Решение № 13561 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4762/2009 г.

Решение № 13561 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4762/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалба на Началника на Столична РДНСК, на Николай Николов от гр. София чрез адв. Янко Янев и на адв. Руслан Пейчев като пълномощник на Маргарита Калпазанова, Йонко Калпазанов, Рене Христова и Борислав Христов срещу решението от 27.02.2008 г. по адм. дело № 3267/2004 г. на Софийски градски съд, трети "б" състав, административно отделение, като са изложени доводи за неговата немотивираност, неправилност и незаконосъобразност и молят настоящата инстанция да го отмени. Ответниците по касационните жалби не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № I-116 от 24.06.2004 г. на Началника на сектор "Строителен контрол" към Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5, във връзка с ал. 2 и чл. 156 от ЗУТ е потвърдено разрешение за строеж № 206 от 23.03.2004 г. на главния архитект на гр. София за преустройство на магазин в четири броя кафенета, находящ се на първи надземен етаж в жилищна сграда, изградена в УПИ, представляващ п. I-3, кв. 349 по плана на гр. София, м. "ГГЦ-Г-6-I част", с административен адрес ул. "Княз Борис I" № 72. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. С него се опровергават фактическите и правни основания изложени от административния орган в оспорения административен акт. Установява се, че с извършеното преустройство в партера на сградата, експлоатационната годност на същата значително се намалява. С премахването на основни тухлени зидове по фасадата на сградата сигурността й също е значително намалена, като в конструктивно отношение тя е променена и не е в състоянието й преди преустройството. За преустройството е необходимо е да се изпълнят нови вертикални конструктивни елементи, с цел подсигуряване на сградата от земетръсни въздействия и изготвяне за това на конструктивен проект. Също така с максималната площ на фасадните витрини при преустройството и премахването на зидове, общата съпротивляемост на сградата по отношение на хоризонталните товари се намалява, при това на ниво на партер, там където вертикалните носещи елементи са подложени на най-голямо натоварване. При тези фактическа обстановка съдът е наложен извода, че преустройство за "четири броя кафе аперитиви" засяга общите части на сградата, като значително се изменят външните фасадни стени, премахват се вътрешните носещи стени, които са с носещи функции при сеизмични въздействия. Изложени са обосновани мотиви за липсата на изискуемото съгласие на етажните собственици съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, както и за неприложимост на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, в случаите когато такова не се изисква, но за процесното преустройство не е относима тази хипотеза. По изложените съображения оспорената заповед, с която е потвърдено разрешението за строеж е отменена като незаконосъобразна. Изводът на съда за незаконосъобразността на оспорената заповед и за незаконосъобразност на разрешението за преустройство на процесния обект не е опроверган пред настоящата инстанция. С тези съображения, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, който е благоприятен за жалбоподателя пред първоинстанционния съд - етажна собственост "Узунов" и оглед изхода на делото и съразмерно с фактическата сложността на предмета на делото, Столична РДНСК е осъдена да заплати на жалбоподателя претендираните и доказани деловодни разноски от 1 200 лв. Не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 228 и чл. 144 от АПК за намаляване на присъдените деловодни разноски като завишени до размера на минималните - съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, каквито необосновани доводи се излагат от касатора - Началника на Столична РДНСК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд