Решение № 1362 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5648/2007 г.

Решение № 1362 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5648/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК . Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. З. като пълномощник на К. А. С. срещу решение № R-II-154 от 24.07.2007 г. по в. гр. д. № 1102/06 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) След подаване на касационната жалба жалбоподателката К. С. е починала и на основание чл. 120 ГПК (отм.) е заместена в процеса от своя наследник З., който поддържа касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено становище. Ответната страна З. к. "К" АД чрез своя пълномощник адв. Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното: Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 1* от 17.11.2006 г. по гр.д. № 530/06 г. на ВКС, IVа отделение, е отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С него е отменено решение № 1* от 08.07.2005 г. по гр. д. № 232/05 г. на Бургаския районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което са отхвърлени предявените от К. А. С. против З. к. "К" АД иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижими имоти, находящи се в землището на гр. С., м. "Б", представляващи лозе с площ от 1.022 дка, имот № 0* и лозе с площ от 1.003 дка, имот № 0* по картата на землището и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне поставените в тези имоти бунгала. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на процесните имоти с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост, тъй като не било установено към момента на влизане в сила на реституционния закон те да са имали статут на земеделски земи предвид обстоятелството, че върху тях попада част от почивната база на ответника. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 961 от 13.08.2003 г. на ОСЗГ гр. С. е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост на наследници на А. Ф. Ф. върху лозе с площ от 1.022 дка, имот № 0* по картата на землището на гр. С., м. "Б" и лозе с площ от 1.003 дка, имот № 0* в същата местност. Законосъобразно е становището на въззивния съд, че това решение, което е издадено в административно производство без участието на ответната страна, не го обвързва и по реда на косвения съдебен контрол е извършил проверка на предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ . С помощта на съдебно-техническа експертиза по делото е установено, че в границите на възстановените имоти са разположени дървени бунгала, монтирани върху бетонови фундаменти, покрити с етернит, електрифицирани, без санитарни възли, както и външна чешма, резервоар за нафта и част от тухлена постройка със стаи за персонала на почивната база. Имотите попадат в ограден терен - почивна база на З. к. "К" АД. За почивната база е съставен АДС № 2117/30.10.1997 г. В него е цитиран предходен АДС № 334/1980 г., с който е актуван за държавен недвижим имот - рибарска хижа "К"- 2 бр. със застроена площ от 334 кв. м, прехвърлен на ДИО "З" София и предоставен за ползуване на З. к. "В" гр. Пловдив. Вещото лице от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е установило, че към 1980 г. в инвентарната книга на З. к. "В" Пловдив е заприходена земя с площ от 8.2 дка в м. "К". При така установените факти по делото обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че не са били налице законовите условия за възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници върху процесните имоти и решение № 961 от 13.08.2003 г. ОСЗГ С. нелегитимира ищцата като техен собственик - имотът е застроен и върху него е реализирано мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността. Неоснователен е касационният довод, че по делото не е било установено строителството в имота да е било осъществено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ . Действително вещото лице М. Г. в своето допълнително заключение, прието от въззивния съд, е посочило, че поради липса на кадастрални и устройствени планове, не може да установи дали към влизане в сила на реституционния закон имотите са били застроени и вида на извършено строителство. По делото обаче е представено извлечение от инвентарната книга на ответника, в която е отразено, че бунгалата са въведени в експлоатация през 1972 и 1982 г. Приложното поле на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не е обусловено от това дали промяната на предназначението на земеделската земя и отреждането й неземеделски нужди е било извършено съобразно действуващото към този момент законодателство, нито от вида на осъщественото върху нея мероприятие, нито от законността на строителството. Законът не поставя изискване към вида на сградите или начина им на прикрепване към земята. Достатъчно е бившият имот да е застроен или върху него да са проведени мероприятия от вида на посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ , за да се направи извод, че е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ . Поради това доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът