Решение № 2065 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Инвест 2020 АД чрез адв. Мянева, срещу Решение 2791 от 25.03.2024 г., постановено по адм. д. 2902/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС-Пловдив), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001620004464-091-001 от 10.06.2021 г., поправен с РА П-22221421115493-003-001 от 01.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 485 от 10.09.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който са установени задължения за ДДС като последица от непризнат данъчен кредит в размер на 215 532,30 лв., ведно с лихви за забава в размер на 51 714,75 лв., както и лихви за просрочие на ДДС по СД по ЗДДС в размер на 6,62 лв.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че събраните доказателства по делото не са обсъдени от АС - Пловдив по отделно и в тяхната съвкупност. Подробно аргументира тезата си за доказани доставки на стоки и услуги от доставчиците Алма 54 ЕООД, Алфа Програм Консулт" ЕООД, Венита Трейд 2018" ЕООД, Делфина 77" ЕООД, Ди Енд Ем Феър Комерс ЕООД, Инвест Груп 2012" ЕООД, Интернешънъл Билдинг Строй ЕООД, ММК Консулт 2019" ЕООД, Сими 2019 ЕООД и ТСМ Груп 2019 ЕООД. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяна на процесния РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно иска обявяване на нищожност на процесния РА. Прави искане за преюдициално запитване. Претендира разноски за двете съдебни производства. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Новакова оспорва същата, претендира оставяне в сила на решението и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Пловдив е бил РА Р-16001620004464-091-001 от 10.06.2021 г., поправен с РА П-22221421115493-003-001 от 01.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 485 от 10.09.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Инвест 2020 АД не е признат данъчен кредит в размер на 215 532,30 лв., с прилежащи лихви в размер на 51 714.75 лв. и лихви за просрочие на ДДС по СД по ЗДДС в размер на 6,62 лв.

Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Основан на заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е изводът му за валидност на акта, като издаден от компетентни органи по приходите и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено от компетентен орган по приходите. Прието е, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на доказателствата, събрани по ревизионната преписка и в хода на съдебното производство, заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ) и свидетелските показания, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден в съответствие на материалноправните разпоредби на ЗДДС.

Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди от 01.10.2017 г. до 30.11.2017 г., от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. и от 01.05.2018 г. до 30.09.2020 г., през които дружеството извършва икономически и финансови консултации; проучвания и помощ при обществени поръчки; счетоводни услуги и отдаване под наем на собствени обекти в гр.Пловдив, ул. Владая 4.

Съдът е приел за законосъобразен РА относно отказания данъчен кредит по подробно описаните фактури в РД фактури с предмет стоки и различни видове услуги /СМР, ремонтни дейности, консултантски, помощни финансови, счетоводни услуги и др./, издадени от Алма 54 ЕООД, Алфа Програм Консулт" ЕООД, Венита Трейд 2018" ЕООД, Делфина 77" ЕООД, Ди Енд Ем Феър Комерс ЕООД, Инвест Груп 2012" ЕООД, Интернешънъл Билдинг Строй ЕООД, ММК Консулт 2019" ЕООД, Сими 2019 ЕООД и ТСМ Груп 2019 ЕООД, като се е мотивирал, че липсват съпътстващи документи по процесните доставки за установяване на реалното им извършване.

По отношение на доставките за различни видове услуги /консултантски, счетоводни и финансови / АС-Пловдив е акцентирал върху липсата на договори за извършване на процесните услуги. Мотивирал се е с наличието на бланкетно и общо съдържание на констативните протоколи към фактурите, от които не се установява видовете, количествата и стойностите на извършената работа. Посочил е, че липсва и кадрови ресурс за изпълнение на този вид услуги.

Във връзка със стоките АС Пловдив е формирал извод за недоказаност да реалното извършване на доставките по тези фактури.

Съдът е възприел съображенията на органите по приходите, че фактурите са с невярно съдържание и не могат да обосноват като редовен документ разхода, посочен в тях. Подчертал е, че плащането по фактурите и счетоводните записвания не удостоверяват получаване на стоката/услугата. Решаващият състав се е позовал на решения на Съда на ЕС по дело С-18/13, С-643/11, С-342/87, С-454/98.

Първостепенният съд е обобщил, че доставките по процесните фактури не са реално осъществени, респективно по отношение на същите не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 6 и чл. 6 и 9 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице.

АС-Пловдив е съобразил, че ревизираното дружество не е превело в приход на бюджета декларирания от него резултат за периодите ДДС за внасяне в законоустановения срок и приел за законосъобразно определени с РА начислените лихви в размер на 6,62 лв.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

На първо място, необосновано касаторът поддържа наличието на невалидност на квалифицираните електронни подписи на приходните органи, подписали съответните документи, в това число и ревизионния акт.

От съвкупния анализ на доказателствата по настоящото дело и с оглед заключението на СТЕ, се установява, че РА, РД и ЗВР са действителни, включително заради подписването им с валидни електронни подписи и отсъствието на пороци в квалифицираните удостоверения на електронните подписи. Съгласно разпоредбата на чл. 28, т. 1 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО квалифицираните удостоверения за ел. подписи следва да отговарят на изискванията, предвидени в Приложение І, а чл. 28, т. 2 от Регламента гласи, че квалифицираните удостоверения за ел. подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение І. /В Приложение І, б. в е предвидено, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат най-малко името на титуляря, но никъде не е предвиден изискване за посочване на ЕГН на титуляря на КЕП/. С оглед разпоредбата на чл. 28, т. 3 квалифицираните удостоверения за електронни подписи могат да включват допълнителни незадължителни специфични данни, каквито в настоящия случай фигурират и съгласно изр. второ тези данни не засягат оперативната съвместимост и признаването на квалифицираните електронни подписи. По категоричен се установява наличието на свързаност между белезите, индивидуализиращи съответния служител и издадения КЕП.

Във връзка с приложението на материалния закон съдът приема следното:

Според националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на приемо-предаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

Решението е правилно в частта, с която е приет за материалнозаконосъобразен процесният РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на Инвест 2020 АД в размер на 202 623,11 лв., включващ лихвите за забава, както следва: по 3 бр. фактури за м.08. 2018 г., с предмет консултантски услуги, издадени от Ди Енд Ем Феър Комерс ЕООД, 8 бр. фактури за м. 12.2018 г. с предмет консултантски услуги, издадени от Интернешънъл Билдинг Строй ЕООД, 38 бр. фактури от м.10.2017 г. до м.07.2018 г. с предмет финансови, консултантски и счетоводни услуги, издадени от Инвест Груп 2012" ЕООД, 53 бр. фактури от м.08.2018 г. до м.05.2019 г. вкл., с предмет консултантски услуги, издадени от Делфина 77" ЕООД, 15 бр. фактури от м.02.2020 г. до м.09.2020 г. с предмет консултантски услуги, издадени от Алфа Програм Консулт" ЕООД, фактури 43 от 09.06.2019 г., 49 от 22.06.2019 г., 59 от 27.06.2019 г. и 53 от 25.06.2019 г. с предмет услуги по протокол за строително-ремонтни дейности, издадени от ТСМ Груп 2019 ЕООД, както и по отношение на определените с РА на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК лихви в размер на 6,62 лева за късно внасяне на дължим ДДС за определени данъчни периоди.

В останалата част относно приетия за материалнозаконосъобразен РА относно отказания данъчен кредит в общ размер на 64 623,94 лева, включващ и лихвите за забава, по доставките на услуги/стоки по: 4 бр. фактури от м.01.2020 г., м.08.2020 г. и м.09.2020 г. с предмет офис обзавеждане втора употреба, издадени от ММК Консулт 2019" ЕООД; фактура 76 от 16.10.2017 г. и фактура 77 от 01.11.2017 г. с предмет опаковъчни машини, издадени от Инвест Груп 2012" ЕООД; фактури 21 от 07.06.2019 г., 35 от 14.06.2019 г. и 67 от 30.06.2019 г. с предмет услуги по протокол за строително-ремонтни дейности, издадени от ТСМ Груп 2019 ЕООД; фактура 8 от 05.02.2020 г., с предмет строително-ремонтни услуги, издадена от Алма 54 ЕООД; фактури 1 от 03.08.2018 г. и 3 от 10.10.2018 г. с предмет услуги по договор, издадени от Венита Трейд 2018" ЕООД и 18 бр. фактури от м.07.2019 г. до м. 12.2019 г. с предмет строително - монтажни работи, издадени от Сими 2019 ЕООД / посочени на стр. 15 16 от РД/, решението е неправилно и следва да се отмени, като бъде отменен и РА в посочените му части.

1. Във връзка с доставката на финансови, консултантски и счетоводни услуги.

Правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на услуга възниква с реалното изпълнение на услугата, резултатът от която следва да е налице при получателя.

В случая спорните фактури с предмет финансови, консултантски и счетоводни услуги, издадени от Ди Енд Ем Феър Комерс ЕООД, Интернешънъл Билдинг Строй ЕООД, Инвест Груп 2012" ЕООД, Делфина 77" ЕООД, Алфа Програм Консулт" ЕООД и ТСМ Груп 2019 ЕООД са съпътствани от формални приемо - предавателни протоколи, без конкретизация за извършената услуга.

Изпълнението на услугата трябва да може да се проследи, като ревизираното дружество, което претендира благоприятните за себе си последици, следва да притежава всички необходими документи в тази насока, от които да се установява какво е съдържанието на услугата, кой, кога и къде я е изпълнил, които в настоящия случай, противно на доводите в касационната жалба, не са ангажирани от ревизирания. По делото не са налични сключени договори за услугите, от които да се установи възникването на облигационна връзка между възложителя и изпълнителя, за да бъде индивидуализиран предметът на услугите, нейните параметри, условия и ред за изпълнение. Бланкетните по своето съдържание приемо-предавателни протоколи във връзка с изпълнението на услугите не са достатъчни за установяване на конкретни параметри и вид на фактурираните услуги, така че да се идентифицират измерители на резултата от тях. Липсва писмена следа относно упоменатата ангажираност в брой часове във връзка с вида на съответната услуга, вкл. не е представена и водена кореспонденция по email или по др. начин.

Неоснователно е възражението на касатора, според което получените доставки от Инвест 2020 АД, престирани от Алфа Програм Консулт" ЕООД, Делфина 77" ЕООД, Инвест Груп 2012" ЕООД са използвани за последващи облагаеми доставки към клиента Д.Р.А.К. ЕООД, доколкото за същия било постановено влязло в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен ревизионния акт на Д.Р.А.К. ЕООД.

Следва да се посочи, че издадените процесни фактури от гореописаните доставчици са с неясен предмет и не могат да се обвържат с конкретни договори, проверявани през ревизирания период, за който е отменен РА на Д.Р.А.К. ЕООД с влязло в сила решение 9374 от 09.10.2023 г. по адм. дело 2392/2023 г. по описа на ВАС. Обосновано АС-Пловдив се е позовал на липсата на данни резултатът от нея да е наличен при ревизирания или да е отреден в последващата негова облагаема дейност.

Тъй като липсата на достатъчно информация във фактурата и съпътстващите я документи е пречка за установяване наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС, то това право може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на облагаеми доставки, които разполагат с непълни фактури. В посочения смисъл е и решението на Съда на ЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, P. T. SA.

От друга страна, осчетоводяването на процесните доставки е само косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове несъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Ето защо обосновано административният съд не е ценил заключението по ССчЕ. Съгласно чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда с другите доказателства по делото.

С оглед на горното, при правилна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон АС Пловдив е обосновал извод за законосъобразност на РА в посочените му части.

1. Касационната инстанция не споделя мотивите на първостепенния съд за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки на стоки и услуги по долупосочените фактури, издадени от ММК Консулт 2019" ЕООД, Инвест Груп 2012" ЕООД, ТСМ Груп 2019 ЕООД, Алма 54 ЕООД, Сими 2019 ЕООД и Венита Трейд 2018" ЕООД.

Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от Съда на ЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е застъпено и в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране, допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. В конкретния случай следва да се отчете и тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама.

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по категоричен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС или услугата е извършена и резултатът е предаден от доставчика на получателя чл.9, ал. 1 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки.

Съобразно така установеното, следва да бъде разгледан предметът на всяка една от фактурираните доставки, които общо са разгледани от съда и за които необосновано е прието, че не са действително осъществени.

2.1 По отношение на доставките на стоки по фактури 25 от 29.01.2020 г., 24 от 24.01.2020 г., 0000000046 от 10.08.2020 г., 0000000048 от 28.09.2020 г. с предмет офис обзавеждане втора употреба ( бюро, шкаф, диван, кухненси плот, барплот, стол, офис маса и др.), с ДДС в размер на 3 484 лева, издадени от ММК Консулт 2019" ЕООД, както и по фактури 76 от 16.10.2017 г. и 77 от 01.11.2017 г. с предмет опаковъчни машини, издадени от Инвест Груп 2012" ЕООД, с ДДС в размер на 2920 лева.

При условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху определените по рода си вещи се прехвърля при определянето им по общо съгласие или от момента на предаването им. В случая представените стокови разписки съдържат необходимите реквизити - дата и място на предаване, страни, вид и количество на стоката, подписи на приемащ и предаващ, поради което са годно доказателство за установяване предаването на стоките от доставчиците на ревизираното дружество.

