Решение № 1540 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2016 г.

Решение № 1540 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. П., регистриран като ЕТ "С. - П. П." гр. Х., подадена чрез адвокат Р. Н. против Решение № 1086/29.05.2016 г., постановено по административно дело № 2231/2014 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 261304312/28.11.2013 г., в частта потвърдена с Решение № 601/16.06.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., с която са определени задължения за данък върху дохода по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 59 007,56 лева и лихви за просрочие в размер на 37 309,48 лева; данък върху дохода по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 991,13 лева и съответните лихви за просрочие и данък върху дохода по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 497,49 лева и съответните лихви за просрочие. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради неспазване на материалния данъчен закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи за допуснати съществени административно-производствени нарушения в хода на ревизионното производство, които обуславят нищожност на ревизионния акт. Твърди се, че приетото по делото експертно заключение не било обсъдено и взето предвид от съдебния състав. На следващо място се възразява срещу изводите на съда относно конкретни парични суми, приети като разходи на лицето през календарната 2007 г., както и относно отсъствието на разграничение между доходите на ревизираното лице като физическо такова и от стопанската му дейност като едноличен търговец. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената му част, ведно със съответните последици. Ответната страна, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. се представлява от юрисконсулт Христова, която оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмена защита и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 2 434,85 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на релевираните основания за отмяна на решението и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - П. е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, съгласно изискванията на чл. 160, ал. 1 ДОПК. На първо място, съдебният състав обстойно и мотивирано е отговорил на възраженията, поддържани от жалбоподателя относно допуснати нарушения при провеждане на ревизионното производство. Правните изводи, до които е достигнал Административен съд - П. напълно се споделят от настоящия съд. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, регламентираните в ДОПК срокове за провеждане на ревизионното производство имат инструктивен характер, поради което тяхното неспазване не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Що се отнася до твърдението, че уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК било връчено на лицето при условията на спряно производство, това отново не представлява съществено нарушение. От значение е обстоятелството, че уведомлението е достигнало до знанието на ревизираното лице и същото е имало възможност да упражни правото си на защита до приключване на ревизионното производство. Нещо повече, Върховният административен съд приема в своята практика, че дори невръчването на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК на ревизираното лице, не представлява нарушение, което на самостоятелно основание да доведе до отмяна на ревизионния акт. Тази практика е обусловена от съдържанието на чл. 160 ДОПК, съгласно която норма съдът, сезиран с оспорване на ревизионен акт винаги следва да разреши материалноправния спор по същество, респективно няма правомощието да отмени акта поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и да върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне. Тези разсъждения важат и относно възражението, развито в касационната жалба за съгласуване на проектите на ревизионен доклад и ревизионен акт от лице, което не е част от ревизиращия екип. Действително в ДОПК не е разписано изискване за съгласуване на проектите на доклада и акта, но това обстоятелство не опорочава процесния акт, стига същият да е издаден от компетентните за това органи, което е установено в случая. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на П. И. П. са определени публични задължения за данък върху доходите за периода 2006 г. - 2010 г. и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване. За да преминат към провеждане на ревизия по особения ред, приходните органи са установили факти, обуславящи основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните от лицето приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установено е, че ревизираното лице е регистрирано като едноличен търговец с фирма "С. - П. П." и участва в дружествата "А. - П. съдружие" СД и "К. Ф." ЕООД. Установено е, че лицето не стопанисва търговски обект, реализирал е предимно доходи от трудови правоотношения. Изискана е информация за налични парични средства в брой, в банкови сметки и депозити, но данни за такива не са били представени, поради което за 2006 г. е прието нулево начално салдо. В хода на ревизията са изготвени парични потоци по години, след съпоставка на паричните постъпления и извършените от лицето разходи, на наличните парични средства в началото края на всеки от ревизираните периоди, като е установено превишение на разходите за периодите от 2006 г. до 2010 г. включително. Относно определените данъчни задължения за 2006 г. и 2008 г. ревизионния акт е отменен от съда и решението в тази му част не се оспорва, респективно предмет на анализ са установените факти и съответните им правни изводи за останалите три данъчни периоди - 2007 г., 2009 г. и 2010 г. За да провери материалната законосъобразност на ревизионния акт относно установения с него размер на данък върху доходите за 2007 г., съдът е извършил обстоен анализ на установените по делото факти и е отговорил на всички възражения, поддържани от жалбоподателя, които се поддържат и в касационната жалба. Правилно е оставена без уважения основната претенция на ревизираното лице относно намаляване наполовина на размера на отразената в разходната част сума от 207 572,02 лева. Установено е, че тази сума е внесена в ОББ лично от П. И. П. При тези факти, както обосновано е отбелязано в съдебното решение, без значение за настоящия правен спор е обстоятелството, че сумата представлява изпълнение на задължение по договор, което е поето солидарно от ревизираното лице и от Н. А. Н. Следващата спорна сума, отразена като разход за лицето е в размер на 22 000 лева, която съгласно представения Договор за цесия от 04.06.2007 г. е изплатена от концесионера П. И. П. в момента на подписване на договора. Този частен документ е с нотариално заверен подпис на Петков, неговото съдържание не е опровергано по никакъв начин, поради което правилно съдът е отхвърлил възражението за намаляване на разходната част с посочената сума. В същото време, при обжалването на ревизионния акт по административен ред, решаващият орган е намалил размера на доходите с неустановен произход от 275 421,03 лева на 253 421,03 лева, тоест със сумата от 22 000 лева и съответно е намалил размера на дължимия данък за този период, който резултат е възприет от съда, тъй като е по-благоприятен за жалбоподателя. В хода на ревизионното производство, както и при оспорване на акта пред директора на Дирекция "ОДОП" и пред съда, данъчно-задълженото лице не е изложило други твърдения и не е представило доказателства относно сумите, включени като разход, съответно невключени като приход в паричните баланси за 2007 г., поради което правилно съдът е приел за установени конкретните суми, формирали приходната и разходната част, така както са отразени в ревизионния акт. Обстоятелството, че в съдебното решение не е отразено и обсъдено заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от заключението е, че в паричния баланс за 2007 г., вещото лице е намалило сумата 207 572,02 лева наполовина, както и е изключило от разходната част сумата 22 000 лева. Развивайки мотиви за неоснователност на възраженията на жалбоподателя относно тези две суми, съдебният състав всъщност е игнорирал експертното заключение, и въпреки, че това не е отразено изрично в решението, става ясно от цялостното му съдържание. Съществено е това нарушение, което ако не е било допуснато от съда, би се стигнало до решение в друг смисъл, а безспорно неотразяване на експертно заключение, което съдът не е ценил при формиране на правните си изводи, не притежава белезите на същественост. Неоснователен е и доводът, развит в касационната жалба относно допуснато от приходните органи нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че в хода на ревизията не било извършено разграничение между доходите на ревизираното лице като физическо такова и от стопанската му дейност като едноличен търговец. Такова изискване за периодът 2007 г. съгласно приложимата редакция на ЗДДФЛ, липсва. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в действащата за 2007 г. редакция /обн. ДВ, бр. 95 от 2006 г./, дължимият данък се изчислява върху общата годишна данъчна основа, съгласно приложената таблица, което важи както за доходите на физическите лица, така и за тези, формирани от стопанската дейност на едноличните търговци. За периодите 2009 г. и 2010 г., съдът е установил, че размерът на приходите на ревизираното лице надвишава разходите му, тоест е налице положително салдо, но е определил дължимия данък на основание чл. 48 ЗДДФЛ в размера, който е бил деклариран от самото лице с годишната данъчна декларация и не е бил разплатен към бюджета. Относно решението на Административен съд - П. за тези два данъчни периода, в касационната жалба липсват конкретни оплаквания и не се установяват допуснати от съда нарушения на материалния закон. Предвид изложените мотиви, оспореното решение, в обжалваната му част като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна за настоящото съдебно производство, в размер на 2 434,85 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение