Решение № 1928 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10995/2008 г.

Решение № 1928 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10995/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е във фазата на втора касация и е образувано след като с Решение № 4970/18.05.2007 г. състав на ВАС I А отделение по адм. д. № 334/07 г. е отменил решението от 27.10.2006 г. по адм. д. № 246/06 г., връщайки делото на Пловдивския окръжен съд (ПОС) за ново разглеждане от друг състав. С решение № 267/30.06.08 г. ПОС, АО, трети състав по адм. д. № 367 по описа за 07 г. на този съд е постановил следното: Отменя ДРА № 1103/ 30.11.2005 г. на ТД - Хасково, в частта в която е потвърден с Решение № 87/06 г. на РДД - Пловдив относно определеното на Борис Костадинов Лазаров данъчно задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. за разликата от 21 706,15 лв. до 25 506,15 лв., както и за начислената лихва за разликата от 9 880,15 лв. до 11 609,83 лева; ОТХВЪРЛЯ жалбата на Лазаров в останалата обжалвана част относно определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. до размера на 21 706,15 лв. и лихви до размера на 9 880,15 лв., както и относно определените данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 2 650,78 лв. и начислени лихви в размер на 267,28 лв.; ОСЪЖДА Борис Лазаров да заплати на дирекция "ОУИ" на НАП - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 912,70 лева. Директорът на "ОУИ" - гр. Пловдив оспорва решението на ПОС в частта, с която е отменен частично ДРА, твърдейки че решението е неправилно. Счита, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Според касатора приложените по делото доказателства не дават основание да се приеме, че получените и внесени в касата на едноличния търговец средства са предоставени на Лазаров от Искра Хеджази по договор от 1997 година. Не били представени документи за приемо - предаване на сумата, както и документи за обмяната на валутата. Не е посочен актуален адрес на Искра Хеджази за да бъде разпитана по делото. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в тази негова част и отхвърляне на съответната част от жалбата на Лазаров, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Срещу касационната жалба е подадено писмено възражение от Борис Лазаров, чрез адв. Б. Захариев. Борис Лазаров оспорва решението на ПОС в частта, отхвърляща жалбата му срещу ДРА, като постановено при наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 220, ал. 1 ГПК отм.), необоснованост. В конкретния случай със силата на пресъдено нещо (СПН) се ползвал и фактът на получаване от страна на Лазаров на сума в размер на 96 000 британски паунда въз основа на подготвителния договор от 7.11.1997 година. Допълва се, че решението влиза в сила не само със своя диспозитив, но и с решаващите си мотиви. В нарушение на съдопроизводствените правила ПОС не обсъдил договора от 7.11.1997 година. Този договор следвало да бъде преценен в съвкупност заедно с останалите събрани доказателства. Освен това съдът не изложил в решението си мотиви по отношение валидността на ДРА, въпреки че Лазаров е направил оплаквания относно нищожността на административния акт. Касаторът иска да бъде отменено първоинстанционното решение в оспорената част, след което да бъде прогласена нищожността на ДРА или алтернативно същият да се отмени като незаконосъобразен. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. В производството по адм. д. № 367/07 г. при новото разглеждане на делото окръжният съд е установил следното: През ревизираната 2001 г. от Б. Лазаров са направени две вноски в ЕТ "Комфорт - Борис Лазаров" с ПКО общо в размер на 147 014 лв., отчетени по сметка 111, а през 2004 г. Лазаров е внесъл с 1 бр. ПКО сумата от 77 595,72 лв., отразена по сметка 501. Ревизионното производство се е развило при особените случаи за определяне на данъчните задължения по реда на чл. 109, ал. 1 и сл. ДПК (отм., но приложим за периодите). Между Лазаров и Искра Хеджази е водено арбитражно дело по претенция на Хеджази, оформена като частичен иск за връщане на даденото по договор от 7.11.1997 година. По делото са представени документи от арбитражното дело, включително решението по спора, въз основа на които окръжният съд е направил извод, че адв. Бакалов е бил упълномощен да осъществява процесуални действия пред Арбитражния съд. Пълномощникът на Хеджази е разпитан, като свидетел, но показанията му са дадени в съответствие с предвидените ограничения в Закона за адвокатурата. По силата на арбитражното решение от 22.05.06 г. ПОС е установил съществуващо задължение на Лазаров да върне на Хеджази сумата от 10 000 лв., произтичащо от сключения между тях договор, откъдето е направен извод, че фактическите констатации на процесния ДРА са опровергани само до размера на тази сума, тоест произходът й е доказан. Сумата е съобразена за отчетната 2001 г., като най - близка до 1997 година. С посочените 10 000 лв. съдът е редуцирал ФР, определяйки друга облагаема основа за 2001 г. и съответстващото й данъчно задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). В хипотезата на съразмерност и след компенсация, ПОС е присъдил на Д "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 912,70 лева. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: По жалбата на "ОУИ" - гр. Пловдив: В изпълнение на отменителните указания на ВАС, при новото разглеждане на делото са изискани и са приложени документи от воденото между Лазаров и Хеджази арбитражно дело. На базата на събраните писмени доказателства е направен обоснован извод, че сумата в размер на 10 000 лв., (с която е редуцирана данъчната основа за 2001 г.), е внесена от Лазаров в касата на ЕТ "комфорт - Борис Лазаров" и е предоставена преди това на Лазаров от Искра Хеджази съгласно договора, сключен през 1997 година. Твърдението на касатора за липсата на приемо - предавателни документи касае взаимоотношенията между Лазаров и Хеджази във връзка със сключване и изпълнение на договора от 1997 година. Този въпрос обаче е разрешен с арбитражното решение от 22.05.2006 г. и е недопустимо новото пререшаването на спора за сумата в посочения размер. В този смисъл окръжният съд е зачел правните последици, произтичащи от цитираното решение на АС на БТПП, приемайки за установено че описаните по - горе 10 000 лв. са били дадени на Лазаров от Хеджази по договора от 1997 година. Въпреки положените от окръжния съд усилия Хеджази не е разпитана по делото, но като свидетел е разпитан нейния пълномощник, който е заявил пред съда, че няма данни арбитражното дело да е водено за целите на данъчното производство. По жалбата на Борис Лазаров: Оплакването на касатора във връзка с твърдяната от него нищожност на ДРА е неоснователно. В Решение № 267/30.06.2008 г. на ПОС липсват мотиви по този въпрос, но поради обстоятелството че делото е във фазата на втора касация, то такива съображения следва да бъдат изложени от настоящия състав на ВАС, I А отделение. Касационната инстанция приема за установено, че заповедта за възлагане на данъчна ревизия е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, респективно в хипотезата на делегирана компетентност. На основание чл. 235, ал. 2 ДПК (отм.) териториалният данъчен директор в ТДД - Хасково е упълномощил със заповед № 53/23.08.2004 г. данъчните органи, заемащи длъжността "началник сектор Данъчни ревизии и проверки" в ТДД - гр. "Хасково" да издават АВДР по чл. 68, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.). АВДР № 795/27.07.05 г., АВДР № 1103/24.10.2005 г. са издадени от Елена Бойчева на длъжност началник сектор "Проверки и ревизии" при ТДД - Хасково. В подкрепа на този факт е допълнителното споразумение № 27445/23.08.2004 г. за изменение трудовото правоотношение на Бойчева. Преценявайки съдържанието на понятията "проверки" и "ревизии", употребено в заповедта по чл. 235, ал. 2 ДПК (отм.) и в АВДР, настоящият касационен състав счита че в тях се посочва един и същи орган, още повече че липсват убедителни доказателства за противния извод. Твърдението от касационната жалба, че окръжният съд не е съобразил обективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение, е неоснователно. При постановяване на оспорената част от решението си окръжният съд не е нарушил разпоредбите на чл. 220, ал. 1, чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.) в соченият от адв. Захариев смисъл. Видно е от диспозитива на арбитражното решение, че с него Борис Лазаров е осъден да заплати на Искра Хеджази сумата в размер на 10 000 лв., представляваща част от 96 000 GBP, дадени като парична вноска по сключен подготвителен договор от 7.11.1997 година. Правилото за силата на пресъдено нещо в арбитражния процес следва по аргументи, изведени от чл. 41, ал. 3 на Закона за международния търговски арбитраж и съответстващите разпоредби на ГПК. В теорията и в практиката се приема, че предметът на делото е спорното материално право, претендирано от ищеца. При облигационните парични притежания, предявяването на частичен иск въвежда като предмет част от претендираната парична сума. С диспозитива на арбитражното решение от 22.05.06 г. е разрешен спора само за сумата в размер на 10 000 лв., каквато е била частичната искова претенция. Следователно обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат в процесния казус (по който искът съзнателно е предявен частично) само констатацията, направена в диспозитива на решението за даване по договора от 7.11.1997 г. на парична вноска в размер на 10 000 лева. Както е указано в ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ВКС, при уважаването на частичен положителен иск, ищецът може да предяви нов иск за разликата. Ако се възприеме становището на пълномощника на касатора, че силата на пресъдено нещо на арбитражното решение от 22.05.2006 г. обхваща индивидуализиращият правоотношението факт - получаване от страна на Борис Лазаров на цялата сума в размер на 96 000 британски паунда по договора от 7.11.1997 г., то това би създало процесуална предпоставка, препятстваща последващото производство по иска за горницата над 10 000 лева. В допълнение на горното може да се посочи още, че в рамките на евентуално образувано производство за присъждане на разликата над 10 000 лв. ищецът не би могъл да се позове на силата на пресъдено нещо, формирана по уважения преди това частичен иск. В този смисъл производството по иска за разликата би било допустимо именно поради липсата на отвод за пресъдено нещо, формирано с актът, приключващ само спора по частичния иск. Доводът на адв. Захариев, че решението влиза в сила и с решаващите си мотиви е неоснователен. Подробни указания по този теоретиче нвъпрос се съдържат в т. 18 на ТР № 1/4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 година. Оплакването на касатора за необсъждане на подготвителния договор също е неоснователно. В първоинстанционното решение изрично е отбелязано, че арбитражното дело е водено с цел връщане на даденото по договора от 7.11.1997 година. Решението на ПОС е правилно, не са налице отменителни основания и то трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, I А отделение