Решение № 9814 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2017 г.

Решение № 9814 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от община -Я. срещу решение № 25 от 11.01.2017 г., постановено по адм. дело № 454/2016 г. по описа на Административен съд - Б. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че таксата за водоползване следва да се определя на база цялото количество разрешен обем по разрешителното, а не само върху реално ползваното такова. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло АУПДВ № 21/13.07.2016 г. на Директора на БДЗР-Б. като незаконосъобразен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. Сергиев и адв. Стоянова, които поддържат касационната жалба, а по същество твърдят неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и в писмени бележки по същество. Ответникът по касационната жалба, директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б., редовно призован, не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакувания съдебен акт. Твърди, че изводите на съда съответстват на приложимия материален закон. Таксата за водовземане от повърхностни води е правилно определена според формулата по чл. 8, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.)и чл. 6, ал. 4 от същата тарифа. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на III отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Б. е образувано по жалба на община - Я. срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/13.07.2016 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б., с който по отношение община - Я. са установени допълнително дължими такси за водовземане от повърхностен воден обект - р. Ръждавица с цел "Питейно- битово водоснабдяване група А.": за периода 01.01.20115 г. -31.12.2015 г. - главница в размер на 11 340.00 лв . Съдът е отхвърлил жалбата. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен по смисъла на чл. 195б от ЗВ административен орган, в изискуемата от закона форма. Първоинстанционният административен съд е заключил, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - въпреки направената поправка на една цифра от номера на пратката в известието за доставяне, видно от разменената между страните кореспонденция, е налице редовно уведомяване на адресата на АУПДВ за отпочналото административно производство по издаване на административния акт по смисъла на чл. 26 от АПК. Административният акт съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити, както и подробни мотиви за постановяването му. Съдът е приел, че обжалваният акт е постановен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Развил е съображения, че съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите жалбоподателят, като титуляр на Разрешително за водовземане № 41110036/15.02.2010 г., дължи такса за водовземане от повърхностни води. Тази такса се изчислява годишно на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. Съгласно чл. 194а от ЗВ отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, а при липса на такива /какъвто е конкретният случай/ или при повреда или несертифициране на измервателните устройства, изчисляването на таксата за водовземане се определя на базата на максимално разрешено водно количество в разрешителното за водовземане / чл. 6, ал. 4 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.), но действала към процесния период/ . Базирайки се на заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, съгласно която таксата за водоползване по обжалвания АУПДВ е изчислена по формулата в чл. 8, ал. 1 от Тарифата и е определена на база разрешените водни количества поради липса на замерващо устройство, съдът е приел, че размерът на вземането по АУПДВ съответства на изискванията за изчисляването на дължимата такса за 2015 г., въведени в ЗВ и Тарифата. По тези съображения съдът е заключил, че с оспорения по делото АУПДВ правилно е определен размерът на дължимата такса за водовземане на база разрешения годишен обем на водовземане по разрешителното. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на доказателствата по делото и становищата на страните съдът правилно е определил рамките на спора, който се отнася до начина на изчисляване на дължимата от касационния жалбоподател такса за периода 01.01.2015-31.12.2015 г. и конкретно - дали тази такса се дължи за реално ползвани водни количества, посочени по декларация на титуляра на разрешителното или, при липсата на монтирани измервателни устройства /или поне на сертифицирани такива /, годишната такса за водоползване следва да се определи на база максимално разрешеното годишно водно количество в разрешителното за водоползване. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на основен порок на административния акт - разминаване между изложените в същия фактически и правни основания, както и липса на мотиви на акта. Видно от самите доводи на касатора в касационната му жалба, същият не оспорва изложените в административния акт фактически основания. Обстоятелството, че фактическите основания за издаване на АУПДВ не съответстват съвсем точно на цитираните в същия акт правни разпоредби, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото, съгласно установената съдебна практика определящи са изложените фактически основания спрямо правните такива. Правилно административният съд е заключил, че административният акт съответства на приложимите към датата на издаването му материалноправни разпоредби. При анализа на събраните по делото доказателства, съобразени и с изрични определения на АС-Б. за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 171, ал. 4 от АПК, обосновано административният съд е приел, че в случая, при липса на доказано наличие на монтирани измервателни устройства, съответно - на надлежно сертифицирани такива, годишната такса за водовземане от повърхностни води следва да бъде определена съгласно чл. 6, ал. 4 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.), но действала към процесния период/- т. е. съгласно разрешения годишен обем по разрешението за водоползване. Такава е и базата за изчисляване на таксата за водовземане от повърхности води, определена в чл. 39, ал. 3 от Наредба за ползването на повърхностните води (отм.), действала към процесния период, към която препраща разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ. Доколкото именно по този метод е определена дължимата такса за водоползване в обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, правилно административният съд е заключил, че постановеният административен акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,