Решение № 37 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2017 г.
ВАСI отделение03.01.2019 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151/4.05.2017 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. № 143/2017 г. ОСЪЖДА "Ресен" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Ресен, община Велико Търново, област Велико Търново, ул. "Север" № 2 да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 519,17 лв. /три хиляди и петстотин и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 37 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ресен" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Ресен, община Велико Търново, област Велико Търново, ул. "Север" № 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Добрев, упълномощен с пълномощно на л. 9, против решение № 151/4.05.2017 г. на Административен съд /АС/ – Велико Търново, постановено по адм. д. № 143/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416002450-091-001/30.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, потвърдена с решение № 37/14.02.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Велико Търново при ЦУ на НАП, и то е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 519 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, вр. чл. 182, ал. 2 ДОПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. К. Мундова по съображения, изложени в писмен отговор, и иска да бъде потвърдено решението на АС – Велико Търново, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Велико Търново е бил РА № Р-04000416002450-091-001/30.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, потвърдена с решение № № 37/14.02.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същия на "Ресен" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 78 378, 97 лв. и лихва в размер на 21 260,19 лв. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма по чл. 120 ДОПК, след проведено ревизионно производство, което е възложено със заповед за възлагане на ревизия, издадена от оправомощен за това орган по приходите от директора на ТД на НАП – Велико Търново. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с облагането по ЗКПО съдът е изложил мотиви за това, че основният спорен въпрос по делото е изпълнението на законовите изисквания за признаване правото на преотстъпване на корпоративен данък. На основание чл. 189б ЗКПО ревизираното лице е ползвало преотстъпване на корпоративен данък в размер на 78 378,97 лв. по ГДД по чл. 92 ЗКПО. Изпълнени са изискванията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Правото на преотстъпване на корпоративен данък не е признато от ревизиращите органи на основание чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, тъй като към 31.12.2013 г. дружеството не е платило публични задължения както следва: задължения в размер на 152, 28 лв. за ДДФЛ за месец октомври 2013 г. по декларация обр. 6 с вх. № 040021306688470/25.11.2013 г. и лихви в размер на 0, 42 лв.; задължения в размер на 59, 78 лв. – вноски за ЗО за месец ноември 2013 г. по декларация обр. 6 с вх. № 040021307233548/21.12.2013 г. и лихви в размер на 0, 17 лв.; задължения в размер на 134, 50 лв. - вноски за ДОО за месец ноември по декларация обр. 6 с вх. № 040021307233548/21.12.2013 г. и лихви в размер на 0, 37 лв.; задължения в размер на 66, 26 лв. вноски за ДЗПО за месец ноември 2013 г. по декларация обр. 6 с вх. № 040021307233548/21.11.2013 г. или общо задължения в размер на 413, 78 лв. Видно от констатациите в РА на стр. 4 задълженията за ДОД, ДОО, ЗО и лихви са платени на 06.01.2014 г. Според съда налице е регламентираната в чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО пречка за преотстъпване на данъка, тъй като към 31 декември на 2013 г. дружеството има неплатено публично задължение по декларация, подлежащо на принудително изпълнение, доколкото съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК тя е изпълнително основание. Тъй като нормата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО не съдържа изискване да е започнала процедура по принудително изпълнение, неоснователен е доводът на жалбоподателя, че следва да е била връчена покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 2 ДОПК. Според съда наличието на образувано изпълнително производство за принудително събиране на установено по размер и изискуемо публично вземане, както и изпращането на покана за доброволно изпълнение, са ирелевантни за наличието на пречка по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установените по делото факти административният съд е направил обосновани правни изводи, съответни на приложимите материалноправни норми, след като е обсъдил подробно доказателствата по делото е отговорил на всички наведени в жалбата доводи, възпроизведени отново и в касационната жалба. Правилен е изводът на административния съд за приложимост на нормата на чл. 167 ЗКПО при преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от същия закон, тъй като тя регламентира общо изискване за преотстъпването му като данъчно облекчение по смисъла на чл. 166, от което могат да се ползват само данъчно задължените лица, които стриктно изпълняват данъчните си задължения за своевременно внасяне в бюджета на дължимите данъци и други публични задължения, изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК, а в чл. 189б са регламентирани специалните изисквания, за преотстъпване на същия данък като данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за малки и средни предприятия, които осъществяват дейност по производството на селскостопански продукти. Така предвиденото данъчно облекчение представлява държавна помощ под формата на данъчно предимство за земеделските производители, базирана върху изискванията на Насоките за държавна помощ в селското и горското стопанство за периода 2007 г. – 2013 г. и Регламент (ЕС) 1857/2006 г. от 15 декември 2006 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за Европейска общност, действащ през същия период от време. Поради това съгласно § 41 от ПЗР към ЗИДЗКПО, обн. ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила 1.01.2010 г. данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. С решение С
863 от 11.02.2011 г. на ЕК държавната помощ по чл. 48, ал. 6-7 ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1-4 ЗКПО е призната за съвместима с чл. 107, пар. 3, б. "в" ДФЕС. Във връзка с решение на ЕК С
3186 от 5.06.2013 г., с което помощта е призната за съвместима, с пар. 43 от ДР ЗИД ЗКПО /изм. ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 19.11.2013 г. / е прието, че данъчното облекчение по реда на чл. 189б може да се ползва до 31 декември 2013 г. включително за корпоративния данък за 2013 г. С решение на СЕС от 30 май 2018 г. по дело С-481/17 е прието, че решение С
863 от 11.02.2011 г. на ЕК следва да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже предоставяне на помощ в рамките на посочената схема, поради това, че заявителят не отговаря на предвиденото в националното право условие данъчно задълженото лице да няма публични задължения. Нормата на чл. 167 ЗКПО в нейната ал. 1, т. 1 въвежда ограничение за преотстъпването на корпоративен данък спрямо данъчно задължените лица, които към 31 декември на съответната година имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Безспорно задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски са публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Безспорно дружеството има неплатени такива задължения към 31.12.2013 г. Задълженията на "Ресен" ЕООД са определени по размер и основание от самото дружество в подадените от него декларации обр. 6 по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, заведена в ТД на НАП с вх. № 040021306688470/25.11.2013 г. и вх. № 040021307233548/21.12.2013 г. /ДДФЛ за м. октомври 2013 г. и ЗО, ДОО и ДЗПО за м. ноември 2013 г. / и съгласно чл. 105 ДОПК то е било длъжно да ги внесе в срока, определен в съответния закон /в случая чл. 65 ЗДДФЛ, чл. 7, ал. 1 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗЗО/, но ги е внесло със забава на 6.01.2014 г. За да е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение, е достатъчно наличието на изпълнително основание, предвидено в чл. 209, ал. 2 ДОПК, установяващо задължението по основание и размер, което не е внесено в срок, независимо от това дали на данъчно задълженото лице е изпратена или не покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК /отм. ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г. /. Изложените в този смисъл мотиви от административния съд настоящата касационна инстанция преценява като правилни. Твърдението на жалбоподателя, че задълженията са преведени по сметка на ТД на НАП – Велико Търново на 20.12.2013 г. не се подкрепят от доказателствата по делото. В първоинстанционното производство той е представил платежно нареждане от 20.12.2013 г., но в хода на ревизията е изискана информация от обслужващата банка на ревизираното лице относно датата, на която е нареден от дружеството превода в полза на органите по приходите. Видно от приложеното по делото писмо с вх. № 9707/17.08.2016 г. (папка 4, л. 667) въпросната сума е наредена към ТД на НАП – Велико Търново на 3.01.2014 г. Сумата от 660 лв. е постъпила в единната сметка на ТД на НАП – Велико Търново на 6.01.2014 г., според констатациите в РА (стр. 4). Твърдението за проблем в обслужващата "Ресен" ЕООД банка също не се подкрепя от приобщените в хода на ревизията и съдебното производство документи. Обслужващата дружеството – жалбоподател банка не потвърждава получаване на платежно нареждане от него на 20.12.2013 г., а на 3.01.2014 г. Не се представят от жалбоподателя доказателства за това, че преводът е нареден от него на 20.12.2013 г., но по вина на банката транзакцията не е извършена до 31.12.2013 г., а едва на 3.01.2014 г. Възможно е първоначалното платежно нареждане от 20.12.2013 г. да не е било прието от банката поради сгрешен ЕИК в него на дружеството –наредител и да е прието след отстраняването на тази грешка на 3.01.2014 г., но възприетият от законодателя принцип е, че плащането на задължението се счита извършено на датата, на която е заверена сметката на кредитора, и това се отнася както до търговските правоотношения, така и за плащането на публичните задължения /чл. 75, ал. 3 ЗЗД, чл. 305 ТЗ, чл. 91, ал. 5 ЗДДС, чл. 89, ал. 3 ЗДДС, чл. 8, ал. 3 ЗКПО, чл. 44, ал. 3 ЗАДС, чл. 15, ал. 3 ЗДЗП/. От изложеното следва, че дължимите от ревизираното дружество задължителни осигурителни вноски и ДДФЛ са платени на 6.01.2014 г., т. е. след 31.12.2013 г. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение на Великотърновския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.