Решение № 3232 от 27.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба /по своята правна същност искане/ на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влезлите в законна сила решение 5087 от 04.08.2021г., постановено по адм. д. 6346/2019г. на Административен съд София град и на решение 4012 от 27.04.2022г., постановено по адм.д. 11476/2021г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при неговото разглеждане, като се излагат съответни доводи. Твърди се още, че са налице и предпоставки по чл.239, т.4 от АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тази точка също се излагат доводи. По изложените съображения се твърди, че са налице условията на чл.239, т.1 и т.4 от АПК и се иска петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посочените решения на Административен съд София град и на тричленния състав на Върховния административен съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. Алтернативно се прави искане за отмяна на поставените решения като неправилни. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответното по молбата дружество Електроразпределение Север АД, с отговор на молбата за отмяна и в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител адв.С. Кирилова, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира заплащане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение 5087 от 04.08.2021г., постановено по адм. д. 6346/2019г. на Административен съд София град, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 1356 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-335/17.12.2014г., издадено от Председателя на ДКЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД 614/2015г. на Районен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356лв., считано от 08.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото съдебно решение Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-335/17.12.2014г., издадено от Председателя на ДКЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД 267/2015г. на Административен съд Габрово, във връзка с касационно обжалване на съдебния акт по НАХД 614/2015г. на Районен съд Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356лв., считано от 08.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението. С решение 4012 от 27.04.2022г., постановено по адм. д. 11476/2021г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено решение 5087 от 04.08.2021г., постановено по адм.д. 6346/2019г. на Административен съд София град, в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД 614/2015г. по описа на Районен съд Габрово, считано от 08.01.2016г. до 10.06.2016г., както и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД 267/2015г. по описа на Административен съд Габрово, считано от 08.01.2016г. до 07.06.2016г. Вместо това с решението на ВАС е постановено отхвърляне искането на Електроразпределение север АД за присъждане на законна лихва върху определените му обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД 614/2015г. по описа на Районен съд Габрово, считано от 08.01.2016г. до 10.06.2016г., като погасено по давност на основание чл.111, б.в от Закона за задълженията и договорите. Както и отхвърляне искането на Електроразпределение север АД за присъждане на законна лихва върху определените му обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД 267/2015г. по описа на Административен съд Габрово, считано от 08.01.2016г. до 07.06.2016г., като погасено по давност на основание чл.111, б.в от Закона за задълженията и договорите. С решението на ВАС е оставено в сила решение 5087/04.08.2021г., постановено по адм. дело 6346/2019г. по описа на Административен съд София - град, в останалата му част. Искането за отмяна в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати частично. Така е, защото разпоредбата на чл.238 ал.1 от АПК дава право да се иска отмяна от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая искателят не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на решението на ВАС в благоприятната му за него части. А именно тази част, с която е отменен с решението на ВАС частично съдебният акт на първата инстанция и са отхвърлени исковете в съответната им част. Правният интерес е всякога абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно, и при липсата на която производството е недопустимо. В тази му част искането за отмяна на влязло в сила решение, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, на основание чл.159, т.4 във вр. с чл.241 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане, а производството прекратено. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна на влязло в сила решение 5087 от 04.08.2021г., постановено по адм. д. 6346/2019г. на Административен съд София град, за процесуално допустимо. Също процесуално допустимо е и искането за отмяна на влязло в сила решение 4012 от 27.04.2022г., постановено по адм.д. 11476/2021г. на Върховния административен съд, в частта, в която е оставено в сила в останалата му част решение 5087 от 04.08.2021г., постановено по адм. д. 6346/2019г. на Административен съд София град. Съгласно чл.240, ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239, т.5 от узнаване на решението. Предвид на данните по делото, настоящият петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество искането за отмяна е неоснователно. В искането са отмяна се сочат наличие на две основания за отмяна на влезлите в сила решения на Административен съд София град и на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение чл.239, т.1 и т.4 от АПК. Съгласно чл.239, т.1 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Съгласно чл.239, т.4 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тълкуването на тази разпоредба има издадено тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. на Върховния административен съд, постановено по т.д. 4/2010г., според което разпоредбата на чл.239, т.4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В молбата за отмяна по отношение на основанието по чл.239, т.1 от АПК като нови обстоятелства и доказателства се сочи това, че въпросът за осъществяване на ефективна съдебна защита е от съществено значение за делото, доколкото електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществени защитата си по адм.д. 6346/2019г. по описа на Административен съд София град с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество. Това обстоятелство се обосновава с решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010г. по дело С-279/2009г. и Определение на Съда на публичната служба от 27 септември 2011г. по дело F-55/08 DEP. Твърдяното от молителя като ново обстоятелство и доказателство не може да бъде разглеждано като такова. Решението на Съда на Европейския съюз не е доказателство или обстоятелство по смисъла на чл.239, т.1 от АПК. С решение от 22.12.2010год. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Искателят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл.239, т.1 т.6 от АПК. Отделно от това цитираното решение на СЕС съществува много преди възникване на спора между страните и при проявена процесуална активност и желание искателят е могъл да наведе доводи въз основа на него при разглеждане на спора за имуществените вреди. По посочените съображения не може да бъде нито ново доказателство, нито на ново обстоятелство и определението на Съда по публичната служба от 27 Септември 2011г. по дело F-55/08 DEP. Наведените доводи във връзка с начина на защита на юридическото лице в производството по вредите касаят съществото на спора за вредите, т.е. това не е ново обстоятелство по смисъла на чл.239, т.1 от АПК. Последното основание е способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения при наличие на нови факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора, но не е способ за корекция на влезли в сила съдебни решения чрез въвеждане на нови доводи при непълна или неправилно проведена защита на страната. По отношение на искането отмяна, обосновано с наличие на хипотеза по чл.239, т.4 от АПК: В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова се сочи решение 5064 от 27.07.2018г., постановено по адм.д. 6455/2017г. на Административен съд София град, по което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356лв., съставляващи разноски във връзка с обжалването на Наказателно постановление НП 202 от 30.01.2015г., отменено с решение на Районен съд Русе. Като решението на Административен съд София град е отменено с решение 1349 от 31.01.2019г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм. д. 12433/2018г., и вместо него е постановено друго такова, с което претенцията за заплащане на имуществените вреди е отхвърлена като неоснователна. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на молителя, обосновани на Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015г., издадено от ОСГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС, че между същите страни има две влезли в сила съдебни решения по идентичен спор, които си противоречат. По въпроса дали нормата на чл.239, т.4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. на ОСК на ВАС по т. д. 4/2010г. Според него разпоредбата на чл.239, т.4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. А в мотивите към тълкувателното решение е посочено за да е налице такова тъждество /между съдебните актове - б.а./, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Това Тълкувателно решение е задължително за съдилищата според чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт. Тълкуването на нормата на чл.239, т.4 от АПК е в смисъл, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълен индентитет едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. В случая има наличие на едни и същи страни, но спорът и основанието не са същите. Това, че предмет на оспорване по различните делата са еднотипни наказателни постановления, издадени от председателя на КЕВР, не води до извод, че делата и решенията по тях са идентични. Всяко от наказателните постановления си има специфика орган който го издава, правно основание за издаване, адресат. Това, че се касае за еднотипни наказателни постановления за еднотипно нарушение, извършено от един и същи нарушител, издадени са от един и същ административен орган, не води до извод, че те са идентични и че решенията по делата по тяхното оспорване са идентични между едни и същи страни, на едно и също основание и по един и същи спор. Макар и да са извършени от един и същи нарушител, нарушенията са извършени по различно време и място, която особеност изключва идентичността на споровете по тяхната законосъобразност на плоскостта на чл.239, т.4 от АПК. Отделно от това претенцията по соченото в искането за отмяна решение на ВАС е била отхвърлена поради това, че страната не е доказала същата - доказателството за извършен разход (за заплатен адвокатски хонорар) не е било представено по делото по оспорване на наказателното постановление, а не поради това, че такава не се дължи по принцип, каквито доводи развива подателят на искането за отмяна. Останалите развити в искането за отмяна доводи по тази точка са свързани със съществото на спора между страните, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл.239, т.1 и т.4 от АПК. Направеното искане на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на влезлите в законна сила решение 5087 от 04.08.2021г., постановено по адм.д. 6346/2019г. на Административен съд София град и на решение 4012 от 27.04.2022г., постановено по адм. д. 11476/2021г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса молителят следва да бъде осъден да заплати на ответното по молбата дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева, съгласно приложения на л.61 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за кредитен превод л.62-64 от настоящото дело. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на искателя по чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното дружество. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, за процесуално представителство по административни дела без материален интерес възнаграждението е 500лв. Заплатеното възнаграждение от 600лв. не може да бъде разглеждано като прекомерно. Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,