Решение № 522 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2008 г.

Решение № 522 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК (отм.). О. съд Стара Загора с въззивно решение от 20.12.2007 г. по гр. д. № 226/2007 г. е оставил в сила първоинстанционното решение на районен съд - Казанлък по гр. д. № 666/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от кооперация "О. с. на ТПК", гр. С. срещу Е. В. Т. И. от гр. К., с фирма "Ф", иск по чл. 108 ЗС за собствеността и владението на недвижим имот - търговски обект, аптека, на първия етаж от масивна четириетажна сграда в УПИ *, кв. 145 по плана на гр. К., който обект има площ 41.24 кв. м. и се състои от търговски помещения и санитарен възел, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Окръжният съд с посоченото въззивно решение е отменил частично първоинстанционното решение и с решение по същество е признал за установено по отношение на В. И., че кооперация "О. с. на ТПК", гр. С., регистрирана с решение от 24.3.1993 г. по ф. д. № 247/1993 г. на Старозагорския окръжен съд е правоприемник на "О", гр. С., преустановил дейността си през 1970 г. Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, е подадена от ищеца О. с. Н. кооперации - Стара Загора. Ответницата по делото В. Т. И. от гр. К. е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен установителния иск за правоприемство на "О", преустановил дейността си през 1970 г. от "О. с. на ТПК" - Стара Загора, регистриран от 24.3.1993 г. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образува по предявеният от О. с. на Т. - Стара Загора ревандикационен иск за владението на спорния обект и в хода на производството, във връзка с оспорването от ответницата, ищецът е предявил инцидентен установителен иск за съдебно установяване, че е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. О. с. на ТПК. Искането е мотивирано с обстоятелството, че правоприемството е обуславящо спрямо спорното право за собственост и без решаването на този въпрос, съдът не би могъл да се произнесе по основния спорен предмет. В исковата молба на инцидентния установителен иск, като основание са посочени редица обстоятелства, както следва - регистрираният през 1951 г. ОС на Т., след 1970 г. не е осъществявал дейност, но не е престанал да съществува, тъй- като не е било взето решение за прекратяване, ликвидация и заличаване в регистъра; във връзка с приетия през 1991 г. Закон за кооперациите., ОС на Т. е регистриран като новосъздадена кооперация, но протокола на учредителното събрание и другите документи говорят за възстановяване на съюза; към 1. 4. 1971 г. членове на съюза са 16 кооперации и към 1993 г., същите кооперации са пожелали да възстановят членството си в съюза, което показва пълно правоприемство. Въззивният съд е уважил инцидентния установителен иск, като е посочил за определящ правоприемството факт, че в настоящия момент в ОС на Т. членуват голяма част от Т., членували в прекратения през 1970 г. О. съюз. Позовал се е и на § 39, ал. 2 ЗР ЗИД на Закона за кооперациите от 2003 г. за правоприемство на кооперативните съюзи, съществували към 1959 г. и възстановили дейността си. Изводите и решението на окръжния съд са необосновани, несъответни на доказателствата по делото и на закона. Признаването за установен на един правнорелевантен факт, следва да е точно и конкретно. Такава преценка въззивният съд не е направил. Съображението, че към настоящия момент в ОС на Т. членуват голяма част от кооперациите, членували в прекратения през 1970 г. с., няма фактологическа конкретизация и юридическа стойност. Констатацията е и неточна. По делото е прието заключение на икономическо- техническа експертиза, че до 1970 г. към ОС на Т. Стара Загора са членували около 20 кооперации, а от протокола на учредителното събрание на на 23. 3. 1993 г. е видно, че ОС на Т. е учреден от пет кооперации. В протокола на учредителното събрание от 23.3.1993 г. и в решението за съдебна регистрация от 31.3.1993 г. по ф. д. № 247/1993 г. на Старозагорския окръжен съд е посочен като приложим Законът за кооперациите от 1991 г. В чл. 60 и чл. 61 от закона е регламентирана възможността за обединение на кооперации в съюзи и са предвидени функциите на тези обединения. Следователно ОС на Т., регистриран 1993 г., е новосъздаден с. на трудово - производителни кооперации, а не е правоприемник на ОС на Т., прекратен съгласно ПМС 16/1970 г. С оглед на изложеното съдът неправилно е уважил инцидентния установителен иск, в тази част решението следва да се отмени и така предявеният иск следва да бъде отхвърлена Правилно е решението за отхвърляне на ревандикационния иск. Не е установено по делото, процесният обект, както и четириетажната сграда в която той се намира, да са собственост на ищеца. Ответницата В. И. е закупила обекта с нот. акт № 194/12. 12. 2002 г. от Е. "Т", гр. Г., който го е купил на 2.10.2001 г. с нот. акт № 25/2001 г. от Т. "Е", гр. К. При тези обстоятелства, спорният въпрос е дали сградата е била собственост на Т. "Е" или е притежание на ищеца ОС на Т. - гр. С. Последният не е представил по делото доказателства за притежание на сградата. Налице са данни за обратното. На л. 110 и 111 от досието на гр. д. № 666/2005 г. е приложена искова молба на ищеца против Община К., в която е заявено, че Т. "Е" е собственик на сградата на Б. комбинат в гр. К. Касае се за извънсъдебно признание на ищеца по въпроса кой е собственик на сградата, което следва да бъде зачетено. По изложените съображения Върховният касационен съд