Решение № 8506 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2021 г.

Решение № 8506 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2021 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Радулов, изпълняващ длъжността началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП съгласно заповед № 3ЦУ – 567/30.09.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП срещу решение № 1294/27.09.2021 г., постановено по адм. дело № 1124/2021 г. описа на Административен съд – гр. Бургас, с което по оспорване от "Еми" ООД е отменена заповед № ФК – 100 -. 0052712/23.03.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – бензиностанция "Ф 504", находящ се в гр. Бургас на изхода за гр. София, стопанисван от "Еми" ООД за 3 дни и забрана за достъп до него". Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е изяснил фактическата обстановка по делото (описана подробно в касационната жалба) и е направил неправилен извод, че административният орган не е извършил в пълнота дължимата проверка за съответствието на оспорения административен акт с целта на закона съгласно чл. 146, т. 5 АПК, независимо, че е приел за безспорно доказано осъщественото от търговеца административно нарушение на посочената норма. За неправилно се счита от касатора и приетото от съда, че определянето на подобна мярка при съпоставените дати на извършеното нарушение и неговото преустановяване е неоправдано и незаконосъобразно, което е в разрез със законовите цели. Касационният жалбоподател акцентира, че основният спор по делото не е в това дали е осъществено административното нарушение на материалната норма на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, а това дали процесната принудитeлна административна мярка противоречи на целта на закона, като според цитираната разпоредба. данъчнозадълженото лице е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. В касационната жалба се сочи, че установяването на нарушението е единствено и достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ, както и, че при налагането му органът действа в условията на обвързана компетентност. В тази връзка касаторът твърди, че в административния акт, обект на преценка за законосъобразност в съдебното производство, компетентният административен орган е изложил подробни и последователни мотиви, както относно срока, така и относно целта на налагане на принудителната административна мярка. В касационната жалба е цитирана съдебна практика на ВАС и са изложени подробни съображения, обосноваващи оплакванията Иска се отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу заповедта за принудителна административна мярка, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски – платената държавна такса в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Еми" ООД – гр. Бургас, редовно призован, не е изпратил свой представители не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение, като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отмени заповедта за принудителна административна мярка, наложена на "Еми" ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че данните към НАП са били подадени, но с 2 дни закъснение, т. е. вместо в деня на доставката на горивото – 13.02.2021 г., което е данъчното събитие, са били подадени по електронен път на 15.02.2021 г., като е установено от съда, че проверката в обекта е била извършена на 11.03.2021 г., а заповедта за принудителната административна мярка на 23.03.2021 г., поради което не е следвало да се издава процесната заповед поради преустановяване на нарушението преди издаването й. В тази връзка съдът е счел, че административният орган не е извършил правилна преценка предвид, че изрично в заповедта е посочено, че е налице неточност в подаването на данни, както и, че тя е коригирана на 15.02.2021 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС регламентира налагането на принудителна административна мярка при неспазване на задължението за подаване на данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС. Няма спор по делото, че установеното от приходните органи нарушение е било отстранено, поради което обосновано първоинстанционният съд е приел, че запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН. Целта на принудителната мярка е да се предотврати или преустанови нарушението, а тази цел с отстраняване на констатираната неизправност, е постигната и то преди издаването на заповедта за ПАМ. Наистина тази мярка по принцип представлява административна държавна принуда, но не се идентифицира с административно наказание. по смисъла на ЗАНН. Издаването на заповед за принудителна административна мярка цели, както вече се посочи да преустанови нарушението, поради което в случаите, когато нарушението е преустановено, то не следва да се издава такава заповед. Целта на налагането на принудителната административна мярка, както вече се изтъкна цели да предотврати и/или да преустанови нарушението, като в случая след като то е преустановено предвид, че данните са подадени с 2 дни закъснение, не е следвало да се издава отменената от първостепенния съд заповед за принудителна административна мярка. Цитираната в касационната жалба съдебна практика на ВАС по адм. дела № 13190/2019 г. № 9949/2019 г., № 10288/2019 г., № 8428/2019 г., № 7600/2019 и др. е неотносима към предмета на процесната заповед, съотв. към предмета на делото. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. На ответника по касация също не се дължат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение