Решение № 1049 от 31.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница - Варна при Агенция "Митници", чрез юрк. Сърбинска, против Решение 2544/15.04.2022 г., постановено по адм. д. 12340 по описа за 2021 г. на Административен съд - София-град, с което е отменено решение към митническа декларация МРН 20BG002002026574R4/11.03.2020 г. с рег. 32-327582/15.10.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания. Твърди се, че изводите на съда са основани единствено на становището на вещото лице за непредставителността на пробите. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. В условията на евентуалност моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба УОН ЕООД, по съображения изложени в представен писмен отговор, съдържащ становище по съществото на спора, и в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение към митническа декларация МРН 20BG002002026574R4/11.03.2020 г. с рег. 32-327582/15.10.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, с което на основание чл. 29 и чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 59 АПК, коригира митническата декларация, добавя нова стока 2, установява задължение по декларацията за мито и ДДС и е установил задължения за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 98 786,50 (вносно мито) и 19 757,30 ДДС. От фактическа страна решаващият съд е приел, че на 05.03.2020г. на пристанище Варна Запад пристигат четири броя контейнери, натоварени с общо 91806 бруто кг мазнина за технически цели. С декларация МРН 20BG002002026574R4/11.03.2020 г.дружеството декларира режим допускане за свободно обращение стоката в контейнерите като мазнина за технически цели 1791 колета, код по ТАРИК 1518009590, ставка на митото 2%, държава на произход Малайзия. Приложени са коносамент, търговски фактури и 2 бр. опаковъчен лист. На 12.03.2020г. е извършена митническа проверка, при която са взети проби от два контейнера. Извършени са две митнически лабораторни експертизи. В решението на съда са отразени резултатите от извършените две експертизи в административното производство. С писмо 32-254503 от 09.08.2021г. дружеството вносител е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган на основание чл.22 , пар.6 от Регламент (ЕС) 952/2013, като му е предоставена възможност за отговор. Дружеството е оспорило становището за тарифното класиране на стоката. Административният орган е приел, че стоката мазнина за технически цели попада в обхвата на код, различен от декларирания и се класира в код по КН 0405 90 90, в код по ТАРИК 0405 90 90 00, със ставка на митото по отношение на трети страни 231,30 EUR/100кг. При тази фактическа обстановка е бил издаден процесният административен акт. Решението на митническия орган било обжалвано пред директора на Агенция Митници, който отхвърлил жалбата като неоснователна. След извършена проверка на валидността на процесния административен акт решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен митнически орган и при спазване на изискването за мотивираност на съдържащите се в него фактически констатации и правни изводи. По делото е прието заключение на съдебно-химическа експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че макар пробите от двата контейнера да не са еднакви, разликата между тях е под 1% и в двете има растителни мазнини. Коментира се начина на пробовземане с оглед стандартите за това. Вещото лице е стигнало до извод, че като резултат от начина на вземане на проба от процесната стока, същата била непредставителна. За да отмени обжалвания акт, Административен съд - Софияград е приел, че процесните стоки са неправилно определени като такива, попадащи в обхвата на позиция 0405 от КН. Според съда в заглавието на глава 4 от КН изрично е посочено, че продуктите от животински произход, попадащи в обхвата на тази глава, следва да са годни за консумация. Безспорно било обстоятелството, че процесната стока не била годна за консумация. Счел е, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че пробите не са взети по начин, който да обезпечи достоверност на получените резултати. Изводът, че процесната стока представлявала единствено дехидратирано млечно масло, без добавени други мазнини (например растителни) противоречал на установеното от СХЕ. Вещото лице е установило, че освен обезводнени млечни мазнини имало добавени и растителни мазнини. Според съда некоректното вземане на проба и изследването на непредставителна проба е довело до компрометирани резултати. При тези изводи съдът е отменил оспорваното решение на митническите органи като незаконосъобразно. Така постановеното решение от Административен съд - Софияград е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, не е налице задължение за възприемане на заключението на вещото лице, а то следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Твърдените от касатора отменителни основания не се установяват при съвкупната оценка на доказателствения материал. При разрешаването на спора АССГ е достигнал до обоснован и правилен извод за незаконосъобразност на процесното решение. След запознаване с доказателствата по делото, настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на административния съд относно съмнителния начин на вземане на пробата от процесната стока и анализа в рамките на лабораторната експертиза, извършени в административното производство. Пробите не са взети по начин, който да обезпечи достоверност на получените резултати. Според вещото лице проби от резервоари се вземат с определени сонди, които се спускат на определена дълбочина и се взема от горната част, по средата и в долната част на съответния резервоар. Трябва да се вземат поне три проби, за да може да се осредни цялостното съдържание на резервоара. Извършва се със сонди. Спазването на посочения ред осигурява представителност на пробата и е гаранция за достоверността на получените при изследването резултати. Видно от доказателствата по делото разписаният начин на вземане на пробата не е спазен, изследваната проба не е представителна и не описва коректно цялото количество от процесната стока. Административният съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение