните документи, относими за ревизираните периоди на 2008 г. Същите номера на касови бележи и съответните номера на фискалните апарати са представени в графичен сравнителен вид от вещото лице по делото. За изпълнение на договора за изработка на рекламен банер е представен протокол, с който възложителят приема от изпълнителя изготвения проект в следния вид "dream team productions", като същият е представен чрез графичното му изображение. Предназначението на този банер е да се използва в "W. W. W.", тъй като той е форма на реклама, който се вгражда в сайт. При извършена служебна проверка в интернет пространството посредством уеб браузъра "I. E." и чрез използването на търсачката "Google" за "W. W. W." се установи, че при изписване на ключовата дума от процесното лого се появява търсената картина в няколко "link"-а. В единия случай изображението на търсения банер води до началната страница на компанията - създател на предаването "Комиците" и на други телевизионни продукти. Там, в долния ляв ъгъл е разположено рекламното лого на възложителя, което е изобразено по абсолютно идентичен начин и в протокола за приемане на продукта от 5 май 2008 г. При отварянето и на следващите интернет сайтове се открива същото графично изображение, в същия вид, каквото е изписването му при приемане на предложения проект. Очевидно, че целта на изработения рекламен продукт е осъществена, като чрез нея се привлича вниманието на потенциални клиенти, подтиква преминаването към търсения сайт и подтиква към действие, целящо привличане на потенциални клиенти. Следователно целта, поставена в предмета и на другия договор за реклама от същата дата - разпространение на интернет реклама, е осъществена. Следователно изпълнена е поставената поръчка за реализиране на реклама на дружеството в "W. W. W.". Изложеното до тук обосновава изпълнението на договорите за изготвяне на рекламен банер и разпространение на реклама. Налице са доказателства за реално извършени услуги по представените договори и съответстващите им протоколи за изпълнение. Налице е реална доставка на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, която е условие за възникване на правото на данъчен кредит. По делото жалбоподателят е представил удостоверение, издадено от 04 Районно управление - СДВР на 14 октомври 2014 г., в което е посочено, че на 29 март 2012 г., чрез взломяване на врата от алуминиев профил, неизвестни лица са проникнали в офис на "Д. Т. П." АД, находящ се в гр. С. и са отнели преносими компютри, радиостанции и метална каса, съдържаща справки, договори, протоколи и др. фирмени документи на дружеството, като по случая е образувано и се води досъдебно производство. Сред отнетите документи са били и графичното оформление на рекламните банери - предмет на разглежданата доставка. Поради това - обратно на приетото от административния съд, следва да се приеме, че касаторът е извършил пълно и главно доказване за наличието на приетия с протокол рекламен банер и разпространението на договорените рекламни услуги, за които са издадени фактури, удостоверяващи извършеното плащане по тях. Чрез представянето на удостоверението от органите на реда е установил съществуването на рекламния продукт, който би желал да представи като надлежно доказателство в съдебното административно производство, но вследствие на независещи от него криминални обстоятелства това ни е възможно, тъй като е предмет на кражба. Ето защо, като е приел, че процесните доставки не са реално осъществени, административният съд е постановил и в тази част решение, което страда от релевираните в касационната жалба пороци. Също така за пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че за да достигне до обжалвания краен резултат, съдът е приел писмени обяснения от Ф. Г. Д., която е посочила, че не е извършвала търговска дейност чрез това търговско дружество, както и че няма нищо общо с него. От представеното по делото копие на фирменото досие на "Ф. И." ЕООД се установява, че дружеството е вписано в Регистъра на търговските дружества на 26 януари 2004 г. в Софийския градски съд, фирмено отделение. Представено е и удостоверение от "О. Б. Б." АД, от което е видно, че към момента на регистрацията на едноличното търговско дружество в СГС, фирмено отделение, е внесена от Ф. Г. Д. сума в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща 100% от уставния капитал на дружеството. По-късно и с оглед изискването на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗТР дружеството е пререгистрирано в Агенцията по вписванията. Същото дружество съществува и до настоящия момент като едноличния собственик, управителя и представителя не са променяни през годините и като такъв е вписана Ф. Г. Д.. Видно от представените писмени доказателства "Ф. И." ЕООД по време на съществуването си е имало само един управител - Ф. Д., като всичките й действия, свързани с търговското дружество, са били удостоверявани от нея чрез поставянето на саморъчния й подпис, включително и пред нотариус. К. датата на сключване на процесните договори за рекламни услуги - 5 май 2008 г., както и съответните към тях протоколи за приемане на проекти от 7 май 2008 г. и от 31 декември 2008 г., са били извършени фактическите действия по пререгистрация на дружеството в Агенцията по вписвания. На 21 ноември 2008 г. са обявени всички представени и одобрени документи, изискуеми с оглед пререгистрацията, подписани лично от Ф. Г. Д. Пред инстанцията по същество не е оспорена автентичността на представените писмени доказателства, а именно приложените копия от декларациите от Търговския регистър, по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, по отношение на положените в тях подписи. След като това не е направено, не може да се приеме за доказано само въз основа на представените писмени обяснения от Ф. Д., че документите от преписката по фирменото досие на "Ф. И." ЕООД, са неистински. При отчитане на спецификите на административното и съдебното производство по ДОПК и по аргумент от § 2 от ДР на ДОПК, в хипотезите, при които оспореният документ е представен в рамките на административното производство, неговата истинност (автентичност, а за официалните свидетелстващи документи - и съдържанието им) следва да са оспори своевременно от органите по приходите и да се установи в рамките на ревизионното производство чрез допустимите доказателствени средства, включително и чрез назначаването на експертиза. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ДОПК предоставя компетентност за това както на органа по приходите, възложил производството, така и на решаващия орган. Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от Търговския закон при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че последният потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение. Доказателства от кръга на посочените не са представени до приключване на устните състезания пред административния съд. След като настоящата съдебна инстанция установи, че е доказано извършването и престирането на рекламните услуги, то е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. По следващите касационни оплаквания на "Д. Т. П." АД досежно решението в частта му, касаещо реалното извършване на доставките по фактури за периодите на месеците май, август и ноември 2008 г., издадени от "Кинго" ЕООД за изработка и монтаж на декор за телевизионното предаване "Комиците" и за телевизионния формат "Сървайвър": С обжалваното решение Административен съд С.-град е приел, че от представените доказателства по делото не може да се направи извод за идентичност между рекламните декори, използвани за в шоу програмата "Комиците", и тези, представени от жалбоподателя в снимков материал от излъчени по телевизията предавания на комедийното шоу, в които са използвани. Посочил е, че по делото няма данни, че доставчикът е разполагал с необходимия човешки капацитет, за да изработи на жалбоподателя декори, поради което не е установил реалност на доставката. Изводът на съда е необоснован. Пред инстанцията по същество, чрез използването на специални знания на вещо лице е установено, че фактурите, относими към процесния предмет на договорните отношения, отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. З. да бъде определен точно вида и предмета на услугите и доставките, следва административният съд да изследва наличието на другите две основни предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на получателя, а именно налице ли е реално предоставяне на услугите и стоките в изпълнение изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и използването на резултата от тях за извършваните от касатора облагаеми доставки съгласно изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Н. на посочените две предпоставки е задължително условие за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Същата позиция е застъпена и от СЕС в постановените от него съдебни решения по преюдициални запитвания, свързани с тълкуване нормите на Директива 2006/112/ЕС на Съвета (вж. решение на СЕС по дело С-285/11, в т. 31 "Боник"). Извършените от доставчика дейности по изработването и монтаж на декори за телевизионни предавания не е от категориите, за които законодателят е приел нормативен акт, респ. подзаконов такъв, по реда на който да е задължително съставянето на актове и протоколи, удостоверяващи подготовката на терена, върху който ще бъдат разположени декорите, както и строително-монтажните работи по ситуирането им върху сцената, които да имат доказателствена сила относно установяване на обстоятелства от страна на касационния жалбоподател, необходими за доказването на спора за реалността на доставката за декорите. В приложения снимков материал по делото, представляващи част от заснети сценичните кадри от телевизионното шоу "Комиците" е видно, че е извършена оформителска дейност в ансамблово пространство, въздействаща посредством зрителното възприятие на наблюдаващите шоуто през 2008 г. Няма основание е да се приеме, че декорите, предмет на процесните фактури, не са именно за това предаване. От данните по делото не се установява да са изработени от друг доставчик при условие, че за нуждите на едно шоу е нужно да бъде пресъздаден един визуален стил и свят, отговарящ на сценария и актьорските роли. В решението е прието, че доставчикът не разполага с кадрови ресурс за извършването на съответните дейности, свързани с изработването и монтажа на декора за предаването "Комиците" и че не са налице данни за подизпълнители за изпълнение на възложените дейности. За извършването на дърводелска или бояджийска дейност за направата на декор не се изискват някакви специални квалификации и умения. Изработването му може да бъде извършено от общи работници, които са част от наетия човешки ресурс при "Кинго" ЕООД към периодите на 2008 г., относими към извършената ревизия. Също така следва да се отбележи, че липсата на кадрова обезпеченост на преките доставчици само по себе си не е основание, което първоинстанционният съд може да изложи като доказателство за липсата на реалност на доставката за изработване на декор. В решението липсват мотиви за реалното извършване на доставките и получаването им от ревизираното лице, както и от последващата им употреба. Съдът на ЕС постановява в практиката си по приложение на правото на ЕС в областта на ДДС, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице да провери дали издателят на стоките и услугите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците по веригата преди него не са извършили нарушения (в този смисъл са решенията по делата на СЕС "Mahageben еt David", "ЛВК-56", "Евита-К" ЕООД и "G. T.", т. 3). По отношение на доставката на декори от "Кинго" ЕООД за реалити шоуто "Сървайвър" съдът е приел, че въз основа на сключените договори между "Д. Т. П." АД и "Б. Т. В. Медия груп", всички стоки, закупени за нуждите на предаванията, платени от "Б. Т. В. Медия груп" на касатора, остават собственост на медията. Констатирал е липсата на предаване на декори, като се е обосновал с факта, че не са представени приемо-предавателни протоколи за предаване и приемане на декори от страна на "Кинго" ЕООД. При постановяване на решението си в тази му част, първоинстанционният съд е използвал при излагане на мотивите си директен прочит на заключението на вещото лице по отношение на изводите му за договорите, сключени между медийната група и ревизираното дружество. Назначеният специалист е експерт-счетоводител и не би следвало в експертната си оценка да изразява становище по правни въпроси, уредени в посочените договори. По делото пред административния съд е приложен и приет договор за създаване и излъчване на телевизионно предаване от 23 май 2008 г., сключен между "Д. Т. П." АД и "Б. Н. К." ЕАД (а не както съдът е посочил, че договорните отношения са между "Д. Т. П." АД и "Б. Т. В. Медия груп"), както и общите условия към него за работа с независими изпълнителни продуценти и копродуценти. В чл. 13 от общите условия е записано "всички стоки, закупени за нуждите на предаването със суми, платени от медията на Продуцента съгласно индивидуалния договор, или договорените по реда на чл. 18 от настоящите Общи условия, остават собственост на Медията и се предават от продуцента на медията с приемо-предавателен протокол при прекратяване на индивидуалния договор, ако не е уговорен друг срок за предаване в индивидуалния договор". От посочената клауза се разбира дословно, без да се налага тълкуването й, че стоките, които са платени от медийната група й се предават по установения ред и остават нейна собственост. Уговореното касае само продукти, платени от Медията. В случая не се установява декорите, използвани за нуждите на предаването "Сървайвър", да са закупувани със средства на медията, за да й бъдат предавани по съответния ред, а именно с приемо-предавателни протоколи. Следователно този извод на съда се явява необоснован. По отношение на преобразувания финансов резултат следва да се отбележи само, че не е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. След като е установено, че е налице реалност на всички разгледани доставки, като за тях са извършени плащания, не може да се приеме, че е отклонение от корпоративното данъчното облагане. Действително, след като не се установява дължимост на корпоративния данък, отпада и задължението за внасяне на съответните лихви за забава по отделните начетени задължения за всеки един от процесните периоди от време. При приемане и обсъждане на фактите и доказателствата по делото административният съд е извел неправилна преценка на доказателствената сила на събраните доказателства по делото и е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на което е достигнал до необосновано заключение, че спорните доставки не са били реално осъществени. На следващо място в противоречие с материалния закон е приел, че атакувания пред него ревизионен акт е законосъобразен, поради което е постановил решение, което страда от инвокираните в жалбата касационни оплаквания. Поради това оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което оспореният ревизионен акт като незаконосъобразен ще следва да бъде отменен. С оглед изхода на делото и заявената и доказана своевременно претенция на дружеството - касатор, съдът ще следва да се произнесе и по въпроса за направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. По делото са представени два броя фотокопия от платежни нареждания за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - за настоящата инстанция и такава в размер на 50,00 лв. (петдесет лева) - за инстанцията по същество, депозит за назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лева), адвокатско възнаграждение в размер на 832,00 евро (осемстотин тридесет и две евро), преизчислено в левовата им равностойност по валутния курс, определен от БНБ към датата на извършеното плащане - 16 февруари 2015 г., възлизащо на 1 627,25 лв. (хиляда шестотин двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки). Общо дължимите на касатора разноски за двете инстанции е в размер на 2 052,25 лв. (две хиляди петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки), която сума ще следва да бъде възложена в тежест на органа по приходите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,