Решение № 5399 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2012 г.

Решение № 5399 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на УЧЕ ДЖОН, гражданин на Нигерия, против решение № 2332 от 2.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2997 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на УЧЕ ДЖОН, гражданин на Нигерия против решение № 47 от 24.01.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните норми и след обсъждане на посочените в рамките на производството факти. От фактическа страна съдът е приел, че, че чужденецът Уче Джон е гражданин на Н., етническа принадлежност - игбо /ибо/, религия - католик, е женен за българската гражданка За първи път е поискал предоставяне на статут на статут на бежанец с молба вх. № 3234 от 8.12.2005 г. С Решение № УП-333/9.12.2005 г. интервюиращ орган при ДАБ е отказал предоставянето на статут и това решение е потвърдено с решение на Софийски градски съд. Втората молба за закрила е с вх. № 864/26.03.2007 г. С решение на интервюиращ орган, № УП-33/12.06.2007 г. е прекратено производството, а жалбата срещу този акт е отхвърлена с Решение № 45/12.06.2007 г. на Административен съд София-град. За трети път е поискал статут с молба вх. № 2258/12.07.2007 г. С решение № УП-88/16.07.2007 г. на интервюиращия орган при РПЦБ-С. молбата е отхвърлена, а решението е потвърдено с решение от 15.09.2007 г. на Административен съд София-град. Производството пред ДАБ във връзка с четвъртата молба, вх. № 4096/11.12.2007 г. е приключило с Решение № УП-155/11.12.2007 г. на интервюиращия орган, който отново е отхвърлил същата, с АССГ е потвърдил решението. Подадена е и пета молба (вх. № 959/11.08.2008 г.), която също е оставена без уважение, с Решение № УП-99/13.08.2008 г. на интервюиращ орган при ДАБ. С рег. № УП 2308/25.05.2011 г. Уче Джон е подал нова молба за статут. Проведено е интервю на 10.08.2011 г., по време на което той е заявил, че няма нови обстоятелства от съществено значение за него и за страната му на произход. Постановеното във връзка с тази молба решение на интервюиращ орган е обявено за нищожно от АССГ, с решение по адм. дело № 7438/2011 г. и преписката е върната на председателя на ДАБ за произнасяне в производство по общия ред, предвиден в ЗУБ. Председателят е постановил оспореното и предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство Решение № 47 от 24.01.2012 г., с което за поведен път е отказал да предостави на Уче Джон. статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението на Административен съд - София град е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е преследван по причини посочени в чл. 8 и даващи основание да се предостави статут на бежанец. Не са налице изискванията на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не са налице тежки посегателства на чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "В" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история жалбоподателят не съобщава за такова насилие срещу него. Правилно съдът приема, че даденото с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕО (понастоящем - Съд на Европейския съюз) тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Според решението на Общностния съд текстът на чл. 15, б. "в" трябва да се тълкува в смисъл, че, дори да не представя конкретни доказателства (или представените да не са достатъчно убедителни), "съществуването на заплахи може по изключение да се счита за установено, но само когато "степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Актуалната ситуация в Нигерия. не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". По изложените причини, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд