Решение № 102 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2011 г.

Решение № 102 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Бобър" ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от управителя Еманоил Тошев Минчев, против Решение № 1117/22.06.2011 г по адм. дело № 1251/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като, неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Директорът на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Стоянова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Бобър" ЕООД, гр. Стара Загора, против РА № 240900624/16.11.2009 г. на ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с Решение № 31/14.01.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 58 491.80 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 99 436.60 лева и прилежащи лихви в общ размер на 14 188.69 лева, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е установил, че по 16 бр. фактурирани доставки, извършени от ЕТ "Джапи 98 - Мирослав Георгиев", оспорващото дружество е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 58 491.80 лв., за които не е имал това право, тъй като доставките на се извършени реално, по смисъла на чл. 6 и на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. За десет от тях, с предмет "регенерат на гуми", за данъчен период м. 09 - 10.2008 г., е възприел изцяло изводите на органа по приходите, че както прекият доставчик ЕТ "Джапи 98 - Мирослав Георгиев", така и предходният доставчик - ЕТ "Шели - Милко Тодоров", а за каучука, необходим за извършване на услугата -"Билд 2008" ЕООД, не са налице доказателства за реалност на доставките, поради липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършването им, поради специфичният характер на услугата. При извършените насрещни проверки, нито прекия доставчик, нито предходния такъв са ангажирали годни доказателства за наличието на такава обезпеченост. Поради това съдът е намерил за законосъобразни изводите на ревизиращите органи, че поради нереалност на доставките, независимо от издадените данъчни фактури (10 бр.) и отразяването им в СД и в дневниците за продажби от страна на прекия доставчик и в СД и в дневника за покупки от оспорващия, не са налице условията на чл. 68 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на сумата от 43 610.80 лева, поради липса на данъчно събитие и облагаема доставка. Идентични изводи съдът е направил и по отношение документираните доставки по останалите 6 бр. фактури. По доставката с предмет услуга "диагностика и ремонт на багер", прекия доставчик не е ангажирал никакви доказателства за обезпеченост и възможности за извършването й, а предходния такъв - "Ем Фуудс" ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 27.10.2008 г., няма назначени работници по трудови договори и също няма регистрирани търговски и производствени обекти за извършване на услугата. Освен това фактурираните доставки не са включени в ДП и в СД за съответния данъчен период. По отношение доставката на стоката "рекламни материали", съдът е приел, че доставчиците не са представили доказателства за видът им, което възпрепятства и проверката за обезпеченост за осъществяването й. По отношение доставката на стоката "чакъл" по ф-ри № 1065/14.11.2007 г. и ф-ра № 1074/19.11.2007 г., както ревизиращите органи, така и съдът не е установил наличието на предходен доставчик, съответно на кадрова, материална и техническа обезпеченост на прекия доставчик - ЕТ "Джапи 98 - Мирослав Георгиева" за изпълнението й, вкл. и транспортиране на стоката. При тези фактически установявания, съдът е възприел за правилни изводите на ревизиращите органи за липса на облагаеми доставки на стоки и услуги по процесните 16 бр. фактури, което прави начисляването на ДДС по тях неправомерно, съответно за оспорващия, като получател не е налице правото на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и оспореният РА в тази част се явява законосъобразен. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна и в частта на РА, с която е начислен за внасяне ДДС в размер на 99 436.60 лева по 4 бр. фактури, издадени от "Бобър" ЕООД, за д. п. м. 11 и 12.2008 г. и м. 01.2009 г., по които е декларирана ВОД с получател италианско дружество Studio Commercialisti Associati. От анализа на събраните доказателства по тези ВОД, съдът е приел, че издадените фактури не удостоверяват извършени ВОД на стоки за това италианско дружество, поради недостоверност на съставените документи - международни товарителници и фактури. При извършения обмен на информация, от страна на ревизиращите органи, е установено, че вписаното като получател в съставените документи по доставката италианско дружество не е такъв и че същото не е било в каквито и да е търговски взаимоотношения с "Бобър" ЕООД. Поради това за изписаните, като доставени, от счетоводството стоки на оспорващия ревизиращите органи са начислили изискуемото ДДС, което съдът е намерил за правилно. Касационният съд намира обжалваното решение за правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения РА. При липсата на доказателства за реалност на доставките, като условие за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както ревизиращите органи, така и съдът, основателно са приели, че приспаднатия данъчен кредит от страна на "Бобър" ЕООД, по издадените 16 бр. фактури е без основание. Доказателствената тежест за установяване на обратното лежи върху оспорващия, в случая касатора, който има правен интерес от установяване реалността на доставките, а оттук и от правото на приспадане на данъчния кредит, в общ размер на 58 491.80 лева по тези 16 бр. доставки. От данните по делото правилно е установено, че по доставките на услуги с предмет "регенерат на гуми", по 10 бр. фактури, за д. п. м. 09 - м. 10.2008 г., касаторът, респ. прекият доставчик - ЕТ "Джапи 98 - Мирослав Георгиев" (при извършената насрещна проверка) не са доказали реалността на доставките. По делото е установено, че прекия доставчик не разполага с кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на тези, специфични по своя характер услуги. С такава обезпеченост не разполага и предходния доставчик - ЕТ "Шели - Милко Тодоров, респ. "Билд 2008" ЕООД. Следователно, при липсата на данъчно събитие и извършена доставка, доставчика не е следвало да начислява ДДС, съответно касаторът не е имал правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Приспаднатият неправомерно данъчен кредит по тези доставки, в размер на 43 610.80 лева правилно не е признат. По същите съображения, поради липсата на облагаеми доставки, законосъобразно не е признат и приспаднатия от касатора данъчен кредит по останалите шест доставки, обективирани във фактури: № 109/7.10.2008 г., № 136/1.11.2008 г., № 205/4.12.2008 г, № 138/3.11.2008 г., № 1065/14.11.2007 г. и № 1074/19.11.2007 г. с предмет: "диагностика и ремонт на багер", "рекламни материали", "чакъл". Законосъобразни са изводите на съда, че и по тези доставки на стоки и услуги, липсват доказателства за реалността им. При липсата на каквито и да са кадри, техника и транспорт, съответно материална база, от страна на прекия доставчик за извършването на тези доставки, изводите на съда, за нереалност на тези доставки, респ. за неправомерност на начисляването на ДДС от този доставчик, се явяват правилни. Това е така и поради отсъствието на доказателства за обезпеченост на тези доставки от предходните доставчици. По оплакването на касатора за наличието на данъчни фактури и отразяването им в СД и в Дневника за покупки за съответните данъчни периоди, касационният съд споделя изводите на решаващия съд, че фактурите и счетоводното им отразяване, не са достатъчни за обосноваване реалност на доставките. Решението е правилно и в частта, с която е приета законосъобразност на оспорения РА спрямо допълнително начисления с него ДДС в размер на 99 436.60 лева от непризнати ВОД, по 4 бр. фактури, издадени от "Бобър" ЕООД. По делото е установено, че доставките по тези 4 фактури, са реализирани, поради изписване на стоките от счетоводството на касатора, но не като ВОД с получател визираното по-горе италианско дружество. За последното е установено, че не е получател и че не е имало каквито и да е търговски взаимоотношения с касатора. При това положение декларираните доставки, по тези 4 бр. фактури, правилно не са възприети като ВОД, по смисъла на чл. 7 от ЗДДС и за тях е начислено ДДС в посочения размер. От изложеното следва, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за явяване на юрисконсулт пред касационната инстанция, в размер на минималното възнаграждение за адвокат по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,