Решение № 12857 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 747/2017 г.

Решение № 12857 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 747/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град срещу решение № 7195 от 18.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6494/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, първо отделение, 15-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът - Б. Г. Л. от гр. С., лично и чрез адвокат Стоева, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на съдебния акт, и иска отмяната му. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отменил решение № 2153 - 21 -207 от 8.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 570525/28 от 15.04.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - С.-град. П. е също така връщане на преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - С.-град за издаване на административен акт при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. От данните по първоначалното дело се установява, че със заявление вх. № 2113-21-845 от 1.02.2016 г. Б. Г. Л. е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На същата дата е подал и заявление вх. № 2124-21-49 за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Но видно от съдържанието му, в последното не е посочен адресата му, а само че се подава чрез ТП на НОИ. Това означава, че това заявление е нередовно и не е могло да породи желаните от Лилков последици. Съгласно чл. 1, ал. 5 НПОС, в редакцията му в сила от 9.04.2013 г., приложима към спорните правоотношения, при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Цитираната разпоредба на НПОС, която е израз на служебното начало в административния процес, не е била спазена. От административната преписка се установява, че Лилков не е бил уведомен за посочената нередовност, нито му е предоставена възможност за отстраняването й, а вместо това направо е издадено разпореждането от 15.04.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване", с което е постановен отказ за отпускане на пенсия, потвърдено с решение № 2153 - 21 -207 от 8.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град. Казаното означава, че при провеждане на административното производство пред органите по пенсионно осигуряване е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което съгласно чл. 146, т. 3 АПК е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. При това положение, изложените от касационния жалбоподател съображения относно нередовността на заявление вх. № 2124-21-49 от 1.02.2016 г. и липсата на действия от страна на кандидатстващото за пенсия лице за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, които по принцип са правилни, не могат да бъдат споделени, предвид допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС. В тази връзка неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, които са в смисъл, че с подаване на заявление вх. № 2124-21-49 от 1.02.2016 г., Лилков е изпълнил изискването на чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като е предприел необходимите действия за промяна на осигуряването си по чл. 4в КСО, и че пенсионния орган е трябвало да извърши проверка дали в срока за произнасяне е настъпило реално прехвърляне на набраните средства от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Предвид липсата на адресат, до който волеизявлението по чл. 4в, ал. 1 КСО е отправено, такъв ефект не е могъл да настъпи. Не е съобразено също така, че съгласно чл. 4в, ал. 2 КСО изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По силата на цитираната законова делегация е приета Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и за обмен на информация, приета с ПМС № 233 от 31.08.2015 г., обн., ДВ, бр. 68 от 4.09.2015 г., в сила от 4.09.2015 г. с последващи изменения и допълнения. Съдът не е преценил спорните правоотношения с оглед изискванията на тази наредба. Но стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и отменяйки го, с връщане на преписката на компетентния административен орган, макар и по други съображения, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.10.2017 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,