Решение № 15404 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2011 г.

Решение № 15404 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Автостодон" ЕООД - гр. Шумен, представлявано от управителя Пепа Георгиева Господинова, чрез пълномощника адв. Илка Кадрева, против решение № 40/2.05.2011 г., постановено по адм. дело № 27/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 80/30.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Шумен, с което е потвърдено разпореждане № 743/12.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания и изложени в касационната жалба и писмено становище, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Шумен, чрез пълномощника юрисконсулт Лалка Бичинова - Илиева, оспорва жалбата, като излага подробни съображения за правилност на решението в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Шумен е отхвърлена жалбата на "Автостодон" ЕООД решение № 80/30.12.2010 г. на директора на РУСО - гр. Шумен, с което е потвърдено разпореждане № 743/12.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено дружеството да внесе сумата по ревизионен акт за начет изх. № РВ-И-816/15.10.2010 г. в размер на 2581,56 лв., от които 1561,73 лв. главница и 1019,83 лв. лихви. За да постанови този акт съдът е приел за установено, че "Автостодон" ЕООД в качеството си на осигурител неоснователно е изтеглил и изплатил парични обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст на осигуреното лице Лилия Ангелова Митева през периода от 11.07.2007 г. до 15.03.2008 г., тъй като детето й Даниел Стоянов Дончев е било настанено в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Съдът е обосновал извода, че законосъобразно е наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва, тъй като съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Посочил е също, че осигурителят не е осъществил възложения му превантивен контрол по установяване правото на парично обезщетение на осигуреното лице, което е довело до неправомерно теглене на суми от държавното обществено осигуряване за посочените периоди. Настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. По делото е установено, че Лилия Ангелова Митева, която е била осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, е подала молба - заявление от 11.07.2007 г. до управителя на "Автостодон" ЕООД, с която на основание чл. 164 КТ е поискала да ползва платен отпуск, считано от 11.07.2007 г. до навършване на две годишна възраст на детето й Даниел Стоянов Дончев, родено на 15.05.2005 г. Към молбата са приложени две декларации от същата дата, в които Лилия Митева е декларирала, че не е давала съгласието си за ползване на допълнителен отпуск от друго лице, както и че детето не е настанено в детско заведение. Представената от осигуреното лице декларация е в съответствие с изискванията по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Безспорно е, че поисканият отпуск е разрешен, както и че през целия период осигуреното лице е получавало парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Детето е било настанено в детско заведение - Детска ясла № 17 в гр. Шумен, където е постъпило на 22.06.2007 г. и е изписано на 8.06.2009 г., както правилно е приел първоинстанционният съд, въз основа на подробно изложените съображения във връзка с анализа на доказателствата. Тези съображения на първоинстанционния съд се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. След настаняването на детето в детско заведение майката не е подала нова декларация, с която да уведоми работодателя си за това обстоятелство и съответно да поиска прекратяване на ползвания отпуск и изплащането на обезщетението. Детето не е било изписано от съответното детско заведение преди навършване на две годишна възраст. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО налице е получаване на обезщетения за отглеждане на малко дете до две годишна възраст без основание от Лилия Митева за периода от 11.07.2007 г. до 15.03.2008 г. Това обаче не представлява достатъчно основание за ангажиране отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3 КСО за възстановяване на неправомерно получените от осигуреното лице суми. От страна на осигурителя не е допуснато нарушение на правилата за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете до две годишна възраст на работещата по трудово правоотношение майка, уредени в чл. 164, ал. 1 КТ, както и реда и условията за ползването му, регламентирани в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Както се посочи по-горе, от майката е подадена писмена молба-заявление с декларация, в която е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение. В чл. 46, ал. 7, т. 2 от наредбата е предвидено, че отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя си, който е разрешил ползването на отпуска, в случай, че детето е настанено в детско заведение, за да се прекрати ползването на отпуската на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от наредбата. Предназначението на този вид отпуск е целево, тъй като той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете и майката е тази, която преценява дали да се възползва от законоустановената възможност или не. Именно поради тази причина към молбата за ползването на отпуска тя следва да приложи декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Когато по време на ползването на отпуска майката на детето реши то да бъде настанено в детско заведение, необходимостта от ползването на отпуска отпада, поради което майката е длъжна да уведоми работодателя за настъпването на това обстоятелство и отпускът да се прекрати. По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. От изложеното се налага извода, че задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя, че детето е настанено в детско заведение. При действащата правна уредба работодателят - осигурител не е имал нормативно установено задължение, нито е бил в състояние да следи дали детето е настанено в детско заведение и да уведомява органите на НОИ. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че осигурителят не е осъществил възложения му превантивен контрол по установяване на правото на парично обезщетение, след като не е доказано, че от страна на осигурителя е допуснато нарушение на нормативните правила за разрешаването на отпуска и изплащането на обезщетението. Неизпълнението на задължението на осигуреното лице да декларира обстоятелството, че детето е настанено в детско заведение, не може да обуслови ангажиране на отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3 КСО. В този случай осигурителят не следва да носи отговорност за настъпилата щета за държавното обществено осигуряване. По изложените съображения обжалваният административен акт е постановен при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което бъдат отменени оспореното решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер общо на 395 лв., от които 75 лв. - държавни такси за двете инстанции и 320 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.02.2011 г., поради което на касатора следва да бъдат присъдени разноски в този размер за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение