Решение № 368 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 752/2011 г.

ВКСIV гражданско отделение06.10.2011 г.докладчик Веска Райчева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА решение на Висшия адвокатски съвет -София от 14.12.2007 г. за отмяна решението от 27.10.2011 г. за вписване С. Т. И. в Списъка на адвокатите при АК-Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 368 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 752/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Обжалвано е решение на Висшия адвокатски съвет - София от 14.12.2007 г. от С. Т. И.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Ответникът Висшия адвокатски съвет - София чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбоподателката е била вписана в АК-Колегия Варна с решение на Адвокатския съвет от 27.10.2010 г. на основание чл. 4 ЗА, като в мотивите е посочено, че е положила успешно изпит по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗА. С обжалваното решение от 21.01.2011. Висшият адвокатски съвет - София е отменил решението за вписване на С. Т. в Списъка на адвокатите при АК-Варна, като е приел, че жалбоподателката не е представила данни да се налице изискванията на чл. 4 от Закона за адвокатурата /ЗА/- тъй като не е положила успешно изпит по реда на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗА, така както е посочено в решението на АК Варна, а не може да бъде вписана и по реда на чл. 6, ал. 3 ЗА, тъй като не притежава повече от пет години юридически стаж. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, за недопустимост на обжалваното решение, тъй като ВАС се е произнесъл по недопустима жалба на Контролния съвет на АК-Варна - подадена след срока по чл. 7, ал. 2 ЗА. Решението на АК- Варна за вписване на жалбоподателката за адвокат е било съобщено на Контролния съвет на 10.12.2010 г. и същият ден е подадена и жалбата срещу него чрез АК-Варна до ВАС, т. е. в законоустановения четиринадесет дневен срок. Установено е било, че С. Т. за времето от 13.03.2003 г. до 26.05.2010 г. е работила в Дирекция "Областна инспекция по труда" - Р. - първоначално като младши инспектор, а от 2005 г. на длъжност старши инспектор. ВАС е приел, че видно от длъжностната й характеристика за длъжността й не се е изисквало задължително юридическо образование и правоспособност, а е можело тази длъжност да бъде заета и от лице с икономическо, инженерно, юридическо или друго висше образование и образователна степен "бакалавър". При тези данни ВАС е приел, че същата не притежава юридически стаж по смисъла на § 1 от ДР на ЗА и не може да бъде вписана и при условията на чл. 6, ал. 3 ЗА. В жалбата си до ВКС С. Т. не оспорва обстоятелството, че не е положила изпит по чл. 4 ЗА, но счита че изпълняваните от нея служебни задължения по силата на съществуващото служебно положение са били такива по чл. 24 ЗА и има достатъчно юридически стаж, за да бъде вписана без изпит - завършила е висше юридическо образование на 03.0.2001 г. в Варненски свободен университет "Ч. храбър" и е положила теоретико-практически изпит на 13.09.2002 г. При така установените данни по делото Върховният касационен съд намира, че решението на Висшия адвокатски съвет, с което е отменено решението за вписване на С. Т. в Списъка на адвокатите при АК-Варна, е правилно и следва да се потвърди. Върховният касационен съд възприема разбирането на ВАС, за това че времето, през което жалбоподателката е заемала длъжности като "младши инспектор" и "старши инспектор" в "Областна дирекция по труда"- Р. не съставляват "юридически стаж" по смисъла на § 1 от ДР на Закона за адвокатурата. Видно от Националната класификация на професиите и длъжностите от 2005 г. и 2011 г., утвърдена от М. на труда и социалните грижи, юридическата длъжност се характеризира с това, че юристите провеждат проучвания по правни проблеми, разработват проекти на закони и други нормативни актове, консултират клиенти по правните аспекти на проблемите; водят дела или съдебно преследване в съда; председателстват съдебни заседания, задълженията им обикновено включват: даване на правни консултации, предприемане на правни дела и въпроси от името на клиента, подаване на жалби, когато е необходимо. Към задълженията им може да бъде включен и контрол над други работещи. Посочено е, че професиите към тази група са съдия, прокурор, следовател, адвокат, нотариус, юрисконсулт и правен съветник, като последните три изпълняват юридически функции, различни от защита или обвинение по дела или председателстване на съдебен процес. Такива длъжности са й съдебен помощник, съдебен изпълнител, съдия по вписванията, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството или в органите на съдебната власт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление, лице, което работи на длъжност "разследващ полицай с висше юридическо образование". За заемането на всички юридически длъжности се изисква завършено "висше юридическо образование" и образователна степен "магистър". Лицата, изпълняващи тези длъжности, ще имат "юридически стаж" по смисъла на § 1 от ДР на Закона за адвокатурата. За заемане длъжностите, изпълнявани от жалбоподателката, изискването е за завършено икономическо, инженерно, юридическо или друго висше образование и образователна степен "бакалавър", а специфичните изисквания за "висше юридическо образование" и степен "магистър" са относими към заемащия длъжността "старши юрисконсулт", каквато е съществувала в структурата на същата дирекция, но не е заемана от жалбоподателката. Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателката може да бъде вписана като адвокат по реда на чл. 6, ал. 3 ЗА, тъй като не притежава повече от пет години юридически стаж - преките й задължения видно от длъжностната й характеристика не са се изразявали в правна по своя характер дейност, и за заемането й не се изисква задължително "висше юридическо образование" и образователна степен "магистър". Същата не е положила успешно изпит по реда на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗА, поради което не може да бъде вписана и на основание чл. 4 ЗА, така както е посочено в решението на АК-Варна, поради което същото правилно е отменено като незаконосъобразно. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.