Основателно касаторът сочи, че транспорт по сделката между Инвест 2020 АД и Инвест Груп 2012" ЕООД не е бил необходим и не е бил ползван. Предметът по фактурите, издадени от Инвест Груп 2012" ЕООД са движими вещи- опаковъчна машина Lari /втора употреба/ и единичен матричен комплект към тази машина, които се намирали в производствения цех на доставчика, находящ се в гр.Пловдив ул. Владая 4, която сграда е собственост на ревизираното дружество и съгласно договор за наем от 01.06.2017 г. е била ползвана от доставчика. В тази връзка след предаването им те остават в помещение, което е собственост на Инвест 2020 АД.

2.2 По отношение на доставките на услуги по фактури 21 от 07.06.2019 г., 35 от 14.06.2019 г. и 67 от 30.06.2019 г. с предмет услуги по протокол за строително-ремонтни дейности, издадени от ТСМ Груп 2019 ЕООД, фактура 8 от 05.02.2020 г., с предмет строително-ремонтни услуги, издадена от Алма 54 ЕООД, фактури 1 от 03.08.2018 г. и 3 от 10.10.2018 г. с предмет услуги по договор, издадени от Венита Трейд 2018" ЕООД и 18 бр. фактури от м.07.2019 г. до м. 12.2019 г. с предмет строително - монтажни работи, издадени от Сими 2019 ЕООД.

В хода на ревизионното производство от ТСМ Груп 2019 ЕООД, Алма 54 ЕООД и Сими 2019 ЕООД са представени процесните фактури, придружени с констативни протоколи ( за ТСМ Груп 2019 ЕООД) и актове обр. 19 (за Алма 54 ЕООД и Сими 2019 ЕООД). Така представените документи съдържат достатъчно данни за вида на извършените СМР, количество, единична стойност и обща стойност. Същите са надлежно номерирани, датирани със записани индивидуализиращи данни на лицата, предали и приели съответно извършената ремонтна дейност, двустранно подписани. Посочен е и обектът, в/на който са извършвани услугите. Така отразените данни кореспондират изцяло с писмените обяснения, дадени от ревизираното лице и доставчиците. Установено е, че материалите за услугите са били за сметка на Инвест 2020 АД, а от доставчиците е ползван само труд, обратно на твърдяното от приходните органи.

Във връзка с доставките на услуги по фактури 1 от 03.08.2018 г. и 3 от 10.10.2018 г., издадени от Венита Трейд 2018 ЕООД с предмет услуги по договор - проучване предшестващо състояние на техника на метод за преработка на хранителни отпадъци и инсталация за тяхната преработка, описание техническата същност на изобретението, предоставяне практически примери за изпълнение па изобретението и оформяне патентни претенции относно изобретението, съставляващо метод за преработка на хранителни отпадъци и инсталация за тяхната преработка, с ДДС в размер на 19 558,30 лв., в хода на ревизионното производство са представени договор за поръчка от 24.07.2018 г. и приемо-предавателен протокол. Възложените на Венита Трейд 2018" ЕООД дейностите са детайлизирани в договора. Те са относими за изобретение с наименование метод за преработка на хранителни отпадъци и инсталация за тяхната преработка и включват: да се проучи същност, техническо състояние, изпълнение на това изобретение, и да се оформят патентните претенции.

Документът с наименование Метод за преработка на хранителни отпадъци и инсталация за тяхната преработка е представен и приет от съда в о.с.з. на 08.02.2023 г. Представен е и двустранно подписан протокол с индивидуализиране на услугата. Описаните писмени документи не са оспорени от приходната администрация.

Съвкупният анализ на писмените доказателства обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Поради това не би могло да се приеме, че доказателствената сила на частните документи следва да се изключи a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Освен договорите, фактурите, протоколите, безспорно установените плащания в брой за всяка една от доставките, информационна следа за получаването на същите от вида на процесните се съдържа в счетоводството на ревизираното лице и на доставчиците, съгласно заключението на ССчЕ.

Въпросът за кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците в случаи като настоящия, при които се оспорва от приходните органи извършването им именно от доставчиците, издали фактурите, е коментиран от Съда на ЕС в редица негови решения Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth, т. 45, Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и Peter David, т. 66, Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. Пен, т. 32, Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 47. Във всички тях се приема, че обстоятелствата, че доставчиците не са разполагали с персонал, материали и активи, необходими за извършването на услугите, разходите за услугите не са намерили счетоводно отражение в счетоводството им, не са декларирали работниците си, не са разполагали със стоките, предмет на доставката, и с транспорт, за да ги доставят, не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако приходните органи не докажат, че данъчнозадълженото лице е разполагало с данни за извършена данъчна измама от доставчика/доставчиците или пък самото то извършва такава. От получателя по доставката не може разумно да се очаква да разполага с данни за начина, по който доставчикът му е организирал и осъществява своето занятие и дали се придържа стриктно към нормативните изисквания, които го регулират.

В разглеждания случай данъчна измама не е установена нито от приходните органи, нито от първостепенния съд, което обуславя неправилност на извода на съда за недоказаност на действителното извършване на доставките на процесните стоки и услуги от гореописаните доставчици. Нито констатациите на ревизионен акт, нито мотивите на съдебно решение могат да почиват на предположения, а само на доказани факти и обстоятелства, преценени в съвкупност и с всички събрани доказателства и доказателствени средства.

Съобразно така изложеното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в посочените части, АС Пловдив е постановил неправилно решение и същото следва да се отмени, като бъде отменен РА и в описаната част.

1. Правилно първостепенният съд е приел за законосъобразно определени на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК лихвите в размер на 6,62 лв., тъй като в хода на ревизионното производство е установено, че за данъчни периоди м.10.2017 г., м.11.2017 г, м.01.2018 г., м.12.2018 г., м.11.2019 г., м. 12.2019 г. и м.09.2020 г. дружеството не е превело в приход на бюджета декларирания от него резултат за периодите ДДС за внасяне в законоустановения срок.

1. По отношение на искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:

Настоящата касационна инстанция намира, че не са налице основания да бъде уважено направеното с открито съдебно заседание искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно участие като страна по делото на трето лице, което е доставчик по сделките с адресата на акта.

Съгласно чл. 159, ал. 1, изр. 1 ДОПК съдът разглежда жалбата с участие на страните и съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК при разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. В производството по оспорване на РА пред съда не участват трети лица.

В този смисъл като съобрази националната правна уредба досежно страните в съдебното производство по оспорване на РА, така отправеното преюдициално запитване следва да се остави без уважение. Последното следва да има за предмет тълкуване на конкретна правна норма от правото на ЕС в контекста на определена националноправна уредба, за да се провери въз основа на това тълкуване дали има противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. Видно от смисъла на зададения въпрос, отговорът на същия като неотносим няма да внесе яснота в смисъла на разпоредби и актове от правото на Европейския съюз, които да имат значение за правилното решаване на спора. Поради това и на основание чл. 629, ал. 2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК искането следва да се остави без уважение.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу РА относно отказания данъчен кредит в размер на 64 623,94 лева /главница и лихви/ по фактури 25 от 29.01.2020 г., 24 от 24.01.2020 г., 0000000046 от 10.08.2020 г., 0000000048 от 28.09.2020 г., издадени от ММК Консулт 2019" ЕООД, по фактура 76 от 16.10.2017 г. и фактура 77 от 01.11.2017 г., издадени от Инвест Груп 2012" ЕООД, по фактури 21 от 07.06.2019 г., 35 от 14.06.2019 г. и 67 от 30.06.2019 г., издадени от ТСМ Груп 2019 ЕООД, по фактура 8 от 05.02.2020 г., издадена от Алма 54 ЕООД, по фактури 1 от 03.08.2018 г. и 3 от 10.10.2018 г., издадени от Венита Трейд 2018" ЕООД и 18 бр. фактури от м.07.2019 г. до м. 12.2019 г., издадени от Сими 2019 ЕООД, като бъде постановено друго с отмяна на РА в посочената част. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

По разноските: С оглед частичното отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесния РА в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъдят общо разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3400 лева за двете съдебни инстанции. Това означава, че решението следва да се отмени в частта на присъдената в полза на НАП сума за горницата над 1700 лева и да се присъдят 1700 лева за касационното производство. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е формиран с оглед тълкуването, дадено с Решение на Съда на ЕС по дело по дело С - 438/22 на Съда на ЕС и конкретните процесуални действия по осъществена защита от страна на ответната страна в рамките на първоинстанционното и касационното производство, като се съобрази и максималният размер на дължимата държавна такса за касационно обжалване по този вид дела.

В полза на Инвест 2020 АД следва да се присъдят разноски в общ размер на 663,67 лева за двете съдебни инстанции относно претендирани и направени разноски за държавни такси, възнаграждения за вещи лица съразмерно на уважената част от жалбата.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адв. Мянева следва да се присъди адвокатско възнаграждение за съдебното производство в общ размер на 6800 лева съобразно уважената част от жалбата. За определяне на този размер следва да се съобрази предмета на делото, процесуалните действия на процесуалния представител и направеното възражение на ответната страна за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение в размер на 15 336 за всяка инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,