Решение № 5755 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2021 г.

Решение № 5755 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. от гр. Пловдив, против Решение № 1915/28.10.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 3979/2020 г., с което съдът отхвърлил жалбата й срещу Експертно решение на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на Националната лекарска експертна комисия № 0357, заседание № 016/2.07.2019 година. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение на основанията посочени в чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката възразява срещу решението на съда, като счита, че неправилно НЕЛК анализирал здравословното й състояние, съответно без основание била променена кодовата диагноза от [диагноза] на [диагноза]. Поддържа оплаквания, че органите на медицинската експертиза постановили решението си при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като НЕЛК изготвила решението си само въз основа на документи. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на жалбата. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, Агенция за хората с увреждания, Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив, Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив и Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД не изразяват становище във връзка с подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Н. Д. срещу Експертно решение на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на Националната лекарска експертна комисия № 0357, заседание № 016/2.07.2019 година. При постановяване решението си административният съд правилно е установил относимите за спора факти. Н. Д. е обжалвала ЕР № 1794, заседание № 110/2.07.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Пловдив" АД, с което й е определена оценка на работоспособността - 34 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок - 1.07.2020 г. и дата на инвалидизация - 21.07.2014 година. Видно от медицинската документация по преписката, водещата диагноза е [диагноза]. Жалбоподателката е била уведомена надлежно за образуваното административно производство на основание чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ) против ЕР на ТЕЛК. НЕЛК след прегледа на представените медицински документи на Д. и във връзка с подадената от нея жалба, е направила ново освидетелстване на лицето, като е потвърдила решението на ТЕЛК по оценката, по СИ и по ДИ. НЕЛК намира, че кодовата диагноза следва да се промени от [диагноза] на [диагноза]. Аргументирала се е с обстоятелството, че за лицето не била доказана клинична форма на [заболяване] при негативен велотест. НЕЛК се е произнесла и по процента ТНР, като е приела, че независимо от промяната на кодовата диагноза, това не води до промяна на определения процент ТНР. Във връзка с установяване законосъобразността на оспорения административен акт в първоинстанционното съдебно производство е допуснато изслушването на единична съдебно – медицинска експертиза. Заключението на вещото лице е кредитирано от административния съд в частите, в които вещото лице заключава, че заболяването [заболяване] е дългогодишно и е съществувало към датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. Вещото лице е счело, че поради това обстоятелство не са били необходими нови прегледи на лицето пред НЕЛК, а в случая наличната медицинска документация на Д. е била достатъчна за приемане и установяване тежестта на констатираните заболявания – [заболявания], както и определяне на съответния процент ТНР към момента на постановяване на решението на НЕЛК. Вещото лице е посочило, което също е възприето от съда в решаващите му мотиви, че за наличие на [заболяване] нямало доказателства, поради което нямало и определен процент ТНР. В този аспект вещото лице е обсъдило резултатите от велоергометричния тест, които били отрицателни, както и на Холтер ЕКГ данните от юни 2018 година. В своето заключение вещото лице, като дългогодишен клиничен кардиолог, посочва, че процентът ТНР по отношение на [заболяване] на жалбоподателката бил правилно определен. Противно на възраженията в касационната жалба, на Н. Д. е било предложено да бъде прегледана от вещото лице на 11.06.2020 г., но същата е отказала. В допълнение, вещото лице в открито съдебно заседание на 23.07.2020 г. изрично е заявило, че потвърждава процента даден от НЕЛК досежно заболяването, относимо към неговата специалност. Извършвайки контрола за законосъобразност на обжалваното решение на НЕЛК, административният съд намира за неоснователно твърдението на жалбоподателката за оценка на работоспособността, различна от тази определена в решението на НЕЛК. Изводът обосновава с недоказаност на искането й за определяне на по – висок процент ТНР, позовавайки се и на констатацията на специализирания състав на НЕЛК. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Решението на Административен съд Пловдив, с което жалбата на Н. Д. срещу ЕР на НЕЛК е отхвърлена, е постановено в съответствие с материалния закон и в производството по чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ. Първоинстанционният съд е изложил своите правни аргументи, след като е събрал и преценил относимите доказателства, кредитирал ги е с оглед правилното решаване на спора и приложимите материалноправни норми. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че оспореното ЕР на НЕЛК е постановено от компетентен орган по чл. 103, ал. 4 ЗЗ, в предвидената от закона форма и съдържание, в законен състав по психични, вътрешни, сърдечно – съдови заболявания, определен съгласно водещата диагноза - чл. 49, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), след анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон, съобразено е с неговата цел. В съответствие с чл. 45 ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 ЗЗ. В хода на съдебното административно производство жалбоподателката не е доказала възраженията си за незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, независимо от разпределената между страните доказателствена тежест и дадените от съда указания за подлежащите на доказване факти, във връзка с предмета на делото. В хода на производството съдът е приел заключение на единична съдебно – медицинска експертиза, което не е оспорено от касаторката, и което потвърждава констатациите на НЕЛК относно здравословното й състояние, обект на медицинската експертиза и определения процент ТНР, за който се установи, че няма разминаване. В този смисъл съдът правилно е приложил материалния закон, като се е позовал на чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), излагайки съображения за законосъобразно извършената преценка на степента и вида на увреждането на Н. Д. и при правилно прилагане на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ. Във връзка с изложените касационни възражения, че НЕЛК неправилно променила водещата диагноза, настоящата съдебна инстанция счита, че първоинстанционният съд обосновано се е позовал на медицинската документация по делото, съотнесена към експертното заключение на вещото лице, което е кредитирано в частта относно здравословното състояние на Д. и процента на ТНР. Самото заболяване [заболяване], според експерта е дългогодишно и е съществувало към датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, докато за наличие на [заболяване] от нейна страна не са били ангажирани доказателства и съответно нямало и определен процент ТНР. При тези данни настоящият касационен състав приема, че правните аргументи на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт са в съответствие с предвиденото в чл. 63, ал. 1 НМЕ, по отношение на преценката на НЕЛК за установеното увреждане, стадия на развитието му и процента на ТНР. Решението на НЕЛК е съобразено с обективните данни за здравословното състояние на Н. Д., в каквато насока са правните доводи на административния съд. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение