Решение № 7512 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6443/2011 г.

Решение № 7512 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6443/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Б., в качеството му на процесуален представител на К. В. М., управител на "Пикасо" ООД, срещу решение № 501 от 28.03.2011 г. по адм. дело № 1069 по описа за 2010 г. на административния съд - П.. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 1300900599 от 8.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 324 от 13.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. относно определено задължение за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 29 644.11 лв. и лихва за забава в размер на 2 529.81 лв., на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу РА № 1300900599 от 8.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 324 от 13.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 01.04.-30.04.2009 г., като органът по приходите е направил корекция на ползвания данъчен кредит за този данъчен период и съответно е начислил ДДС в размер на 29 644.11 лв. и лихва за забава в размер на 2 529.81 лв., на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, възраженията на дружеството - жалбоподател и приложените правни разпоредби от органа по приходите. Първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на ревизионния акт, поради което е отхвърлил жалбата, като е присъдил съдебни разноски на приходната администрация с оглед на изхода от спора, с който е бил сезиран. По делото се установява, че процесната ревизия е по повод проверка на дружеството, при което е осъществена инвентаризация на наличните краткотрайни активи в обект - складова база и сушилня, находящи се в гр. П., ул. "Мильо войвода" № 13. При това е съставен протокол № 3024 от 22.04.2009 г., като към него има приложение - един брой опис, съдържащ една позиция - червен пипер, различни разфасовки. На представител на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ от 22.04.2009 г. и с него са изискани справки относно наличните търговски и производствени обекти, договори, счетоводни документи и относно наличните активи по счетоводни данни към 21.04.2009 г. След представяне на исканите счетоводни документи органът по приходите е констатирал различие в количеството на стоките, намерени при инвентаризацията и тези по счетоводни данни, изходящи от дружеството. Стойността на червения пипер е 17 345.62 лв., като тя е равна на дебитното салдо на счетоводна сметка 303 "Продукция". От представената оборотна ведомост и главна книга е констатирано, че освен тази сметка се води и сметка 304 "Стоки", която е с дебитно салдо 148 220.55 лв. При инвентаризацията не са показани стоките, заведени по тази последна сметка. Представена е заповед № 3 от 31.03.2009 г., издадена на основание чл. 22 от ЗСч за извършване на инвентаризация на материалните запаси с приложен към нея протокол № 1 от 15.05.2009 г. за бракуване на материални запаси (хранителни стоки, чай, акумулатор) на обща стойност от 142 263.43 лв. Като причина за това бракуване е посочено: изтекъл срок на годност, счупени буркани, мухлясал или с унищожени качества червен пипер, а за акумулаторите, че са с изтекла киселина. Към посочения протокол е приложен инвентаризационен опис от 31.03.2009 г. на стоки на склад на обща стойност от 148 220.55 лв., като не са представени документи във връзка с транспортирането на бракуваните стоки. Органът по приходите се е позовал на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, като е извършена корекция на ползвания данъчен кредит и тя е в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства обуславящи осъществяването й, съгласно изискванията на чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС и отразяване на този протокол в дневника за продажби и в справката-декларация за този период - м. 04.2009 г. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства и доказателствени средства, включително съдебно-счетоводна експертиза, възраженията на дружеството - жалбоподател и прилагането на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС от страна на административния орган. Обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото е установяване на липсата на стоки и стойността на същата при ревизираното дружество към края на м. април 2009 г., респ. позоваването на годни доказателства и правилното прилагане на посочената законова разпоредба, както и непреценяване на фактическия състав на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. Това са и двете основни първоинстанционни и касационни възражения свързани с начина на установяването на липсата, респ. наличието на осъществен брак при дружеството и прилагане на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, която норма ограничава извършването на корекцията при ползван данъчен кредит. Настоящият съдебен състав намира, че тези възражения са неоснователни. По повод първото по делото безспорно се установява, включително и чрез изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че е налице разминаване в счетоводните данни и наличието на процесните стоки, че не е извършена корекция на ползвания данъчен кредит, като е осъществено бракуване на стоки съобразно предвидения затова ред в Закона за счетоводството през м. май 2009 г. Експертът установява, че дружеството не разполага с транспортни средства, както и товарителници и други документи по повод транспортирането на стоките, за които се твърди, че са бракувани. По повод на последното обстоятелство правилно е прието от съда, че не са представени годни доказателства, които да установяват факта на изтекъл срок на годност, на непреодолима сила, авария и др., причинила унищожаване или липса на стоките. Правилно не са ценени представения протокол за брак и фактури, съставени след датата на инвентаризацията извършена в ревизионното производство. Недоказано се явява твърдението, че административният орган неправилно е осъществил обсъжданата инвентаризация, за което е съставен протокол от 30.04.2009 г., след като по делото има данни от управителя на търговското дружество, че стоката се съхранява в посочения склад и няма предоставена стока на консигнация. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила, като преценката на съда за прилагането на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е точна, както и тази за липсата на основанията по чл. 80, ал. 2 от ЗДДС за прилагане ограниченията относно осъществяване на корекция на ползван данъчен кредит. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна, като на последната такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение