Решение № 14537 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2013 г.
ВАСПетчленен състав05.11.2013 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 5046/10.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12737/2012 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14537 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - гр. София, представлявана от председателя й Евгения Харитонова и от "Енерго-Про-Мрежи" - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Стефан Цеков срещу решение № 5046/10.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12737/2012 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение. И двамата касатори не са доволни от посоченото решение, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на комисията за определяне на временни цени на фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 кW в частта за раздел III, т. 12 с определена временна цена 189,38 лв. МВтч. И в двете касационни жалби са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение на всички, визирани в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, подробно изложени и систематизирани в жалбите. Ответниците по касационните жалби Ей и Ес Солар България Фокс" ЕООД, "Ей и Ес Солар България Геран" ЕООД, "Ей и Ес Солар България Монтан" ЕООД, "Ей и Ес Солар България Океан" ЕООД, "Ей и Ес Солар България Ренар" ЕООД и "Ей и Ес Солар България Вило" ЕООД всичките със седалище и адрес на управление гр. София чрез процесуалния си представител адв. Диана Колева ги оспорват. Изразено е становище за прекратяване на делото, тъй като касационните жалби не подлежат на разглеждане поради обстоятелството, че вече има влязло в сила решение на петчленен състав на съда относно отмяната на посоченото решение на ДКЕВР в частта за раздел III, т. 12. Ако съдът не възприеме тази теза, адв. Колева настоява обжлаваното решение да се остави в сила като правилно по съображения, развити в депозирания в касационното производство писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби, а решението на съда като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и поради това подлежи на обезсилване поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за валидността на съдебното решение, предмет на обжалване. Затова, когато се установи неговата невалидност на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението като недопустимо подлежи на обезсилване и производството се прекратява. В касационното съдебно производство е представено решение № 8937/19.06.2013 г. по адм. дело № 6082/2013 г. на петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила първоинстанционно решение № 4083/25.03.2013 г. по адм. дело № 12494/2012 г. на тричленен състав на ВАС, IV отделение. С последното решение е отменено решението на ДКЕВР за определяне на временни цени № Ц-33/14.09.2012 г. в частта по раздел III, т. 12. При произнасяне на петчленен състав по решението на решение на първата съдебна инстанция относно отмяната на административния акт в посочената част, е налице разрешен спор в посочената част с влязло в сила решение. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК предвижда, че решението има сила за страните по делото, но ако актът е отменен, както е в конкретния казус решението има действие по отношение на всички (erga omnes), поради което следва да се зачита силата на пресъдено нещо. С отмяна на решението на ДКЕВР са отпаднали разпоредените с него права и задължения, поради което постановеното по цитираните по-горе решения следва да се зачита от всички, като без значение е дали е става въпрос за участник по делото или не. След като се установи по безспорен начин по делото, че настоящият касационен съдебен състав не може да се произнесе по същество, то не следва да се обсъждат касационните основания и в двете жалби по оплакванията по чл. 209, т. 3 АПК. Това е така, защото е налице хипотезата на чл. 209, т. 2 АПК и при влязъл в сила съдебен акт, с който е отменен административният акт в същата част, в която се е произнесъл и първоинстанционния съд, чието решение се обжалва по касационен ред, то ще следва да се обезсили, защото е недопустимо и производството по делото да се прекрати. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,