Решение № 5077 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14938/2008 г.

Решение № 5077 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14938/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Райна Божинова Иванова, срещу решение № 470 от 13.10.2008 г. постановено от Административен съд Плевен, пети състав по адм. д. № 419/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено оспорването. Ответникът кмета на община Плевен не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Красимир Божинов Кучев не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по оспорване на заповед № РД-12-292 от 11.02.2008 г., издадена от кмета на община Плевен. С оспорения административен акт на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост за наследници на Божин Русанов Кучев по отношение на новообразуван имот с № 2 747, кад. р. № 701, м. "Стража", землището на гр. Плевен с площ от 484 кв. м. при описани граници на имота. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с отреждането, предвидено с влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Доводите на оспорващата страна са преценени като неотносими в това производство, тъй като касаят отредената площ за имота на жалбоподателката, което е било предмет на уреждане с предходна заповед на областния управител, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Оспорената заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тези разпоредби възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Обоснован е правния извод на решаващият съд, че в това производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. По делото безспорно е установено, че касационната жалбоподателка не е оспорила плана на новообразуваните имоти и за предвиденото отреждане за наследници на Божин Русанов Кучев той е влязъл в сила. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с оспорената заповед приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота по местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила план на новообразуваните имоти и регистъра на собствениците, неразделна част от ПНИ. Заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице съответствие между възстановеното право и отреждането, предвидено с плана на новообразуваните имоти. Основните доводи на касационния жалбоподател, развити в това производство и в производството пред административния съд касаят несъответствие между площта на признатите за възстановяване земеделски земи и реално възстановеното право, съобразно оспорената заповед. Посочените възражения са неотносими към обжалваната заповед. Същите биха били относими в едно производство по обжалване на плана на новообразуваните имоти, по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. Неотносими в това производство са и доводите, че трасираните границите на възстановения имот нямат достатъчно лице. Тези доводи също са били относими в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но следва да се отбележи, че са и неоснователни. В случая става реч за имот извън урбанизирана територия, поради което изискванията на Закона за устройство на територията за осигуряване на лице с определен минимален размер за проектираните имоти не се прилагат. Съобразно т. 2.7 на Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 на МРРБ) за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена на основание чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, единственото изискване за новообразуваните имоти е да се осигури достъп до улица или път без да са посочени минимални размери. Видно от приложената скица това изискване е изпълнено при проектиране на имота на касационната жалбоподателка. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение