Решение № 10648 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1740/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ц. Иванов от [населено място], обл. Враца, действащ чрез пълномощника адв. Миковска, против решение 437 от 12.12.2022 г., постановено по административно дело 571/2022 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1012-06-160-2 от 09.08.2022 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Враца, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер] от 30.05.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Враца, и жалбоподателят е осъден да заплати на ТП на НОИ Враца сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Твърди, че: трудовата му книжка е надлежно оформена и не е оспорена в съдебното производство, а удостовереният стаж в нея е правилно изчислен, поради което е следвало да бъде зачетен; съдът не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата му, като акцентира върху това, че стажът му в ММК Г. Димитров - Елисейна, който правилно е бил зачетен като такъв от първа категория в размер от 9 месеца и 14 дни, е следвало да бъде преобразуван в стаж от трета категория в размер на 2 години, 3 месеца и 1 ден; твърдението на директора на ТП на НОИ Враца, че разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) не се прилага при преценяване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, не е подкрепено с правно основание и мотиви за това. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ - Враца, действащ чрез пълномощника юрк. Цветкова, в писмен отговор изразява становище за правилност на съдебното решение и моли то да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане [номер] от 30.05.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Враца на основание влязло в законна сила съдебно решение по адм. дело 49/2022 г. по описа на Административен съд Враца и подадено заявление на 03.05.2022 г. на основание чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО на Ц. Иванов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) в размер на 314.50 лв., считано от 08.09.2021 г., при навършена възраст [възраст] и зачетен осигурителен стаж както следва: от първа категория труд 3 години, 11 месеца и 11 дни; от втора категория труд 1 година, 10 месеца и 29 дни; от трета категория труд 8 години, 2 месеца и 4 дни, по чл. 104, ал. 3 от КСО 9 месеца и 15 дни. Общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория, в размер на 19 години, 6 месеца и 9 дни. В изпълнение на влязлото в законна сила съдебно решение по адм. дело 49/2022 г. на Административен съд Враца пенсионният орган е зачел пълният размер на наборната военна служба от 01.10.1968 г. до 12.10.1970 г. като действителен осигурителен стаж от трета категория. Разпореждането е обжалвано по административен ред от неговия адресат, с оплакване, че пенсионният орган не спазил част от задължителните указания в горецитираното съдебно решение, съгласно което (според жалбоподателя) е следвало да му зачете действителен осигурителен стаж в Минстрой Инфра-Комерс АД гр. Божурище за времето от 09.10.1978 г. до 08.09.1980 г., в размер на 2 години, 2 месеца и 1 ден, вместо зачетените 1 година, 10 месеца и 29 дни. Навел е и довод, че стажът му в ММК Г. Димитров Елисейна е зачетен от първа категория, но не е преобразуван в трета. С оспореното пред първоинстанционния съд решение 1012-06-160-2 от 09.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Враца жалбата е оставена без уважение, като решаваща в тази насока е преценката на горестоящия административен орган, че: за периода от 09.10.1978 г. до 08.09.1980 г. пенсионният орган правилно и в съответствие с чл. 26 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и с чл. 38, ал. 2 от НПОС, е зачел осигурителен стаж от втора категория с календарна продължителност 1 година, 10 месеца и 29 дни; стажът на жалбоподателя от първа категория труд от 9 месеца и 14 дни в ММК Г. Димитров Елисейна, рудник Седмочисленици правилно не е преобразуван в трета категория, защото по аргумент от чл. 15, ал. 4 от НПОС при преценяване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО осигурителният стаж от първа и втора категория труд се превръща в трета категория труд, но тази разпоредба от наредбата не се прилага при преценяване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. За да не уважи жалбата на Ц. Иванов срещу това решение първоинстанционният съд е обосновал извод за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е счел, че в случая се касае за неправилно изчислен стаж от осигурителя в трудовата книжка за посочения период прослужено време от 09.10.1978 г. до 08.09.1980 г., който стаж в съответствие с чл. 9, ал. 1 от КСО и чл. 38, ал. 1 от НПОС коректно е изчислен от административните органи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - Враца, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Враца е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени. Спорът пред Врачанския административен съд е бил концентриран по въпросите: какъв е размерът на осигурителния стаж за периода от 09.10.1978 г. до 08.09.1980 г. и следва ли да се превърне стажът от 09 м. и 14 дни от първа категория в трета категория при преценка на осигурителния стаж по чл. 68, ал.3 от КСО, т.е. - нарушена ли е разпоредбата на 15, ал. 4 от НПОС. Съдебното решение е съобразено с принципа за истинност по чл. 7, ал. 1 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Правилно и в съответствие с приложимите материалноправни норми осигурителният стаж на жалбоподателя за периода от 09.10.1978 г. до 08.09.1980 г. е изчислен на 1 година, 10 месеца и 29 дни (колкото е отразен и в издаденото УП-3 на 02.12.2003 г.), независимо от записа в трудовата книжка - 2 години, 2 месеца и 1 ден, който запис се дължи на очевидна аритметична грешка при изчисляването. Констатираното несъответствие в продължителността на прослуженото време е преодоляно от пенсионния орган с помощта на просто аритметично изчисление. Неоснователно е и касационното оплакване за материална незаконосъобразност на подложеното на касация съдебно решение и на оспорения пред първата инстанция административен акт по чл. 15, ал. 4 от НПОС. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителеносигурителен стаж. Легална дефиниция за действителен осигурителен стаж е дадена в приложимата разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО /ДВ, бр.107/214 г./. "Действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Материалният закон е приложен правилно, като осигурителният стаж в размер на 9 месеца и 14 дни от първа категория не е преизчислен в трета по реда на чл. 104, ал. 1 от КСО. Разпоредбата на чл.15, ал.4 от КСО е изключена от приложение от специална законова разпоредба (арг. чл. 15, ал. 3 от ЗНА). Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Враца е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд в състав на шесто отделение