Решение № 13022 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2020 г.

Решение № 13022 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Андреев против решение № 35 от 09.01.2020 г. по адм. дело № 954/2019 г. на Административен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против заповед № 825/01.04.2019 г., издадена от заместник- кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "гараж- допълващо застрояване", изграден в ПИ с идентификатор 07079.832.168 по КК на гр. Бургас, за който е отреден УПИ V-18, кв. 4 по плана на в. з. "Росенец", гр. Бургас. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като строежът попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и като търпим не подлежи на премахване. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – заместник- кмет по строителство инвестиции и регионално развитие на община Бургас и ответницата М. Андреева не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Бургас в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, изпълнен без необходимите строителни книжа. Заключението на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон е правилно, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая правилно е преценено, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че нареденият за премахване стоеж представлява гараж с размери 3. 30 м. /5, 60 м. и височина 2, 00 м. -2, 15 м., замонолитен върху фундамент. Стените и покривът са със стоманобетонова конструкция. Покривът е плосък, с хидроизолационно покритие. Монтирана е метална портална врата. Гаражът е изграден в югозападната част на УПИ V-18, кв. 4 по плана на в. з. "Росенец", гр. Бургас на уличната регулационна линия от запад и на уличната регулационна линия на имота от юг с нереализирана на място улица- тупик, предвидена с кадастралния, застроителен и регулационен план на в. з. "Росенец", одобрен със заповед № 1361/21.02.1991 г. на ОС – Бургас. Строежът е извършен през 2000 г. без разрешение за строеж и проект (гласни и писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При тези факти следва да се приеме, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект. С оглед времето на извършване на строителството (през 2000 г.) следва да се приеме, че строежът попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, според който търпими са строежите, извършени през времето от 01.07.1998 г. – 31.03.2001 г. без строителни книжа, но които са били допустими по правилата и нормативите, действали по времето на извършването им или по действащите разпоредби на ЗУТ. В този смисъл са доводите на касационния жалбоподател, които следва да бъдат споделени. В случая предпоставките за търпимост, предвидени в разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, по отношение на наредения за премахване строеж не са изпълнени. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 на Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.); , действала по време на извършване на строежа, не допуска в ъгловите парцели да се разполагат строежи непосредствено по уличните регулационни линии в зоната на кръстовището, а най- малко на 2 м. навътре от пресечната точна на уличните регулационни линии на имота. Това изискване не е спазено. Аналогична е и разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗУТ, което налага заключението, че строежът не съответства и на действащите правила и нормативи. Въпросът за търпимостта на строежа е правен, а не фактически, поради което доводите на касатора, свързани със заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно- техническа експертиза, са неоснователни. Изложеното налага заключението, че строежът не е допустим по правилата и нормативите, действали по времето на извършването му, а също и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Същият не е търпим и подлежи на премахване. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съответствие с материалния закон, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Бургас в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,