Решение № 3233 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2014 г.

Решение № 3233 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Елини" ЕООД моли да бъде отменено решение № 829/24.03.2014 г. по адм. д. № 135/2014 г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161303716/02.10.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Елини" ЕООД против РА № 161303716/02.10.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е начислен ДДС 5 660,67 лв с лихви за периода 28.11.2008 г. - м. 12.2008 г. и 28.03.2009 г. - м. 9.2009 г. на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 и чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС, и е определен корпоративен данък за 2008 г. 130,49 лв с лихви. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на дружеството за ревизираните периоди. Съдът е обсъдил възраженията на търговеца и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Настоящата инстанция възприема напълно правните изводи на административния съд по възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, поради което изводите не следва да бъдат повтаряни. Правилно съдът е приел, че издадената касова бележка за сторниране на 1305 лв от фискален бон от 31.10.2008 г. на стойност 1450 лв е съставена в нарушение на чл. 31, ал. 1 и 2 и чл. 35, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, които изискват в сторно касовата бележка да са посочени час на издаване, причина за сторно операцията, количество и вид на стоката, данни за клиента. Съставената сторно касова бележка в 20,15мин. не съдържа тези данни, както и номер, дата и час на издаване на фискалния бон, за който се отнася. Законосъобразен е изводът на съда, че съставената в нарушение на изискванията на наредбата сторно касова бележка не може да обоснове документално сторно операцията, без която ревизираното лице достига оборот за регистрация по ЗДДС. В съответствие с процесуалните правила съдът не е кредитирал свидетелските показания на служителката, издала спорната бележка като заинтересувана. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне на задължения по чл. 78 ЗКПО за 2008 г. като финансовият резултат е увеличен с приходи, неотчетени по предвидения в нормативните актове ред. Обосновано съдът е приел, че не е доказано какво количество обувки са продадени и на какво лице, нито е посочено в бележката за кой фискален касов бон се отнася. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,