Решение № 6903 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2019 г.

Решение № 6903 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Краси 25" ЕООД гр. Р., подадена чрез адв. М. Еринг в качеството й на процесуален представител на управителя на дружеството, срещу решение № 114/27.09.2019 г., постановено по адм. дело № 189/2019 г. по описа на Административен съд Р.. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата и в становище по съществото на спора съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "ОД" В. в ГД "ФК" при ЦУ на НАП - не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение на АС Р. е отхвърлена жалбата на "Краси 25" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 248-ФК/11.07.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "Краси 25" ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – магазин, находящ се в гр. Р., бул. "К. Б." .№..., както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оспорената заповед е прието, че на 10.07.2019 г., в 14 часа, при извършена в посочения търговски обект – смесен магазин - контролна покупка на кафе и минерална вода на обща стойност 3,40 лв. не е издаден фискален касов бон от наличното и работещо ФУ при извършеното плащане за покупката, в нарушение на изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 3 и пар. 1, т. 6 ДР Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Издаден е и АУАН №F502291/29.07.2019 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е установено извършеното нарушение на нормативно изискване за издаване на фискален касов бон при покупка в търговския обект, което предпоставя наличие на материалните предпоставки по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АС Р. за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на административния съд. Правилен е изводът на съда, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка- запечатване на обект, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, за което е съставен Протокол за извършена проверка от 10.07.2019 г., ползващ се с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Основанията за налагане на ПАМ за срок от 14 дни са лимитивно посочени и са ясни, поради което не се препятства възможността за съдебен контрол, нито възможността на лицето за защита. Законосъобразно и във връзка със спазване целта на закона и определяне продължителността на срока на наложената ПАМ са отчетени и релевантните обстоятелства за установено разминаване в касовата наличност при извършената проверка. Наведените в касационната жалба оплаквания във връзка с приложението на чл. 60 АПК относно допуснатото предварително изпълнение на ЗПАМ са ирелевантни към предмета на касационната проверка за допустимост, действителност и правилност на първоинстанционното решение на АС Р.. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски за касатора, нито за ответника, който не е взел участие в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение