Решение № 4833 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2012 г.

Решение № 4833 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител Димитър Кискинов срещу Решение № 884 от 2.04.2012 г., постановено по адм. дело № 573/2012 г. на Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалноправните и процесуални норми, иска се отмяната на първоинстанционното решение. Ответната страна - Светозар Колев Колев не излага становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил постановения от Зам. кмета на община Варна отказ с изх. № ЗАО-38656/16.01.2012 г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка по искане на Светозар Колев и е задължил кмета на община Варна да извърши административната услуга. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 16.11.2011 г., Светозар Колев е подал искане до Кмета на община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот с идентификатор 10135-4508.138, който да послужи пред нотариус. Приел е за неоснователни възраженията на касатора, че общината е предприела процедура по съставянето на акт за общинска собственост, като е направил верен извод, че щом този акт не е налице към момента на издаване на отказа и на приключване на устните състезания по делото, то бъдещото му съставяне е ирелевантно. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че оспорваният пред него отказ е постановен в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства съдът е направил анализ на доказателствата, възраженията на страните и техните становища и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. В случая издаването на исканото удостоверение от административния орган е било необходимо за съставянето на констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на чл. 587 от ГПК. Вида на исканата услуга не предполага предоставянето на изрични писмени доказателства относно правния интерес на лицето от извършването й, тъй като съгласно чл. 77 от Закона за държавната собственост (ЗДС) актовите книги за имотите - държавна собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Следователно, информацията дали даден имот е държавна собственост е публична и следва да бъде предоставена на всеки. Също така в охранителното производство пред нотариуса, както и от компетентния съд при материалноправен спор се преценява наличието на предпоставките за придобиване право на собственост по давностно владение по чл. 79 от Закона за собствеността, респ. наличието на забрана да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Съдилищата нееднократно са подчертавали, че компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването на акт за държавна собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота, според регистъра. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение