Решение № 6762 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2021 г.

Решение № 6762 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2021 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Плевен срещу решение № 805 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 549/2020 г. на Административен съд – Плевен. С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отменил уведомително писмо № 01-153-6500/126 от 19.06.2020 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Плевен, с което е отказано финансово подпомагане на Т. В. по подадено заявление за подпомагане/плащане за 2019 г. по подмярка 14. 2 "Хуманно отношение към животните" в сектор ДПЖ, 14. 2. "Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ДПЖ" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на оспорващата. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че земеделският производител е изпълнил условията за подпомагане по подмярка 14. 2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ". Сочи, че животновъдните обекти в стопанството на Т. В. са два и броят на животните във всеки от тях трябва да отговаря на определения капацитет, съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 – 2020 година. В случая броят на отглежданите животни в един от животновъдните обекти надхвърля определения капацитет, поради което счита, че законосъобразно е отказано подпомагане на земеделския производител по подмярка 14.2.1 "Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ДПЖ". При тези съображения, развити в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, като алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна за адвокатско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба – Т. В., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна, че Т. В. е подала заявление по образец за подпомагане/плащане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните", с което е кандидатствала за подпомагане за извършвани през годината дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "б" от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните", по подмярка 14. 2 "За хуманно отношение към животните" в сектор ДПЖ, дейност 14.2.1 "Осигуряване на свободна подова площ за отглеждане на животни" в животновъден обект 5649310006/5871-0168/. В таблица 1 са изброени ДПЖ, отглеждани в посочения обект, за които кандидатства и за които е поела ангажимент. Не е спорно, че в животновъдния обект 5649310006/5871-0168 ДПЖ – овце, се отглеждат 1106 бр. овце, при капацитет 1200 бр. Съгласно утвърдения формат на заявлението, който изисква деклариране на всички животновъдни обекти, стопанисвани от земеделския производител, в същото заявителката е декларирала стопанисваните животновъдни обекти: животновъден обект 5649390015/5871-0061/, в който се отглеждат едри преживни животни и животновъден обект 5649310006/5871-0168, в който се отглеждат дребни преживни животни. Декларирала е също, че в животновъден обект 5649390015/5871-0061 се отглеждат 32 бр. ЕПЖ, при капацитет 30 бр. и не се отглеждат ДПЖ. Изрично е отбелязала, че отглежданите ЕПЖ в обект 5649390015/5871-0061 са без схема, т. е. те не се подпомагат. В план-програмата за изпълнение на ангажименти по мярка 14 също ясно е посочила, че изпълнението на дейности по 14.2.1 "Осигуряване на свободна подова площ" е само при отглеждане на ДПЖ, съгласно таблица № 2, но не и за ЕПЖ, изброени в таблица 1. С оспореното пред административния съд уведомително писмо е отказано финансово подпомагане, като е посочено, че при извършена административна и/или проверка на място със заявка № 15/14/2.0.1471 е установено за животновъден обект с № 5871-0061 несъответствие на капацитета съгласно издадено удостоверение по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност с броя и вида на отглежданите животни в него. При извършената административна проверка на заявлението е изискана официална информация от ОДБХ, според която преди 19.08.2019 г. не са правени промени, свързани с капацитета на обект № 5871-0061 и е потвърден капацитета на обекта за отглеждане на 30 бр. ЕПЖ, а отглежданите животни в обекта са 32 бр. Поради това административният орган е приел, че земеделският производител не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 година. Съдът е установил, че при проверка на заявлението не е искана справка за отглежданите животни в животновъден обект № 5871-0068, в който се отглеждат ДПЖ. Според данните по преписката, в животновъден обект № 5871-0168, представляващ овцеферма в с. Писарово към датата на подаване на заявлението - 19.08.2019 г. се отглеждат 1120 овце при капацитет 1200 бр., съгласно удостоверение за регистрация от 1.12.2016 г. на ОДБХ – Плевен. Със становище № 11/10.10.2017 г. ОДБХ - Плевен е удостоверила изпълнението на изискването за налична подова площ съгласно Наредба № 4 във връзка с кандидатстването по мярката. Според справката от ОДБХ и за двата обекта за периода 19.08.2019 г. – 31.12.2019 г. не са регистрирани ветеринарномедицински свидетелства за придвижването на животни. При тези фактически обстоятелства, съдът правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е материално незаконосъобразно. Съгласно чл. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., на подпомагане подлежат земеделски стопани, които се задължават да спазват доброволно поети ангажименти за изпълнение на дейности, допринасящи за хуманното отношение към едрите преживни животни и/или дребните преживни животни, които надхвърлят задължителните минимални стандарти на ЕС относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 4, ал. 1 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. е предвидено че, финансовата помощ по тази Наредба се предоставя за изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14. 1 "Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" или подмярка 14. 2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" от мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредбата, броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект. Според чл. 12, ал. 3 от Наредбата, кандидатите трябва да спазват минималните изисквания за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредбата, изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин: 1. е заявил по-голям или по-малък брой животни, респективно по-голям или по-малък размер площи в сравнение с действително отглежданите животни или ползвани площи, и когато това противоречи на разпоредбите на чл. 4; 2. не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1; 3. не спазва изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните; 4. не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Съдът, в съответствие с чл. 2 и чл. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., правилно е приел, че заявителят има възможност да кандидатства за финансова помощ по наредбата за изпълнение на една или комбинация от дейности, включени в мярка 14 "Хуманно отношение към животните"- подмярка 14. 1 "Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" и/или подмярка 14. 2. "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ". В случая земеделският производител е кандидатствал по подмярка 14. 2. "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ". По делото не е било спорно, че отглежданият брой ДПЖ в животновъдния обект е в рамките на определения капацитет. Спорно между страните е дали земеделският производител отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за хуманно отношение към животните за всички животновъдни обекти в стопанството, независимо, че не е поел ангажимент да изпълнява дейностите по чл. 4, ал. 1 за някои от тях. Касационният състав намира, че съдът правилно е приел, че след като земеделският производител е кандидатствал за подпомагане само по подмярка 14. 2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" със 1106 бр. ДПЖ - овце, отглеждани в обект № 5649310006/5871-0168/, преценката за съответствие с изискванията по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 4 за свободна площ за видовете ДПЖ е само по отношение на животновъдния обект, за който се кандидатства за подпомагане, но не и по отношение на изискванията за свободна площ за видовете ЕПЖ, отглеждани в животновъден обект, за който не се кандидатства по подмярката. Текстът на чл. 12, ал. 3 от Наредбата, на който се позовава касаторът, предвижда задължение за стопаните да спазват изискванията за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват дейностите по чл. 4 за всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, а не във всички стопанисвани от тях животновъдни обекти. При положение, че в животновъдния обект, с който жалбоподателката е кандидатствала за подпомагане, не се отглеждат едри преживни животни, изискването по чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредбата е неприложимо. Обстоятелството, че в образеца на заявление за подпомагане/плащане съгласно Приложение № 4 към същата Наредба, независимо за коя подмярка кандидатства, земеделският производител попълва списъка на стопанисваните животновъдни обекти, в които се отглеждат, както ЕПЖ, така и ДПЖ и колко и какви са отглежданите в обектите ЕПЖ и ДПЖ, не налага друг извод. Възраженията в касационната жалба в тази насока не намират опора в нормативната уредба. Тук трябва да се подчертае, че и двата обекта, стопанисвани от заявителката са регистрирани по реда на чл. 137 ЗВМД, т. е. презумира се, че отговарят на изискванията по Наредба № 44 от 22.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Спазването на това изискване е условие за допустимост по чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4, в който е предвидено, че за подпомагане могат да кандидатстват земеделски стопани, когато стопанисваните от тях животновъдни обекти са регистрирани по реда на чл. 137 ЗВМД. Изискването обаче по чл. 10, ал. 4 от Наредбата - броят, видът и категорията на животните да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект е предвидено за животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, а не за всички животновъдни обекти в стопанството. Поради това съдът правилно е приел, че след като жалбоподателката не е кандидатствала за подпомагане по тази подмярка с животновъден обект № 5871-0061, при положение, че има право на избор за коя от мерките да кандидатства за подпомагане и с кой обект, незаконосъобразно административният орган е отказал подпомагане, т. к. същият не отговаря на изискванията за свободна площ на ЖЕ, предвидени в чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от ответната страна за заплащане на разноски, ОД на ДФ "Земеделие" – Плевен следва да заплати на Т. В. сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Заявените и доказани разноски са в минимален размер, поради което възражението за прекомерност на касационния жалбоподател е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,.