Решение № 4316 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15406/2018 г.

Решение № 4316 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15406/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Начев от [населено място] срещу Решение № 90 от 10.10.2018 г. по адм. дело № 105/2018 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1292-000471 от 5.06.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Търговище. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответната страна - началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Търговище не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура да заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Д. Начев срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1292-000471 от 5.06.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Търговище, съставът на АС – Търговище е установил, че със заповед № 8121 з – 1524 от 9.12.2016 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 165 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е определил да осъществяват контрол по ЗДвП определени структури на МВР сред които са и Областните дирекции на МВР. Със заповед № 363 з – 543 – 3.05.2017 г. директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил определени категории длъжностни лица да издават ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, сред които е и началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР за територията, обслужвана от ОДМВР – Търговище. Със заповед № 18-1292-000080 от 7.02.2018 г., издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, началник на група "МПС, водачи и административно-наказателна отговорност" към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Търговище е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта е връчена на жалбоподателя февруари 2018 г. и към настоящия момент не е влязла в сила. Била е оспорена по съдебен ред от него, по повод на което е образувано адм. дело № 34/2018 г. по описа на Административен съд – Търговище, приключило с постановяването на решение от 2.05.2018 г., с което жалбата срещу заповедта е отхвърлена. Решението на Административен съд – Търговище е било оспорено пред ВАС и към приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, делото е висящо пред него. Съдът е приел за безспорно, че от съда не е искано спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта. Отделно от това към 5.06.2018 г. нито са били изминали 18 месеца от връчването на тази заповед, нито е бил решен въпросът за отговорността на Д. Начев по образуваното и водено срещу него ДП № 124 от 7.02.2018 г. по регистъра за постъпилия заявителски материал в РУ Търговище. Оспорената заповед е издадена от Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Търговище на основание чл. 171, т. 2 а, б. "а" ЗДвП. С нея административният орган е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство: лек автомобил "Сузуки игнис", рег. № [рег. номер на МПС] собственост на жалбоподателя, за срок от шест месеца, като в тази връзка са отнети свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че субектът на ПАМ като собственик на лек автомобил "Сузуки игнис" рег. №[рег. номер на МПС] е установен да го управлява на 5.06.2018 г. след като СУМПС му е било отнето временно по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В заповедта е посочено, че нарушението е констатирано с акт за установяване на административно нарушение № Д 488760 от 5.06.2018 г. Актът е издаден срещу Д. Начев от [населено място] за това, че на 5.06.2018 г. в [населено място], управлява собствения си лек автомобил "Сузуки игнис" рег. № [рег. номер на МПС] след като СУМПС му е било отнето временно по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП със заповед № 18-1292-000080 от 7.02.2018 г., връчена на 15.05.2018 г. Заповедта за прилагане на процесната ПАМ е връчена на 11.06.2018 г., а жалбата срещу заповедта е подадена на 25.06.2018 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Съдът е посочил, че необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установено по надлежния ред - управление на МПС от собственик, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Според състава на АС Търговище наличието на заповед № 18-1292-000080 от 7.02.2018 г., за която жалбоподателя е бил уведомен, представлява годно материалноправно основание за издаване на оспорената мярка, тъй като съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ по съдебен ред не спира изпълнението на приложената административна мярка. По тези съображения съдът е приел, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед. Установено е, че процесната принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, несъмнено представлява намеса на държавата при упражняване на правото на собственост на жалбоподателя върху автомобила, тъй като го лишава от възможността за шест месеца не само той лично, но и чрез друго лице да си служи с вещта, която притежава, но мярката е законоустановена, предвидена е в интерес на обществото, годна е да изпълни целта си и доколкото ограничението е само за шест месеца, е налице справедлив баланс между правата на засегнатото лице и интереса на обществото. По тези съображения съдът е обосновал извод, че в конкретния случай правото на собственост на жалбоподателя не е засегнато по недопустим от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, начин. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Както правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалвания административен акт са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Предвид факта, че размерът на приложената ПАМ е в законоустановения минимум, правилни са изводите на съда за материална законосъобразност на акта в тази му част. Независимо от обстоятелството, че заповед № 18-1292-000080 от 7.02.2018 г., с която спрямо касатора е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е обжалвана, то в съответствие с чл. 172, ал. 6 ЗДвП ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, а по делото не са представени доказателства, не се й твърди предварителното изпълнение на тази ПАМ да е спряно от съда по реда на чл. 166 АПК. За пълнота следва да бъде отбелязано, че решение № 50 от 2.05.2018 г., постановено по адм. д. № 34/2018 г. по описа на АС Търговище, с което е отхвърлена жалбата на Д. Начев против заповед № 18-1292-000080 от 7.02.2018 г., е оставено в сила с решение № 15727/17.12.2018 г. по адм. д. № 7572/2018 г. по описа на ВАС. От представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че към датата на издаване на процесния административен акт са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение