Решение № 6438 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 519/2021 г.

Решение № 6438 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 519/2021 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на консулското длъжностно лице в посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, подадена чрез упълномощен представител, против решение № 6149 от 06.11.2020 г. по административно дело № 8795/2020 г. на Административен съд - София град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е следвало да се произнася по същество относно на отказа за издаване на виза, тъй като няма правомощия за това, а е следвало да извърши единствено контрол за законосъобразност. Спазена била изискуемата по закон форма на акта. Изразява становище, че чл. 4, ал. 2, чл. 22 и чл. 26 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства са част от нормативно установения образец, посочени са в скоби и нито едно длъжностно лице не внася корекции. Излага, че видно от мотивите на обжалвания административен акт, апликантът не попада в приложното поле на чл. 3, пар. 1 от Директива 2004/38/ЕО, тъй като канещото лице не се намира фактически на територията на страната и не може да се докаже как и по какъв начин апликантът ще бъде издържан. От съда се иска да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Б. А. срещу издадения отказ за виза тип "С". Претендира присъждане разноски. Ответната по касационната жалба страна Б. А., чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи по същество и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Б. А., гражданин на Пакистан срещу отказ за издаване на виза вид "С" за Република България изх. № ISB 20000030 V от 02.03.2020 г. на втори секретар, "Завеждащ консулска служба" в посолството на Република България в Исламабад - Пакистан. С обжалваното решение съдът е отменил акта като незаконосъобразен. За да достигне до този резултат е приел от фактическа страна, че със заявление от 06.02.2020 г. в посолството на Република България в Исламабад, Б. А. е кандидатствал за издаване на виза за краткосрочно пребиваване в периода 20.02 - 20.03.2020 г., като е представил покана – декларация за частно посещение на чужденец в Република България от баща си А. А., който е гражданин на Великобритания и е лице с разрешено продължително пребиваване до в България. На 04.08.2020 г. лицето е получило отказ за издаване на виза. Като в основанието за отказа е посочено, че не попада в приложното поле на Директива 2004/38/ЕО, тъй като не са изпълнени разпоредбите на чл. 3, § 1 от Директивата. Няма гражданин на ЕС, който да придружава или към когото да се присъедини. Посочено е, че в резултат на проверка е установено, че гражданинът на Великобритания А. А. е изпълнил условията за получаване на разрешение за пребиваване в Република България чрез деклариране на фиктивен адрес. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, но изложените мотиви и фактически обстоятелства за постановяване на отказа, не отговарят на посочените правни основания. Първоинстанционният съд е извел заключение, че компетентният административен орган не е изложил доводи и за евентуално съмнение за автентичността или истинността на приложените документи за издаване на виза или надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване, както и че няма представени доказателства в подкрепа на изложените мотиви, че адресът, на който ще пребивава чужденецът е фиктивен. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Настоящия съдебен състав напълно споделя формулирания в оспореното съдебно решение извод, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречие между изложените от административния орган фактически и правни основания за издаването му. Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. От една страна административният орган е посочил в мотивите си за отказа, че оспорващият няма гражданин на ЕС, от когото да бъде придружаван или към който да се присъедини, както и че в резултат на проверка е било установено, че гражданинът на Великобритания А. А. е изпълнил условията за получаване на разрешение за пребиваване в Република България чрез деклариране на фиктивен адрес. Въпреки така приетото за установено и обективирано в акта от фактическа страна, като правно основание за постановения отказ са посочени чл. 4, ал. 2, чл. 22 и чл. 26 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от закона въвежда изискване за издаване на виза, а с текста на чл. 22 се дава възможност на компетентните органи по изключение да ограничат правото на влизане и правото на пребиваване в Република България на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред или общественото здраве. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са изискани и приложени становища на Държавна агенция "Национална сигурност" и Дирекция "Миграция", от които е видно, че по отношение на лицето не са извършени проверки и не е дадено отрицателно становище по искането за издаване на виза. Липсва спор относно обстоятелството, че канещото лице е баща на Б. А. и разполага със средства за издръжка. Представени са договор за наем на имот в Р България и декларация от собственика за съгласие лицето да бъде адресно регистрирано на този адрес. Настоящият съдебен състав споделя изводите, свързани с несъответствие между изложените мотиви и посочените в отказа правни основания. От една страна се твърди посочване на фиктивен адрес, а от друга, че е налице заплаха за националната сигурност. Така постановения отказ не дава възможност на засегнатото лице да разбере волята на органа за отказ за предоставяне на търсената виза, а от там и ограничава сериозно възможността за осъществяване на гарантираното от закона право на защита в хода на административното производство. Недопустимо е апликанта да се поставя в позиция, при която да установява и доказва изначално наличието на изискуемите по закон обстоятелства, даващи му право да получи търсената краткосрочна виза, без да е информиран за констатирани от решаващия орган или негов помощен такъв нередности, несъответствия или забрани за разрешаване на исканото пребиваване на територията на страната. Неизпълнението на изискването на закона за идентичност между фактическа и правна мотивирано на административния акт е основание за определянето му като незаконосъобразен и отмяната му на това основание, както е сторил и решаващия състав на Административен съд София – град. В оспорения пред съда административен акт липсва фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, както и становище на решаващия орган относно достоверността на заявените от апликанта обстоятелства. В жалбата, станала повод за образуване на настоящото производство се съдържат подробни мотиви относно постановения отказ, но същите не следва да бъдат вземани предвид, тъй като не са изложени при неговото издаване, а едва в хода на съдебното производство по оспорването му. Съобразно трайната и непротиворечива практика на съставите на Върховен административен съд по идентични дела, обсъждането на относимите към апликанта правнорелевантни факти и обстоятелства и отношението им към постановения отказ следва да се съдържат в административния акт /решения на ВАС по адм. д. № 12160/2018 г., по адм. д. № 14248/2018 г., по адм. д. № 120/2020 г./. Касационният съдебен състав не възприема тезата на касатора, че в случая съдът е извършил съдебен контрол за целесъобразност, без да е имал такива правомощия. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че според разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, отказа на длъжностното лице следва да е мотивиран. Именно в тази насока са разсъжденията и изводите на първоинстанционния съдебен състав, което по същество е проверка не за целесъобразност, а за законосъобразност на оспорения отказ. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че правните норми на чл. 4, ал. 2, чл. 22 и чл. 26 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, са част от нормативно установения образец. Гореописаните разпоредби са неприложими към конкретния случай, поради което е следвало да бъдат заличени /зачертани/ от съответното длъжностно лице, защото създават заблуда за адресата на постановения отказ относно действителните причини и обстоятелства, поради които е издаден засягащия интересите му индивидуален административен акт. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, свързани с неправилно възприемане от страна на съда на положението на канещото лице, свързано със неговия правен статут на територията на Р България. Липсва спор, че към момента на отправяне на поканата бащата на жалбоподателя е гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, поради което с оглед на нормата на § 1, т. 1, б. "в" от ДР на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, поканеното лице е член на семейството на гражданин на Европейския съюз. Както по – горе беше отбелязано, А. А. има осигурено жилище на територията на страната, като е представено и извлечение от сметка, от която е видно, че разполага със средства да поеме издръжката на сина си за срок от един месец. Канещото лице има издадено от компетентните органи удостоверение за пребиваване в страната и както е отбелязал съдът, от него зависи, кога и за какъв период от време ще упражнява това негово право. Описаното правилно е довело до извод, че бащата на поискалото издаване на виза лице формално /тъй като липсват данни за допълнително осъществени проверки от компетентни органи/ отговаря на поставените от закона изисквания за предоставяне на краткосрочна виза на член на неговото семейство. Предвид описаното настоящия съдебен състав намира, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания, водещи до незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради което последния следва да бъде оставен в сила. С оглед на изхода на настоящата производство претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. Не следва да се уважи и претенцията на ответната в производството страна, тъй като не са представени доказателства за направени разноски, които да подлежат на компенсиране. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,