Решение № 9883 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2014 г.

Решение № 9883 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството e по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Симеон Йорданов Бакалов от гр. София, чрез адв. Л. Димитров, срещу Решение № 625 на Министерския съвет на Република България от 18.10.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Интермодален терминал в Южен-Централен район на планиране в България - Пловдив" на територията на община "Родопи", област Пловдив, обн., ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 г. в частта относно размера на определеното обезщетение за имот с идентификатор № 31036.22.82. Жалбоподателят поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждения имот е силно занижена и не съответства на пазарните цени. Ответникът по жалбата - Министерският съвет чрез процесуалния си представител поддържа становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат отхвърлянето й като неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от засегнато от решението лице и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Жалбата е неоснователна. С решение № 625 на Министерския съвет от 18.10.2013 г. е решено отчуждаване на целия имот на жалбоподателя с идентификатор № 31036.22.82, по КВС № 022082, земеделска територия - овощна градина, ЕКАТТЕ 31036, с площ 2,299 дка, с определена стойност за обезщетение на земята 1482,86 лв. (общ размер 1483 лв.), намиращ се в землището на с. Златитрап, община "Родопи", област Пловдив. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че тя е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи, чл. 32 от ЗДС във вр. с чл. 7б от Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждената част от имота. По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените части от имотите съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е представило съдебно-оценителна експертиза в два варианта. Първият вариант е по вписани сделки, като тази част от заключението е базирано на три апорта. Вторият вариант на експертизата е изготвена съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ). Настоящият съдебен състав преценява жалбата като неоснователна по следните съображения. Според настоящия съдебен състав апортът не може да бъде използван като пазарен аналог при определяне на стойността на обезщетението при отчуждаване. От неизчерпателното изброяване на видовете сделки в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС следва, че законодателят възприема като пазарен аналог, сделките, цената по които се формира на свободния пазар. Апортът не е типична сделка за пазара. При апорта, стойността на апортираната вещ се определя не в резултат от търсенето и предлагането на съответната вещ на съответния пазар в съответния период, а се определя с помощта на вещи лица - чл. 72, ал. 2 от ТЗ. По тези съображения съдът приема, че представените по делото данни за вписани апорти на поземлени имоти, не могат да бъдат пазарни аналози, въз основа на които да се изчисли справедливото обезщетение за отчуждавания имот. След проверка на съдържанието на документите, описани в оценителския доклад, данните за които са представени с писмата на Агенцията по вписванията, цитирани в доклада, съдът приема, че в конкретния случай те правилно не са приети като пазарни аналози, тъй като не отговарят на критериите за такива. При липсата на пазарни аналози и с оглед характера на отчуждаваната земя (земеделска) правилно е приложен законът - чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и стойността на обезщетението е определена съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Размерът на определеното обезщетение се потвърди от заключението (вариант втори) на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява жалбата като неоснователна, поради което и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК