Решение № 403 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 43/2008 г.

Решение № 403 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 43/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 231, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по молба на М. И. В. и Ж. П. Н. от гр. С. за отмяна на решение № 255/8.06.2007 г., постановено по гр.д. № 499/2006 г. по описа на ВКС, II ГО, с което решението на Софийски окръжен съд, постановено на 18.02.2003 г. по гр.д. № 1176/2000 г. е отменено в частта, с която са уважени исковете им срещу В. К., И. И., З. Д. и Б. Д. по чл. 108 ЗС за предаване владението на дворно място с площ от 540 кв. м., ведно с построената в него двуетажна къща с площ от 64 кв. м., находящо се в Л. махала на гр. К. и вместо това исковете са отхвърлени като неоснователни. С молбата за отмяна е представено разпореждане № 301/3.04.1957 г. на Министерския съвет на Република България, за което се твърди, че представлява ново доказателство от съществено значение за изхода на спора. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.), тъй като решението на ВКС е основано на погрешно предположение относно вида на този акт, адресата на задължението и процедурата по одържавяване на имота на ответниците по молбата. В писмен отговор в срока по чл. 232, ал. 4 ГПК (отм.) ответницата по молбата В. А. К. изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като представеното с молбата доказателство е било известно на страната и същата е могла да се снабди с него своевременно. Същото освен това е и възпроизведено в представените по делото доказателства и е било известно на съда. В писмен отговор в срока по чл. 232, ал. 4 ГПК (отм.) ответникът по молбата И. С. И. изразява становище, че молбата е недопустима, тъй като представеното с нея доказателство е било известно на страната, като същата е знаела и за неговото местонахождение, доколкото това доказателство има публичен характер. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на 232, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, петчленен състав, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на представените с молбата доказателства, с оглед заявените основания за отмяна, приема следното: С решение № 255/8.06.2007 г., постановено по гр.д. № 499/2006 г. по описа на ВКС, II ГО, с което решението на Софийски окръжен съд, постановено на 18.02.2003 г. по гр.д. № 1176/2000 г. е отменено в частта, с която са уважени исковете им срещу В. К., И. И., З. Д. и Б. Д. по чл. 108 ЗС за предаване владението на дворно място с площ от 540 кв. м., ведно с построената в него двуетажна къща с площ от 64 кв. м., находящо се в Л. махала на гр. К. и вместо това исковете са отхвърлени като неоснователни. Прието е, че изводът на Софийския окръжен съд, че къщата на поета Д. Д. е отчуждена с решение № 301/3.04.1957 г. на ВС, а обезщетението е определено с решение № 221/9.07.1958 г. на ИК на СОНС е необоснован. Прието е също така, че решение № 301/3.04.1957 г. на МС не е представено по делото, но от докладната записка на Ц. С., изготвена във връзка с вземането на решение № 221/9.07.1958 г. на ИК на СОНС е видно, че в това решение не става въпрос за отчуждаване по реда на чл. 101 ЗС, а за вменяване на задължение за изграждане на музей на поета Д. Д. Прието е, че няма решение за обезщетяване на собствениците на къщата на поета, а с решение № 221/9.07.1958 г. е извършена замяна на имота, който към този момент е бил собственост на частни лица с държавен имот Н. къща в Л. махала. Този извод е основан и на анализ на решението на ИК на СОНС, с което е утвърдено решение на ГНС К. за замяна, а не за отчуждаване и обезщетяване. Прието е, че решението на СОНС, с което е извършена замяната, по естеството си представлява административен акт, поради което изводът на Софийския окръжен съд за липса на предпоставките за разглеждане по същество на иск с правно основание чл. 7 ЗВСВОНИ е правилен. С оглед на така формираните от съда по съществото на спора правни изводи настоящият петчленен състав приема, че представеното с молбата за отмяна разпореждане на МС не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, буква"а" ГПК (отм.) и подадената молба за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, буква "а" ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата, когато след влизането им в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната по обективни причини и да не са взети предвид от съда при постановяване на атакуваното решение. В тази хипотеза се касае следователно за наличие на нови обстоятелства или новооткрити писмени доказателства за факти, които имат правно значение за спорното правоотношение и макар да са съществували до приключване на устните състезания по делото, да не са били известни на страната, тя да не е имала възможност да ги представи и по тази причина да не са били взети предвид от съда при постановяване на атакуваното решение, но ако биха били представени, биха могли да обусловят различен правен извод за основателността на предявения иск. В настоящия случай обаче подобна хипотеза не е налице. Действително обстоятелството по какъв начин родната къща на поета Д. Д. е преминала в патримониума на държавата е от съществено значение за изхода на спора, но за да се приеме, че е налице ново доказателство за това обстоятелство, същото следва да установява осъществяването на юридически факт, който би довел до промяна на извода на съда, че този имот не е бил отчужден по реда на чл. 101 ЗС. С представеното с молбата за отмяна разпореждане № 301/3.04.1957 г. на МС обаче осъществяването на подобни факти не се установява. Разпореждането съдържа само изявление за възлагане на задължение за реставриране и обзавеждане на родната къща на поета, но не и за начина, по който това задължение следва да бъде изпълнено, нито за отчуждаване на имота, доколкото в същото не се предвижда къщата да бъде реставрирана и обзаведена след отчуждаване. Не е предвидено извършване на каквито и да било действия от страна на ГНС К. и ОНС по отчуждаването на имота, нито досежно начина на обезщетяване на лицата, които притежават собствеността върху къщата. Извършените в последствие действия, касаещи правото на собственост върху имота, не са обусловени от нареждания, дадени от МС с представеното разпореждане. Именно в този смисъл са и изводите на ВКС в решението, отмяна на което се иска, които са основани на съдържащите се в представените по делото доказателства данни за съдържанието на разпореждането. Изводите на ВКС досежно характера и правните последици на разпореждане № 301/3.04.1957 г. не биха се променили и с оглед обстоятелството, че с разпореждането реставрирането на родната къща на поета Д. Д. е възложено на Министерство на просветата и културата, а не на СОНС и ГПС - К., както е прието от съда. Изводът на ВКС за реда, по който къщата на поета Д. Д. е преминала в патримониума на държавата, респ. реда, по който наследниците на поета са придобили собствеността върху Н. къща, не е свързан с обстоятелството на кое държавно учреждение е вменено задължението да реставрира и обзаведе къщата, а на обстоятелството, че вменяването на това задължение не представлява акт на отчуждаване на имота. Дори да беше представено по делото при неговото разглеждане от съда по същество, това доказателство не би могло да обуслови различен правен извод за момента, в който правото на собственост върху Н. къща е преминало в патримониума на наследодателите на ответниците, доколкото не съдържа изявление в тази насока. Поради това следва да се приеме, че предпоставките на чл. 231, буква "а" ГПК (отм.) не са налице и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, петчленен състав