Решение № 3220 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5920/2008 г.

Решение № 3220 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5920/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община - Бачик, срещу решение № 22/7.03.2007 г. постановено по адм. д. № 245/2007 г. на Административен съд - Добрич. Касаторът релевира отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно, поради противоречието му с приложимия материален закон, като моли настоящата инстанция да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответниците Антон Савов Антонов, Ивелина Антонова Манева и Венцислав Антонов Савов молят съда да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, по изложени съображения относно правилността на постановения съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: В резултат на проведеното съдебно производство Административен съд - Добрич е отменил заповед № 1428/25.11.2005 г. на кмета на община Балчик, в частта, в която е определена цената на правото на собственост върху общински недвижим имот - УПИ VIII-446, в кв. 6 по плана на гр. Балчик от 1985 г., с площ 480 кв. м, в м. "Фиш - Фиш" (идентичен с имот с площ от 504 кв. м, идентификатор № 53120.505.105 по действащата кадастрална карта на с. Оброчище, община Балчик) и е върнал преписката на същия орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите на решението е взето предвид, че оспорената заповед и документите, въз основа на които същата е издадена, не съдържат изрично посочване на условията по § 1 и § 2 от ПЗР на ПМС № 235/96 г., които не са налице в конкретния случай, независимо от наличието на данни по делото, че в имота има осъществена постройка, идентифицирана като самостоятелен кадастрален обект, представляваща еднофамилна вилна сграда с паянтова конструкция (видно от приложена по делото скица и заключение на вещо лице по изслушана СТЕ), както и че не е изрично уточнено в коя от хипотезите по § 3 ПЗР на ПМС № 235/96 г. е признато правото на изкупуване. В тази връзка е направен изричен извод, че заповедта в обжалваната част, противоречи на приложимия материален закон, доколкото учреденото върху имота право на строеж е реализирано преди 1991 г. (с осъществената в него вилна сграда по смисъла на чл. 160 от Наредба № 5 за правила и норми по териториални и селищно устройство) (отм.), поради което и с оглед безспорното между страните, наличие на останалите условия по § 1, ал. 2 ПЗР ПМС № 235/96 г., оценката следва да бъде определена съобразно правното основание на искането, обективирано в молба рег. № 94-АО (157/18.07.2005 г., поставила началото на административното производство за изкупуване на имот - при преференциалните условия на § 1, ал. 2 ПЗР на ПМС № 235/96 г.) отм. ДВ бр. 78/2006 г., приложим към момента на издаване на процесната заповед. В подкрепа на направените от първоинстанционния съд изводи, следва да се отбележи, че от една страна установеното от фактическа страна, кореспондира изцяло с данните от приложените по делото доказателства, а от друга - подкрепя изложените от съда съображения относно противоречието на обжалваната част от заповедта с приложимия материален закон. Решението при това е съобразено със задължителните указания, дадени в определение № 7609/16.07.2007 г. по адм. д. № 1126/2006 г. на петчленен състав на Първа колегия на ВАС, относно допустимостта на подадената жалба и при осъществената му от настоящата инстанция проверка, не се установява касационно основание за отмяната му по смисъла чл. 209, т. 3 АПК, противно на наведените от касатора твърдения в обратен смисъл. Поради това жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение