Решение № 446 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2012 г.
ВАСI отделение11.01.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 345/15.02.2012 г. по адм. д. № 12/2011 г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 446 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 345/15.02.2012 г. по адм. д. № 12/2011 г. на Варненския административен съд в частта, с което е обявен за нищожен РА № 181000676/01.09.2010 г. на ТД на НАП-Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 5123,34 лв. с начислени лихви и в частта, с която е отменен РА в частта за увеличение на финансовия резултат за 2008 г. с 5123,34 лв. на основание чл. 26, т. 3 ЗКПО и с 600,94 лв. на основание чл. 26, т. 6 ЗКПО като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмени бележки моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Втора касационна жалба е подадена от "МВ професионал" ЕООД - в несъстоятелност, в която моли решението да бъде отменено като неправилно в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения излага в жалбата си. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионен акт № 181000676/01.09.2010 г. на ТД на НАП-Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 5123,34 лв. и начислени лихви по фактура на "Жози трейд" ЕООД за м. 9.2007 г. и е отменил РА в частта за увеличение на финансовия резултат за 2008 г. с 5123,34 лв. на основание чл. 26, т. 3 ЗКПО, представляваща непризнат данъчен кредит по РА № 180800296/04.07.2008 г. и с 600,94 лв. на основание чл. 26, т. 6 ЗКПО, представляваща доначислени лихви по РА № 180800296/04.07.2008 г., който е обявен за нищожен с решение № 12118/16.10.2009 г. по адм. д. № 5989/2009 г. на ВАС. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът правилно е приел, че за периода м. 9.2007 г. е издаден АПВ № 7889/30.10.2007 г., с който декларираният ДДС за възстановяване за м. 9.2007 г. е прихванат към задълженията по ЗДДС по справката-декларация за м. 8.2007 г. Правилно съдът е приел, че с АПВ са признати декларираните в справките-декларации данъчни права и задължения за съответния период. Законосъобразен е изводът на съда, че АПВ е влязъл в сила стабилен административен акт и признатите с него права могат да бъдат изменяни само при наличие на условията в чл. 133 - 134 ДОПК, които изискват заповедта за възлагане на ревизията да е издадена от директора на ТД на НАП. Съдът обосновано е отхвърлил възражението на касатора, че след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ бр. 108/19.12.2007 г. ревизия по общия ред може да се възложи и в случаите на АПВ, издаден преди 19.12.2007 г. Правилен е изводът на съда, че изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ бр. 108/19.12.2007 г. променя правните последици на АПВ, издавани след 19.12.2007 г., но не променя правните последици на влезли в сила АПВ, издадени преди изменението на разпоредбата. Законосъобразен е изводът на съда, че ревизията е възложена в нарушение на чл. 134 ДОПК от некомпетентен орган и определения от него актосъставител не е компетентен да издаде РА, поради което последният е нищожен в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 9.2007 г. по фактура на "Жози трейд" ЕООД и са начислени съответни лихви. Доводите на касатора за неправилност на решението в тази част е неоснователен. Едва с изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ бр. 108/19.12.2007 г. издаването на влязъл в сила АПВ не е пречка за повеждане на ревизия по общия ред за обхванатите с АПВ периоди. В случая АПВ е издаден и получил стабилитет преди 19.12.2007 г., с него са признати права, които не могат да бъдат променяни поради настъпила след влизането му в сила правна промяна. Изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК не може да преуреди по нов начин вече възникнали правни последици на стабилни АПВ, издадени и влезли в сила, преди 19.12.2007 г. Изменение на така признатите от данъчната администрация права може да се извърши само по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, както правилно е приел административният съд. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВАС. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по проформа фактури на "Нола-7" ЕООД. Обосновано съдът е приел, че жалбоподателят претендира приспадане на данъчен кредит както по проформа фактурите, така и по фактурите № 6500000715/02.10.2008 г. и № 1100003646/10.03.2009 г., издадени за същите доставки. Изводите на съда са подкрепени от заключението на вещото лице, че доставчикът е отразил в дневника си за продажба фактурите, но не и проформа фактурите, които не съставляват данъчен документ по чл. 112 ЗДДС. Погрешното отразяване от ревизираното лице в дневника си за покупка както на фактурите, така и на проформа фактурите не е основание да му бъде признат данъчния кредит по фактурите повторно. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от м. 11 - 12.2007 г., м. 1 2, 7 и 9.2008 г. с предмет материали общо 15 210,97 лв. и са начислени лихви на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като с материалите е подобрен имот на управителя Николай Георгиев, който е и едноличен собственик на капитала на дружеството. С нот. акт от м. 10.2008 г. Георгиев е прехвърлил имота с незавършено строителство и жилищна сграда на дружеството. За вложените материали в строителството не са издавани фактури от дружеството на Георгиев, не е начислен данък и в РА е прието, че е подобрен чужд имот. Съдът обосновано е отхвърлил доводът на жалбоподателя, че СМР са извършени по предварителния договор, който представлява договор за възлагане на строителство. Съдът правилно е определил квалификацията на основанието за отказ да се признае право на приспадане на данъчния кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС след като за извършените СМР дружеството не е издавало фактури на Георгиев и не е получило приходи за извършените СМР. Неоснователен е доводът за несъответствие на РА с акта за дерегистрация по ЗДДС, Начисленият данък при дерегистрацията върху наличните активи касае, придобитите по нот. акт от м. 10.2008 г. сграда и незавършено строителство, и не представлява основание за неприложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, както правилно е преценил съдът. Решението е правилно и в частта по ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗКПО със стойността на разходите за извършване на подобрения - луксозна дограма и мебели в имота на Георгиев, които не са свързани с дейността на ревизираното лице. Законосъобразно и обосновано съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която са определени лихви върху авансови вноски за 2008 г., които не са внасяни от дружеството, приключило 2008 г. с положителен финансов резултат и дължим корпоративен данък. Решението е правилно и в частта, с която е отменен РА в частта за преобразуване на финансовия резултат за 2008 г. на основание чл. 26, т. 3 ЗКПО с 5123,34 лв. - непризнат данъчен кредит за м. 9.2007 г. по РА № 180800296/04.07.2008 г., и със сумата 600,94 лв. доначислена лихва със същия РА, който в тази част е обявен за нищожен с решение № 12118/16.10.2009 г. по адм. д. № 5989/2009 г. на ВАС, поради наличие на стабилен АПВ № 7889/30.10.2007 г., цитиран и обсъждан по-горе. Доводът на първия касатор, че съдът не възприел правилно основанието за тези доначисления противоречи на текста на процесния РА, цитиран точно от съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, I отделение,